Миналата есен 26-годишен китайски студент, който учи в Сингапур, стяга куфарите си, за да се върне у дома за ваканцията. Освен дрехи и обувки, багажът му включва шест чипа с изкуствен интелект на Nvidia.

Приятел от колежа го е помолил да донесе чиповете, след като САЩ ограничиха износа им за Китай. Всеки чип е приблизително с размера на конзола Nintendo Switch и студентът не предизвиква никакво подозрение на летището, разказва The Wall Street Journal. Пред медията студентът казва, че при пристигането си в Китай е получил по 100 долара за всеки пренесен чип – мизерна сума предвид огромната стойност на пазара.

Въпросният студент е част от не толкова скрита мрежа от купувачи, продавачи и куриери, заобикалящи ограниченията на администрацията на Байдън, насочени към блокиране на достъпа на Китай до усъвършенстваните AI чипове на Nvidia, установява разследването на WSJ.

Чиповете на Nvidia са силно желани заради способността им да се справят с масивните изчисления, необходими за обучение на AI системи, които са критично важни и за САЩ, и за Китай.

Над 70 дистрибутори открито рекламират онлайн преноса на ограничените чипове, като WSJ влиза в директен контакт с 25 от тях. Много от тях твърдят, че месечно доставят десетки чипове от висок клас на Nvidia.

Потокът е толкова стабилен, че повечето от тези продавачи приемат предварителни поръчки и обещават доставка след седмици, установява WSJ. Някои също така продават цели сървъри - на цена над 300 000 долара - всеки от които съдържа осем чипа на Nvidia от висок клас.

Разбира се, тези търговци не продават достатъчно от мощните процесори на Nvidia, за да задоволят нуждите на технологичен гигант като Китай. Но са полезни за AI стартъпи или изследователски институции с по-скромни нужди. Всеки чип на Nvidia има значение за Китай, който иска да остане конкурентен на САЩ в AI надпреварата, смятана за все по-решаваща за технологичния суверенитет и националната сигурност.

Проблеми с проследяването

В световен мащаб Nvidia не продава своите мощни чипове за центрове за данни поотделно, нито ги предоставя директно на своите клиенти. Изпраща ги на трети страни, като Dell Technologies и Super Micro Computer, които доставят напълно изградени AI сървъри или системи на клиентите. Тези доставчици на оборудване често поръчват повече чипове на Nvidia, отколкото им трябват, в случай че търсенето неочаквано нарасне или се натъкнат на производствени проблеми, според източници на WSJ в индустрията.

Dell и Super Micro казват, че се съобразяват с експортния контрол на САЩ и действат, ако бъде открито незаконно поведение.

Nvidia казва, че не продава своите ограничени усъвършенствани чипове на Китай в съответствие с експортния контрол на САЩ и работи предимно с добре известни партньори, за да спазва правилата.

Налагането на ограниченията на администрацията на Байдън за износ на чипове на Nvidia до голяма степен зависи от Министерството на търговията и безбройните компании по веригата за доставки на полупроводници. Много чуждестранни правителства и юрисдикции не са задължени по закон да налагат контрола на САЩ и такива продажби на чипове в Китай обикновено не се считат за престъпление на тези места, според адвокати по международна търговия.

Например студентът, който транспортира чиповете на Nvidia, не е нарушил никакви сингапурски закони, според адвокатите, тъй като техническите компоненти не са предмет на никакви местни експортни ограничения.

Свободният поток от чипове от най-висок клас на Nvidia в Китай започва да пресъхва в края на 2022 г., след като Вашингтон наложи първия кръг от експортни ограничения. Nvidia предложи умалени версии за китайските купувачи, но Вашингтон допълнително ограничи достъпа до такива чипове през октомври. Този ход доведе до анулирането на стотици хиляди поръчки на Nvidia на стойност поне 5 милиарда долара.

На този фон някои китайски компании започват да обмислят временни решения, които могат да им помогнат да оцелеят след ограниченията на САЩ, докато местните производители на чипове като Huawei Technologies са в състояние да стигнат до по-добри алтернативи, казват източници на WSJ.

