Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка може да намалят лихвените проценти през септември, тъй като ключови данни дават допълнителни признаци за забавяне на инфлацията в САЩ и еврозоната, прогнозира в петък стратег на Morgan Stanley, цитиран от CNBC.

Андрю Шийтс, управляващ директор и ръководител на отдела за крос-асетни стратегии, коментира, че банката е станала оптимистично настроена относно перспективата за двойно намаляване на лихвите на фона на последните данни за индекса на потребителските цени (ИПЦ) и пазара на труда в САЩ и Европа.

"Ние сме по-оптимистично настроени, че и Фед, и ЕЦБ ще намалят лихвите през септември", казва той.

Двете централни банки показаха признаци на разминаване в паричната си политика по-рано този месец, тъй като ЕЦБ осъществи първото си понижение на лихвените проценти от почти пет години, докато Фед настоя, че инфлацията в САЩ остава твърде висока, за да предприеме подобна стъпка.

"Разбираемо е, че тези централни банки не искат да се ангажират предварително. Те не искат да звучат прекалено самоуверени по отношение на рисковете от инфлация", казва Шийтс. "Но ние смятаме, че данните, които ЕЦБ ще види до септември, са, че инфлацията продължава да е умерена. За Фед тя продължава да спада".

Инфлацията в еврозоната изненада с положителна промяна през май, като нарасна с 0,2 процентни пункта на месечна база и достигна 2,6%. Колебанията бяха очаквани поради базовите ефекти от енергийния пазар и оттеглянето на правителствената подкрепа в целия блок.

За първи път от 5 години: ЕЦБ намали лихвените проценти (Обновена)

Междувременно тази в САЩ се задържа стабилна през май, но се повиши с 3,3% спрямо предходната година, показа последният индекс на потребителските цени в началото на месеца. Това е подобрение спрямо очаквания от икономистите месечен ръст от 0,1%.

Сега пазарите следят за основния ценови индекс на разходите за лично потребление (PCE) за май, предпочитания от Фед измерител на инфлацията. Анализаторите очакват основният PCE да остане без промяна спрямо април и да се повиши с 2,6% на годишна база. Като се изключат волатилните цени на храните и енергията, основният PCE се очаква да се повиши с 0,1% на месечна база, което според Шийтс също съответства на очакванията.

Мнозинството от икономистите, анкетирани от Reuters, сега очакват, че Фед ще намали лихвените проценти от сегашния им диапазон от 5,25% до 5,50% през септември тази година, а по-късно през годината се предвижда още едно намаление. ЕЦБ също се очаква да намали лихвите през септември и декември.

ЕЦБ иска от държавите да увеличават, а не да намаляват капиталовите буфери на банките

В същото време ЕЦБ обяви в петък, че страните от еврозоната не бива да намаляват капиталовите буфери на банките, а някои дори трябва да ги увеличат предвид рекордните печалби в сектора и облаците на хоризонта. През изминалата година кредитирането в еврозоната почти спря, тъй като високите лихви на ЕЦБ обезкуражиха кредитополучателите и заемодателите, спомагайки за раздуването на жилищния балон в по-богатите страни като Германия. ЕЦБ обаче е категорична, че националните власти трябва да запазят буферите, предназначени да помагат на банките да поемат загуби, като отбелязва, че в някои страни имотите остават надценени, а дългът - висок.

Гуверньорът на Фед има готовност за повишение на лихвите, ако инфлацията не се понижи

"Управителният съвет подкрепя националните органи, които планират да увеличат изискванията за капиталови буфери", се казва в изявление на ЕЦБ.

Централният трезор отбелязва също така, че банките са реализирали рекордни печалби - до голяма степен в резултат на рекордния лихвен процент, който получават по депозитите си в ЕЦБ - и разполагат с достатъчно пространство над сегашните си капиталови изисквания.

"По-нататъшното нарастване на изискванията за освобождаващи се капиталови буфери с цел преодоляване на уязвимостите и увеличаване на макропруденциалното пространство остава желателно в някои държави, тъй като преобладаващите условия в банковия сектор ограничават рисковете от процикличност", заявяват от ЕЦБ, цитирани от Reuters.

В Нидерландия е установен най-високият антицикличен капиталов буфер, предназначен да предпазва банките от загуби при спад, в размер на 2% от активите им. Германия и Франция са го определили съответно на 0,75% и 1%.

ЕЦБ също така подкрепи запазването на ограниченията върху ипотечното кредитиране, които определят например колко може да заеме клиентът спрямо доходите си или стойността на имота си.