„Страданието е част от изкуството“: По-малко болезнените пантофки са тук, но някои балерини не ги искат

Зад грациозните движения на балерините, зад перфектно оформените им тела и почти нечовешкия контрол върху собствените им мускули стоят години тренировки, изключителна упоритост и много, много болка. Виждали ли сте краката на една от тях, когато свали традиционните за танца пантофи туфли? Гледката е плашеща – синини, наранявания, изкривявания. Но голяма част от хората са приели, че това е просто част от балета.

Връзката на танцьорите с техните туфли е повече от силна. А ценителите на балета обръщат не по-малко внимание на тази част от тоалета. Твърди се, че след последното представление на италианската балерина Мари Тальони в Русия през 1842 г. публиката е събрала 200 рубли, за да откупи пантофките ѝ. После ги сервирали с фрикасе и сос от бяло вино, разказва The Wall Street Journal.

Традиционните туфли се правят от сатен, кожа, хартия с добавка гъвкав материал, подобен на паста. Смята се, че така танцьорите могат да „чувстват пода“, т.е. защитени са до известна степен, но контактът им с повърхността продължава да е пряк. Но след всяко представление балерини и балетисти са грохнали като една от причините е и постоянното напрежение от съприкосновението на краката със сцената.

Съгласни ли са тогава да танцуват с по-модерни туфли в името на по-малко болка?

Макар че на пръв поглед отговорът е ясен, в света на класическия балет нещата не са толкова прости.

„Не можете да свирите Моцарт на китара“, отговаря пред WSJ Петър Орлов.

Той е главен мениджър за САЩ на „Николай“, марка притежавана от „Гришко“, световноизвестният производител на балетни пантофки от Русия.

„Ние си имаме традиции. Аз съм „за“ да вървим напред и има място за новите видове пантофи. Но не искам да видя „Бял Лебед“, обут в чорап с телесен цвят“, обяснява Орлов.

Леки като въздуха: Обувките, които изстреляха атлетиката в нова стратосфера

И все пак в опит да се минимизират пораженията върху телата на балерини и балетисти на пазара се появяват нови продукти. Нюйоркската компания Gaynor Minden ги прави с подплата от пяна, която поема ударите като защитава пръстите с „кутия“ от полимер и допълнителна поддръжка на крака в областта между глезена и коляното. Казват, че продуктът им е пет пъти по-дълготраен и доста по-удобен от традиционните туфли.

Немският стартъп Act’ble пък предлага дизайн с отпечатана с 3D технология подметка. Тя позволява да се сменят другите компоненти без да се налага всеки път да се купува нов чифт.

Но и танцьори, и режисьори на спектакли сякаш все още не са готови за такова нововъведение.

„Някои режисьори искат само определен тип туфли“, казва бившата балерина Кей Тиен. Сега тя е собственик на консултантската компания Pivot Pointe, която работи с Act’ble за създаването на нов тип пантофки.

„В балетните среди има голяма съпротива срещу промяната и това може да е сериозен проблем“, казва Тиен.

Оракул на кецовете: Дизайнерът Салех Бембъри знае какво ще носите догодина

Все пак в света на тези хора се цени повече красотата отколкото ефективността.

Ето защо много от тях са притеснени, че занаятчиите, които в момента изработват пантофките, биха останали без препитание заради новите дизайни.

Други пък имат доста странно обяснение – че без болките в балета ще пострада самото изкуство.

Класическият, елегантен вид на пантофките е предпочитан от компаниите, които се занимават с производството им отдавна. Freed of London например прави туфли от 1929 г. Основен доставчик е на Парижката опера и на Нюйоркския балет. Там работят 25 души, всеки от които изработва по 40 чифта на ден. И тъй като всичко се прави по поръчка, един танцьор може да чака над година туфлите си.

„Не можем да накараме хората да работят като машини“, обобщава ситуацията маркетинг-мениджърът на Freed Келси Джоунс.

Джоли и Венеция: Премиерата, която разплака една от най-красивите жени в света

Суанг Ченг, главна танцьорка и балетмайстор на Хонгконгския балет, носи пантофките на Freed от години. Казва, че са меки и гъвкави. Учениците ѝ обаче са на друго мнение.

„Казват ми, че чувството е ужасно. Отговарям им, че ще свикнат“, казва тя пред WSJ, спомняйки си как е тъпчела пантофките с памук, за да спре кървенето от краката си и как понякога ноктите ѝ са се отлепвали.

„Работата е трудна, но затова я обичам. Когато постигнеш този баланс, се чувстваш толкова добре. Като пристрастяване е – боли, но след това болката ти липсва“, казва тя.

Има обаче и танцьори, които не са толкова консервативни. Те смятат, че могат да се ползват и класически, и по-нови модели. Елиза Минден, основателка на Gaynor Minden, казва, че всички в бранша се познават и повечето са „приятелски настроени“ към нея и компанията.

Тъжната музика помага срещу физическа болка, според ново проучване

Макар и да звучи пресилено, изборът на туфли може да доведе до конфликт от световна величина. В Русия основният производител е „Гришко“, доставящ на театрите „Болшой“ и „Мариински“. През 2011 г. примабалерината на „Болшой“ Светлана Захарова обаче обува пантофки на Gaynor Minden, с което предизвиква скандал.

„Беше като да откраднеш Елена от Троя“, спомня си Минден.

През 2014 г. „Московская правда“ публикува статия, в която се твърди, че пластмасите, използвани за американските пантофки, увреждат краката на руските балерини. Стига се дори до подозрението, че чуждестранните продукти може да са част от плана на САЩ за предизвикване на „икономически колапс на Русия“. В същата статия е цитиран Николай Гришко, основател на едноименната руска марка, който пък цитира друга статия, в която се говорело, че обувките на Минден съдържат опасни химикали.

Когато Елиза и екипът ѝ прочитат казаното, започват да се смеят.

„Не се смятах за успяла, докато не бях обвинена, че участвам в заговор на ЦРУ“, казва тя.