Преди Русия да започне пълномащабното си нахлуване в Украйна, мнозина, включително и Киев, бяха скептично настроени, че в Европа може да избухне отново голяма война. Малко повече от две години по-късно се наблюдава друга промяна – доскоро немислима - по отношение на наборната военна служба.

Няколко европейски държави въведоха отново или разшириха обхвата на задължителната военна служба на фона на нарастващата заплаха от страна на Москва - част от редица политики, насочени към укрепване на отбраната, които вероятно ще бъдат засилени още повече.

„Достигаме до осъзнаването, че може да се наложи да коригираме начина, по който се мобилизираме за война, и да коригираме начина, по който произвеждаме военно оборудване, набираме и обучаваме личен състав“, казва пред CNN Робърт Хамилтън, ръководител на изследователския отдел за Евразия в Института за външнополитически изследвания, който е служил като офицер от американската армия в продължение на 30 години. „Трагично вярно е, че сега сме 2024 г., а се борим с въпросите как да мобилизираме милиони хора, които да бъдат хвърлени в месомелачката на една потенциална война, но ето къде ни постави Русия“.

„Рисковете от по-мащабна война в Европа се увеличават, след като руският президент Владимир Путин най-накрая прибягна до открит конфликт в Украйна, преследвайки целта си да възстанови съветската империя“, посочва и генералът в оставка Уесли Кларк, който беше върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа. „Така че сега имаме война в Европа, която никога не сме мислили, че ще видим отново. Не е ясно дали това е нова Студена война или зараждаща се гореща война, но това е много непосредствено предупреждение към НАТО, че трябва да възстановим отбраната си“.

По думите му тези усилия включват и наборна военна служба.

„Смъртоносният квартет“ – заплахата, за която трябва да е готов Западът

Връщането на наборната военна служба подчертава новата реалност

След края на Студената война редица европейски държави спряха задължителната военна повинност, но през последните години няколко държави - особено в Скандинавия и Прибалтика - я въведоха отново, главно заради руската заплаха. В някои страни непостъпването в армията може да доведе до глоби или дори до затвор.

Латвия е последната страна, която въведе наборна военна служба. Тя влезе в сила отново на 1 януари тази година, след като беше отменена през 2006 г. Мъжете ще бъдат призовавани в рамките на 12 месеца след навършване на 18-годишна възраст или след завършване на училище или университет за тези, които все още са в образователната система.

„В началото имаше много противници“, казва Артурс Пилацис, 20-годишен студент. Той все още не се е явил на наборна служба, но доброволно е преминал едномесечен военен курс.

„Но в крайна сметка необходимостта от държавна служба за отбрана беше ясна. Наистина нямаше вариант, при който да стоим отстрани и да мислим, че нещата ще продължат както преди, заради непровокираната агресия в Украйна“, добавя той.

През април Норвегия представи амбициозен дългосрочен план, който почти удвоява бюджета за отбрана на страната и добавя към въоръжените сили повече от 20 000 наборни войници, служители и резервисти.

„Нуждаем се от отбрана, която да е подходяща за целите на нововъзникващата среда за сигурност“, коментира министър-председателят Йонас Гар Стрьоре.

От кибератаки до саботажи – хибридната война на Москва срещу НАТО

Военната повинност в Норвегия е задължителна, а през 2015 г. тя стана първият член на отбранителния съюз НАТО, който свиква при равни условия мъже и жени.

26-годишният студент по икономика Йенс Бартнес завършва военното си обучение на 19-годишна възраст.

„Щастлив съм, че го направих, тъй като от тази година научих много неща, които не бих научил по друг начин - за себе си, за физическите и умствените си граници и възможности, предполагам, но също така и за работата в екип. Това е съвсем различен начин на живот“, казва той. „Готов съм да се боря за страната си, ако се наложи, защото вярвам в ценностите, върху които е изградено норвежкото общество, и вярвам, че тези ценности на приобщаване, равенство и демокрация си заслужават да се защитават“.

Макс Хенрик Арвидсон, на 25 години, е призован в норвежката армия за една година между 2019 и 2020 г. Подобно на Бартнес, той смята военната служба за основен дълг.

„Знам, че единственият начин, по който можем да се противопоставим на още по-голяма руска агресия, е да продължим да снабдяваме Украйна с оръжия и помощи, като същевременно сме силни заедно с НАТО като цяло и Европейския съюз“, казва и той пред CNN.

Кампанията за мобилизация в Украйна се засилва въпреки спадащия ентусиазъм

„Голяма промяна в мисленето“

Дебати за наборната военна служба се провеждат и в други европейски държави, които в момента не я изискват. В Обединеното кралство консерваторите лансираха идеята за военна служба по време на злополучната си предизборна кампания.

Но може би най-изненадващата трансформация е в ход в Германия, която от края на Втората световна война насам изпитва отвращение към милитаризацията. За първи път от времето на Студената война тази година страната актуализира плана си в случай на избухване на конфликт в Европа, а през юни министърът на отбраната Борис Писториус представи предложение за нова доброволна военна служба.

„Трябва да сме готови за война до 2029 г.“, каза тогава той.

„Виждаме как дебатът се разгаря в момента. И това е първата стъпка“, каз2а Шон Монахан, гостуващ сътрудник в програмата „Европа, Русия и Евразия“ в Центъра за стратегически и международни изследвания. „Това не се случва за една нощ, това е голяма промяна в мисленето“.

