От извънземен R&B до един от най-великите записи, издавани някога – това са три албума, които може да (пре)откриете, тъй като през август 2024 г. навършват юбилей от издаването си – съответно 10, 20 и 30 години.

Отправяйки се на пътешествие по пътя на спомените, Euronews подбира албумите, които отбелязват важен крайъгълен камък в историята на музиката. Ето кои са те.

10 години FKA Twigs – LP1: Дата на издаване: 6 август 2014 г.

За дебютния си албум английската певица FKA Twigs с истинско име Талиа Барнет, изгрява на сцената с 10 песни, които звучатефирно, с мистична аура, проникваща от мелодиите, продукцията и личността ѝ.

Корицата привлича вниманието с изображение на странна кукла, проектирана от Джеси Канда. Хиперреалната творба сякаш пресъзсава някой, който преминава от човешка форма в нещо съвсем по-имагинерно.

18 години чакане: The Rolling Stones обявиха новия албум Hackney Diamonds

С таланта си и успехът на албума, FKA Twigs сякаш обяви, че е достойна наследница на Бьорк. Макар и в различни жанрове, от самото начало беше ясно, че също като нея тя притежава дух на новаторство – създавайки усещане, че слушате нещо, което никой друг изпълнител не би могъл да издаде.

Нейното феминистко R&B, съчетано с футуристични ритми, звучи нежно заплашително и сюрреалистично разчупено. Нищо в него не е очевидно веднага, но през странните структури на песните се появяват мелодии, едновременно многопластови и странно запомнящи се.

Десет години по-късно хибридизацията на абстрактен поп, заплетени аранжименти и аритмични перкусии предизвиква красиви тревожни (и много секси) слушания.

Иновативният ѝ устрем продължава с M3LL155X от 2015 г., Magdalene от 2019 г. и микстейпът Caprisongs от 2022 г., които впечатляват и утвърждават нейната уникалност.

Нищо обаче не замества онзи първи път, когато чуеш даден артист: тези звуци остават, а 'LP1' е чувственият, извънземен и дързък звуков хайп, резониращ най-силно.

Следващият ѝ запис се очаква да излезе тази година и няма съмнение, че ще бъде не по-малко магнетичен.

Вярно ли е, че музиката е универсалният език на човечеството

20 години Бьорк – Medúlla: Дата на издаване: 30 август 2004 г.

В много отношения Medúlla е албумът, който сигнализира, че Бьорк се е отдалечила от съвременния поп, за да тръгне по по-крайни пътища.

Макар че рядко се говори като за един от най-добрите ѝ албуми, без съмнение това е бижуто в дискографията ѝ, което изисква преоценка.

Разбира се, в сравнение с предходните, петият Medúlla е адско отклонение – и далеч не толкова непосредствено удовлетворяващ албум след първите прослушвания.

Как AI на Spotify ще разбере какво се случва в главата ви и ще намери подходящата песен

След издаването на безспорно най-великия си албум до момента, Vespertine от 2001 г., Бьорк възнамерява да направи нов албум, почти изцяло с човешки гласове.

По същество това е акапелен албум с въздишки, паузи и бийтбокс вместо инструменти.

Звучи като изтощителен експеримент, който би може би би накарал Йоко Оно да изкрещи от удоволствие?

В много отношения е така. Но макар да е предизвикателство – особено когато някои песни се състоят от стонове и какофонични стенания - в този албум все пак има нещо дълбоко вдъхновяващо. Използвайки помощта на инуитски гърлени певци, исландския и лондонския хор, както и бийтбокс таланта на Rahzel, Бьорк създава музикален гоблен, който звучи като 45-минутно езическо заклинание.

Who Is It (Carry My Joy on the Left, Carry My Pain on the Right)“е един от най-завладяващите моменти в Medúlla, наред с The Pleasure Is All Mine. Останалата част от албума е нещо, което обърква очакванията и, ако сте на същата вълна, напълно може да ви омагьоса.

Medúlla може и да не притежава този незабавен фактор на повторна слушаемост, но без него изпълнители като SOPHIE, FKA Twigs и безброй други щяха да бъдат лишени от освобождаващия сигнал, който им подсказва, че могат да се вдъхновят и да проправят свои собствени пътища.

Тъжната музика помага срещу физическа болка, според ново проучване

30 Джеф Бъкли – Grace: Дата на издаване: 23 август 1994 г.

Слушали ли сте Grace? Това е единственият студиен албум на Джеф Бъкли, един от най-талантливите автори на песни и музиканти на своето поколение?

Не? Тогава може да поправите тази грешка.

Grace без съмнение е един от най-великите албуми на всички времена, спираща дъха интимна и страстна колекция от песни на един изключителен талант, който си отива твърде рано, едва на 31.

От Фреди Меркюри до Джон Ленън: Етично ли е AI да съживява легендите

Бъкли се удавя в река Мисисипи три години след издаването, а албумът остава вечното му наследство. Дори Дейвид Бауи смята, че това е най-добрият албум, правен някога, като го включва в списъка на десетте си Desert Island Records.

Ако все пак притежавате копие и сте запознати отблизо с Grace, няма какво да прочетете тук, което да ви убеди повече, че рядко се срещат „вечни албуми“ като този.

Независимо дали става дума за мистичната аура на Mojo Pin; блус текстурите на So Real; суровата емоция, дълбоко вплетена в Last Goodbye и Lover, You Should've Come Over; и, разбира се, звученето на два от най-великите кавъри, записвани някога - версиите на Buckley на Hallelujah на Leonard Cohen и Lilac Wine на Нина Симон, Grace е звук на стара душа, попаднала в тялото на млад мъж, преливащ от сурова меланхолия и романтична мъдрост.

Опитът да се опише по-подробно този албум е труден, тъй като слушането на Grace прилича на трансцедентално преживяване, което не оставя много думи, за да обясните какво сте почувствали. Просто ви препоръчваме да чуете този чувствен запис отново - за предпочитане с чаша вино и желание за трансцендиране.