През последното десетилетие се наблюдава бързо разрастване на търговската космическа индустрия. Съперничещи си държави се конкурират за първостепенни военни и икономически позиции извън Земята. Публични и частни организации се стремят да разработват Луната, а все повече космически боклуци замърсяват ниската околоземна орбита.

През 2023 г. група загрижени астрономи предупреди да не се повтарят земните „колониални практики“ в космическото пространство. Но какво лошо има в колонизирането на космоса, ако там няма нищо?

Тъй като правителствените агенции и частните компании обръщат поглед към звездите, твърди пред Fast Company Мери-Джейн Рубенщайн, декан на социалните науки и професор по религия, наука и технологии в Wesleyan University, много от факторите, които са движили европейския християнски империализъм между XV и XIX век, се появяват отново във високоскоростни и високотехнологични форми.

Някои от тези колониални практики могат да включват заграждане на земя, експлоатация на екологични ресурси и унищожаване на природни дадености в името на идеали като съдба, цивилизация и спасение на човечеството.

Много лидери в космическата индустрия, като например президентът на Марсианското общество Робърт Зубрин, твърдят, че макар колониализмът от европейски тип да е имал неприятни последици на Земята, той е единственият начин да се действа в космоса. Всъщност, предупреждава той, всеки опит да се забави или регулира космическата индустрия ще направи марсианската граница недостъпна за човечеството, оставяйки ни заклещени на една все по-скучна и упадъчна Земя.

Зубрин се противопоставя на опасенията за колониализъм в космоса. За разлика от Земята, космическото пространство е празно, твърди той и пита: “Защо някой трябва да се интересува от правата на скалите и няколко хипотетични микроба?”

Polaris Dawn – една космическа мисия без аналог в човешката история

Но не всички са съгласни, че космическото пространство е празно. Загрижените астрономи твърдят, че изоставянето на колониалния подход би било от полза както за индустрията.

Наистина ли космосът е празен?

Хората от региона Бавака в северна Австралия смятат, че техните предци направляват човешкия живот от дома си в галактиката и че тази връзка е все по-застрашена от големите орбитални сателитни мрежи.

По същия начин старейшините на инуитите казват, че техните предци живеят на небесните тела, а вождовете на племето навахо искат НАСА да не приземява хора на Луната. Старейшините от племето канака пък настояват да не се строят повече телескопи на Мауна Кеа, която коренните хавайци смятат за свещена земя.

Тези позиции на коренни племена са в рязък контраст с настояването на много представители на индустрията, че космосът е празен и неодушевен. Затова ключът към примиряването на тези силно различаващи се позиции е да се търси съгласие - не по отношение на убежденията или светогледа, а по-скоро от гледна точка на поведението. Светските космически ентусиасти не е необходимо да се съгласяват, че космическото пространство е населено, одушевено или свещено, за да се отнасят към него с грижата и уважението, които общностите на коренното население в различни региони по света изискват от индустрията. Но подходящото поведение в космическото пространство може да включва запазване на забележителни природни образувания, ограничаване на минното дело, намаляване на разрешителните и изстрелванията на сателити и намиране на начин за почистване на боклука в орбита.

Загриженост за околната среда

Нововъзникващата област на космическата екология изследва взаимоотношенията между човешките артефакти и природната среда в контекста на земната орбита, Луната и други планети. Тази дисциплина се стреми да покаже, че орбитите и планетарните тела са деликатно балансирани системи. Това означава, че без последователна регулация търговската космическа дейност може да ги направи неизползваеми и да наруши вакуумната атмосфера на Луната.

Всъщност светлината, която се отразява от хвърчащите космически боклуци - неработещи спътници, части от космически кораби, гайки, болтове, метални и стъклени парчета - може да попречи на астрономите да виждат, снимат и да се ориентират по звездите. А Луната, Марс и астероидите помагат на учените да разберат как са се формирали планетите и Слънчевата система, какви условия са необходими за живот и как може да изглеждат планетите в бъдеще. Ако космическата индустрия взривява, минира и - по предложение на изпълнителния директор на SpaceX Илон Мъск - използва ядрено гориво за планетарните апарати, учените могат да загубят достъпа до тези знания.

НАСА получава над 25 млрд. долара за 2025. За какво ще ги използва?

Комерсиалната космическа индустрия вече е нанесла значителни щети на околната среда на и около Земята. Постоянните тестове и изстрелвания на ракети на SpaceX са унищожили влажните зони на Бока Чика, Тексас. Експлозията на космическия кораб Starship през април 2023 г. е повредила около 1,5 млн. квадратни метра земя, засягайки всички нейни обитатели.

Растящият брой на частните и публичните изстрелвания на индустрията отлага керосин, въглерод и сяра в горните слоеве на атмосферата, където тези вещества остават по-дълго, отколкото в стратосферата. Изследванията показват, че натрупването на тези вещества може да доведе до експоненциално засилване на изменението на климата. Според една от оценките емисиите от ракетите нагряват атмосферата 500 пъти по-бързо от тези на авиацията.

Едновременно с това, дори ако Мъск никога не стигне до Марс, SpaceX и тълпата от конкуренти създават сателитен трафик в ниска околоземна орбита, който може да застраши живота на астронавтите и рискува да направи тези орбити неизползваеми.

Последици за хората

Много лидери в космическата индустрия възхваляват космоса като новия нов свят или последната граница. Но икономиките от ранните дни на модерната епоха, които стават такива благодарение на захарта, тютюна и златото, генерират печалби за Европа и САЩ, изграждайки империи чрез заробване и наемничество. Ръководителите на космическата индустрия ще трябва да обмислят как ще изглеждат трудовите договорености, когато изпращат работници да обслужват хотелите им, да строят бункерите им и да улесняват добива на астероиди. В края на краищата, космическите работници ще разчитат на своите работодатели не само за заплата и здравни грижи, но и за храна, вода, въздух и транспорт обратно до Земята.

Китай изстреля своя конкурент на Starlink

През 1967 г. редица държави, включително САЩ, Великобритания и СССР, подписват Договора за космическото пространство. Този договор декларира, наред с други неща, че никоя нация не може да притежава планетарно тяло или част от него. Той е подписан след две световни войни и е следствие от конфликтите в Европа през XX век. Ако колониализмът на Земята достигна кулминацията си в тези две войни, то нациите, подписали Договора за космическото пространство, на практика казаха: „Нека повече не се бием помежду си за територии и ресурси. Нека работим в космическото пространство по различен начин.“

В този момент Договорът за космическото пространство е остарял и почти неприложим. Но всяко бъдещо законодателство би било добре да запази антиколониалния дух на първоначалния договор, категорична е Мери-Джейн Рубенщайн от Wesleyan University и добавя:

“От политическа гледна точка няма значение дали космосът е действително обитаем и дали скалите имат права. Предотвратяването на колониализма в космическото пространство не изисква космическата индустрия да постигне съгласие по тези метафизични въпроси. Вместо това отговорното отношение ще изисква от участниците във и извън космическата индустрия да се споразумеят за общ набор от стандарти за грижа за планетите и техните орбити - независимо дали мотивите им са научни, екологични, хуманистични или религиозни”.