„Не всички са готови да отговорят на призива. В Литва например мненията за военната служба сред студентите са различни“, казва Паулиус Вайтиекус, председател на Националния студентски съюз на Литва.

Откакто през 2015 г. страната възстанови задължителната военна служба поради „променената геополитическа ситуация“, всяка година около 3500 до 4000 литовци на възраст между 18 и 26 години се записват на служба за период от девет месеца. Вайтиекус казва, че студентите са започнали инициативи за изпращане на доставки до украинската фронтова линия.

„Налице е промяна в мисленето на младежите към по-голяма активност, макар и не непременно чрез наборна служба“, добавя той.

Тъй като наборната военна служба остава непопулярна тема в някои страни, дори НАТО се затрудни да постигне новата си цел - 300 000 души личен състав да бъдат готови за активиране в рамките на един месец, а още половин милион да бъдат на разположение в рамките на шест месеца, акцентира Монахан и добавя:

„НАТО разчита на американските сили, за да постигне целта си. Европейските съюзници трябва да намерят нови начини за генериране на личен състав“, казва той, като добавя, че друг проблем е, че тази цел би позволила на алианса да се защитава единствено в сравнително кратък конфликт - до шест месеца.

Проучване: Европейците са скептични, че Украйна може да спечели войната

Модели на големи стратегически резервни сили

Възможно решение е по-гъвкава и модерна армия. Един от най-новите членове на НАТО, Финландия, има капацитет да активира повече от 900 000 резервисти, като 280 000 военнослужещи са готови да реагират незабавно при необходимост. Въпреки това в мирно време във финландските отбранителни сили работят едва около 13 000 души, включително цивилен персонал.

„Финландия е добър пример, тъй като нейните резервни сили могат да бъдат интегрирани в много малки активни постоянно действащи отряди“, казва Хамилтън от Института за изследване на външната политика. „В исторически план Финландия е била заклещена между НАТО и Съветския съюз, не е била в съюз с нито една от двете страни, така че е трябвало да бъде в състояние да се защитава сама“.

Норвегия и Швеция, най-новият член на НАТО, имат подобни модели, като и двете поддържат значителен брой резервисти, макар и не толкова много, колкото Финландия. Швеция, където наборната военна служба вече е неутрална и по отношение на пола, призова около 7000 души през 2024 г. По данни на шведските въоръжени сили броят им ще нарасне до 8000 през 2025 г.

„В Швеция има наборна военна служба от 1901 г., така че тя наистина е част от нашата култура в известен смисъл“, казва Маринет Них Радебо, мениджър комуникации, която помага за тестването на новобранците и се отчита пред Министерството на отбраната. „Когато наборната служба беше активирана отново, в началото казвахме, че тя е полезна за автобиографията на човек, например за кандидатстване за нова работа. Но днес комуникацията ни е по-скоро като: това е задължение, което трябва да изпълняваш за Швеция“.

Готова ли е НАТО за война?

През последното десетилетие алиансът преразглежда стратегията си и увеличава способностите си в отговор на нарастващата заплаха от Москва. Пълномащабното нападение на Русия над Украйна през 2022 г., което последва подкрепата ѝ за проруските сепаратисти в Източна Украйна и незаконното анексиране на Крим през 2014 г., неизбежно накара съюзниците да преоценят дали са готови за война и да засилят отбраната си.

„От 2014 г. насам НАТО претърпя най-значителната трансформация в колективната ни отбрана от едно поколение насам“, посочва говорителят на алианса Фара Дакълла пред CNN. „Въведохме най-всеобхватните планове за отбрана от времето на Студената война насам, като в момента над 500 000 военнослужещи са във висока готовност.“

Но призивите към съюзниците да увеличат още повече и по-бързо своите способности продължават.

„Макар че страните от НАТО определено са готови да се бият още днес, все още стои въпросът дали са готови за продължителна война като тази в Украйна“, казва Монахан, като посочва, че все още има какво да се направи в редица области. Сред тях са индустриалният капацитет, разходите за отбрана и обществената устойчивост - където влиза и въпросът за наборната военна служба.

Начинът на набиране и обучение на военнослужещите е решение на отделните държави, казва Дакъла, като добавя: „Около една трета от членовете на НАТО имат някаква форма на задължителна военна служба. Някои съюзници обмислят възможността за наборна военна служба. Като алианс обаче ние не предписваме подобно нещо. Важното е съюзниците да продължат да разполагат с боеспособни въоръжени сили, които да защитават нашата територия и нашето население.“

Освен сраженията в Украйна, според експерти Русия е започнала и хибридна война в цяла Европа, включваща атаки срещу инфраструктурата, кибератаки, дезинформация, саботажи, намеса в изборите и въоръжаване на миграцията.

„Това става все по-агресивно и говори, че съюзниците от НАТО са изправени пред много по-различна геополитическа ситуация, отколкото през последните няколко десетилетия“, казва Монахан.

Ситуацията може да се усложни допълнително от президентските избори в САЩ през ноември. Нещата ще изглеждат по съвсем различен начин, ако в Белия дом се завърне бившият президент Доналд Тръмп, който заяви, че би насърчил Русия да прави „каквото си поиска“ с всяка страна от НАТО, която не изпълнява насоките на блока за разходите за отбрана.