Фалитът на белгийския производител на микрочипове BelGaN се превърна в пример как Европа се бори да постигне индустриалните си цели, но желанието за изтласкване на Китай затруднява това.

Заводът в Белгия беше рядък пример за европейски производител на микрочипове, който Европейският съюз отчаяно се опитва да превърне в лидер. Но след четири десетилетия работа, този месец компанията подаде молба за обявяване в несъстоятелност.

Зад този крах стои комбинация от лоши залози. Фабриката, разположена западно от Брюксел, вече беше натрупала големи загуби и беше заложила на нови, капиталоемки технологии за растеж. Освен това се появиха и продължителни опасения относно китайските ѝ собственици, след като два фонда, базирани в Хонконг, я придобиха през 2021 г.

Случаят с BelGaN показва как целите на ЕС могат да се окажат противоречащи си.

През 2023 г. ЕС прие план за микрочиповете на стойност 43 млрд. евро, който цели да увеличи четирикратно влиянието на региона на световния пазар до 20% до 2030 г. Блокът иска драстично да намали зависимостта си от основните производствени центрове в Тайван, САЩ, Южна Корея и Китай. Но Европейската комисия също така счита микрочиповете за критична технология и страните от ЕС засилват натиска си върху чуждестранния - особено китайския - контрол върху технологията. Няколко компании на Запад се оказаха въвлечени в тази геополитическа война за контрол и собственост.

Китайските компании се запасяват с чипове в очакване на нови ограничения

Многократно цитиран пример е Nexperia - китайски производител на чипове, базиран в Нидерландия, който през последните няколко години се сблъска с проверки на дейността си от страна на правителството на страната. Това на Обединеното кралство също инструктира Nexperia да продаде фабриката си Newport Wafer Fab през 2022 г. от съображения за национална сигурност.

Фламандския законодател Робрехт Ботийн, който посещава BelGaN миналата година, свидетелства пред POLITICO, че проверката на китайските ѝ връзки „вероятно е един от елементите“, които са попречили на Брюксел да предостави субсидии, за да я спаси от фалит.

Той разкрива също така, че BelGaN е била проверявана, за да се определи дали отговаря на условията за подпомагане. В един от медийните репортажи по темата се казва, че се проверява дали собственикът има връзки с китайското правителство.

"Тъй като Европа отпуска милиарди публични субсидии за сектора, даването на тази подкрепа директно на компании, притежавани от Китай, по принцип е малко проблематично", казва Франк Бьозенберг, управляващ директор на Silicon Saxony, лобистка група за чипове в източната германска провинция.

Kазусът АSML: Силни печалби, оптимистични прогнози, сринати акции

Смесени резултати

BelGaN е създадена през 80-те години на миналия век, когато северният регион Фландрия се стреми да се превърне в сила на терена на микрочиповете. Тя се появява по същото време като Imec - център за научноизследователска и развойна дейност в областта на чиповете, който оттогава се е превърнал в световен шампион.

Резултатите на BelGaN обаче са разнопосочни. Компанията многократно е сменяла собственика си, като последната промяна е през 2021 г., когато два фонда от Хонконг - Rockley и Wuxi Group - я придобиват от американския производител на чипове Onsemi и поставят на мястото на главния изпълнителен директор ветерана в сферата Алън Джън Джоу.

Компанията удвоява новия си производствен процес, като чиповете са базирани на галиев нитрид вместо на силиций. Технологията би могла да повиши енергийната ефективност и да навлезе на горещия пазар на електрически автомобили. Миналата година тя получава европейска подкрепа за научноизследователска и развойна дейност като партньор в широк набор от проекти, които ѝ осигуряват общо 8 млрд. евро държавна помощ.

BelGaN се рекламира като фабрика, фокусирана върху автомобилите, като активно набира нови инвеститори, които да позволят по-нататъшния й капиталоемък преход. Но претърпява неуспех през 2023 г., когато отчита нетна загуба от 8,3 млн. евро при приходи от 55 млн., за което обвинява по-високите разходи за енергия, химикали и труд. Компанията също така е скептична относно това дали субсидиите за научноизследователска и развойна дейност могат наистина да подпомогнат реалното производство.

„През последните 40 години Европа е инвестирала много в иновации, но това не води по естествен начин до производство“, коментира главният технологичен директор Марникс Так пред местния вестник De Tijd през април. „Много компании не успяват да преминат от научни изследвания към промишлено производство, за което са необходими много повече инвестиции.“

И времето на BelGaN в крайна сметка изтича преди да успее да се възползва максимално от пазарните възможности.

Все пак администраторите са се заели да търсят нови инвеститори, които евентуално да съберат парчетата от нея. Фламандското министерство на икономиката посочва пред POLITICO, че е готово да „улесни“ нови частни инвеститори със съинвестиция или гаранция.