Той може да се появи пред вратата ви напълно неочаквано. А когато разберете какво го е довело при вас, няма как да не се изумите.

Всичко започва от една 200-годишна традиция на островите Галапагос. Някога преминаващите от там моряци оставяли в пощенска кутия под формата на дървена бъчва писма за своите близки, надявайки се, че те ще бъдат събрани и доставени от други пътуващи кораби.

Днес преминаващите от там хора продължават да оставят послания за своите близки по света, без да знаят дали някой наистина ще ги им ги достави.

Точно тук се намесва живеещият в Лондон новозеландец Джони Биърдмор, който се е заел със задачата да бъде този някой.

Галапагоското пощальонско предизвикателство

По рано тази година той взема 50 писма от въпросната поща и от март насам се е отдал на приключение, което нарича Galapagos Postman Challenge. На практика той разнася писмата по целия свят - от Южна Америка до Антарктида, както става ясно от профилите му в социалните мрежи.

Мисията му е вдъхновяваща, но и предизвикателна. Охранителите в затворени комплекси не го пускат. Някои адреси са неясни: „Шест мили северно“ от пощенска станция гласи написаното на един от пликовете. Джони среща както езикови бариери, така и бодлива тел, лаещи кучета, а понякога и подозрение, но остава непоколебим. Ако не може да намери получателя у дома му, се връща няколко пъти настоятелно, за да му достави писмото.

Досега Джони е доставил около 20 пощенски картички в Южна, Централна и Северна Америка, като е пропътувал над 50 хиляди км. Следващите планирани спирки включват Исландия, Европа, Близкия изток и Африка, преди да приключат в Обединеното кралство на 1 март 2025 г. - една година след старта на приключението.

То отчасти е почит към покойния му баща Ерик, боледувал от Амиотрофична латерална склероза (АЛС). Хората с това заболяване може да загубят способността си да ходят и да говорят - и да се чувстват крайно изолирани. „Искам да повиша осведомеността относно способностите, които вие и аз приемаме за даденост, а те губят“, казва пред няколко издания Биърдмор, който по време на Galapagos Postman Challenge набира пари за организации, даряващи за изследвания на АЛС.

51-годишният Биърдмор също така иска да насърчи хората да се свързват лично с другите и да свързва отново онези, които са далеч един от друг.

Нови приятели

Когато го видят, реакциите на получателите са разнопосочни - от „Спечелили сме награда?“ до „Много ли сме загазили?“. После обикновено се сприятелява с тях.

Пред The Wall Street Journal Биърдмор разказва някои от най-приятните моменти в рамките на приключението. Един от тях е, когато доставя на жена в Мексико писмо от сина ѝ, страстен пътешественик, живеещ от години във Финландия. В него синът благодари на майка си за всичко, което е направила за него.

В Нашвил пък доставя картичка на младо семейство, оставено от родителите на съпругата в пощата на Галапагос преди няколко месеца. Тя е със снимка на птицата синекрака луна - и с послание за малкия им внук.

По-рано тази годна живеещата в Белиз Дениз Дел Монте пътува до островите Галапагос и оставя в пощенското буре картичка на тогавашния си приятел Стив Лейн. „Без значение какво се случва, винаги ще те обичам“, пише тя.

Месеци по-късно Джони Биърдмор пристига в Белиз с пощенската картичка, разпитвайки за Стив. Когато обаче двамата се срещат и Джони му предава писмото, се оказва, че Стив и Дениз са се раздели. Все пак обаче се разбират да се срещнат за обяд на следващия ден.

„Не се случи щастливият край, за който се надявахме, но писмото ги накара отново да си говорят, което за мен е победа“, пише Биърдмор в Instagram.

Алекс Маркес от Мексико Сити прекарва три месеца на Галапагоските острови като доброволец по програма за опазване на околната среда. Когато майка ѝ си чупи крака, тя е готова да се прибере по-рано, но семейството ѝ я призовава да остане. Маркес решава да напише картичка на майка си, в която ѝ благодари, че я е убедила да остане и да продължи да живее мечтата си. Когато оставя писмото в пощенската кутия, тя наистина вярва, че то ще бъде доставено.

Няколко месеца по-късно Биърдмор, придружен от приятел, който работи като преводач, доставя картичката на майката на Алекс Маркес. Тогава и Алекс вече е вкъщи. Вечерта завършва с мескал, сушени щурци и много смях.

Единственият получател, с който Биърдмор не успява да се срещне, е на адрес в Мендоса, Аржентина, където голямо куче лае зад бодлива тел. Той оставя картичката в пощенската кутия пред къщата.