Точният мащаб на неформалния пазар за усъвършенстваните чипове на Nvidia не може да бъде установен, но се смята, че е относително малък в сравнение с общия. Според някои оценки средният брой контрабандни AI чипове годишно е 12 500, както показва анализ на Center for a New American Security, мозъчен тръст, базиран във Вашингтон. Миналата година Nvidia е продала в световен мащаб около 2,6 милиона чипа A100 и H100, заедно с техните умалени версии, според компанията за технологични изследвания Omdia.

Мистериозният брокер на ценни чипове

Чиповете, които китайският студент пренася в Китай, са му предадени от мистериозен брокер в Сингапур, който казва пред WSJ, че следи контакти в дистрибуторски канали и системни интегратори в Югоизточна Азия, за да помогне на китайските клиенти да получат чипове и сървъри. Клиентите му включват компании за изкуствен интелект, изследователски институции и дистрибутори на чипове, някои от които използват организации, основани в Сингапур, Малайзия, Виетнам и Тайван, за да заобиколят ограниченията на САЩ.

След като направи поръчките, той помага на своите купувачи да организират логистиката. Този процес може да означава индивидуално пренасяне на продукта или по-традиционна доставка, която мистериозният брокер подпомага чрез подготовка на документи за митническа декларация и контакт с корабни компании.

„Не правим големи поръчки. Това би било твърде очевидно“, казва брокерът пред WSJ, добавяйки, че има над 10-годишен професионален опит в сферата на облачните технологии и индустрията за чипове.

Системата разчита отчасти на непълна документация, която може да избегне задействането на властите, казват някои от продавачите. В рамките на две пратки през март базиран в Шенжен търговец получава 20 графични процесора на Nvidia от Сингапур и още 40 от базиран в Тайван износител – без да уточнява какви са моделите чипове, според митническите документи, разгледани от WSJ.

Продавачът твърди пред изданието, че чиповете са едни от най-забранените: процесорите A100 от висок клас.

Дистрибуторите, с които журналистите на медията говорят, разпространяват продуктова информация в чатове на индустриални групи, онлайн справочници с контакти на доставчици на електроника и сайтове за е-търговия като Taobao и Idle Fish на Alibaba. Много от тях поддържат физически обекти във водещите китайски изследователски центрове за изкуствен интелект като Шенжен и Пекин.

Тези дистрибутори обикновено искат 22 500 долара за чип A100 и 32 400 долара за H100 от по-висок клас, спрямо типичните разходи от съответно 10 000 и 25 000 долара. Цените на черния пазар вече са намалели с над половина от миналото лято, тъй като предлагането е станало по-стабилно, докато паническото купуване е намаляло, казват продавачите.

Някои търговци твърдят, че имат до десетки чипове на склад накум и предварителните поръчки на по-големи количества могат да бъдат доставени за една до две седмици. Чипът идва в оригиналната си опаковка на едро, казват те.

Доставката може да върви и с тригодишна гаранция за качество, включително подмяна на дефектни продукти и поправка на неизправности - но без участието на Nvidia. Купувачите обаче казват, че са загрижени за сигурността на неофициалните следпродажбени услуги.

Междувременно китайските технологични компании, включително санкционираният от САЩ Huawei, се опитват да правят толкова мощни чипове, колкото тези на Nvidia, но са изправени пред предизвикателства с капацитета и технологични затруднения, казват източниците на WSJ. Обучението на големи AI модели с местни китайски чипове е предразположено към системни сривове, според презентация, разгледана от изданието.

Докато в Китай не се появят жизнеспособни местно произведени чипове, нелегалният пазар за продуктите от висок клас на Nvidia – и веригата за доставки, която е изникнала около тях – вероятно ще останат здрави и адаптивни.

Китайският студент, пренесъл процесори на Nvidia в куфара си, казва, че е готов да транспортира отново технологичните компоненти.

„Радвам се, че успях да направя нещо за моята страна и да спечеля малко повече пари“, споделя той. „Така че, защо не?“