Централните банки по света са готови да започнат или да продължат намаляването на лихвените проценти тази есен, слагайки край на ерата на исторически високите разходи за заеми.

През септември Федералният резерв на САЩ почти гарантирано ще се присъедини към Европейската централна банка, Банката на Англия, Народната банка на Китай, Швейцарската национална банка, шведската Riksbank, Банката на Канада, Банката на Мексико и други в съкращенията на лихвени проценти, които се задържат на нива, невиждани от преди финансовата криза от 2007-2008 г.

Паричните пазари вече напълно бяха оценили намалението на лихвените проценти от Фед, но в края на август инвеститорите придобиха още повече увереност в пътя на предстоящото облекчаване.

На годишния симпозиум в Джаксън Хоул председателят на Федералния резерв Джером Пауъл не само каза, че е дошло времето политиката на централната банка на САЩ да се коригира, но и че Фед вече може да се съсредоточи върху това да направи всичко, за да запази пазара на труда силен и да продължи напредъка по отношение на спада на инфлацията.

Текущите големи очаквания са за три намаления от 25 базисни пункта от Фед преди края на годината, според инструмента FedWatch на CME. Това почти би изравнило темпото на Федералния резерв с това на другите централни банки, въпреки закъснението в разхлабването на паричната политика.

Очаква се Европейската централна банка да намали лихвите с 25 базисни пункта най-малко три пъти общо тази година, а Bank of England да направи същото увеличение общо три пъти, според данни на LSEG. Предвижда се и трите централни банки да продължат облекчаването на паричната политика поне в началото на 2025 г., въпреки че нестабилността на инфлацията в услугите продължава да притеснява банкерите.

За глобалната икономика това означава по-ниска лихвена среда през следващата година, заедно със значително намален натиск от инфлация. В САЩ неотдавнашният скок на страха от рецесия до голяма степен е намалял и въпреки слабостите в големите ориентирани към производството икономики като Германия, подобните на по-фокусираната върху услугите Великобритания отбелязват солиден растеж, отбелязва CNBC.

Какво означава всичко това за пазарите е по-малко ясно. Европейските акции, измерени чрез регионалния индекс Stoxx 600, отскочиха през 2023 г. от спада през 2022 г. и нарастват с близо 10% от началото на 2024 г., достигайки рекорден връх по време на търговската сесия в петък. На Уолстрийт S&P 500 е със 17% нагоре от началото на 2024 г.

Индексът на волатилността VIX (известен като измерител на страха) – който се повиши на фона на спада на глобалните акции в началото на август – отново е под средния.

„По отношение на ценовия импулс, по отношение на оценките, на настроенията, пазарът почти се възстанови, но това се случва при навлизането в сезонно слабия период септември-октомври. На този фон бих очаквал нестабилни пазари, движени от различни фактори - геополитика, корпоративни печалби, лидери от сектора на изкуствения интелект“, отбелязва пред CNBC Беат Витман, председател и партньор в Porta Advisors.

Нестабилността според него ще се дължи и на „просрочена корекция на консолидацията“ и възникване на ротация при някои сектори. Въпреки това „предпочитаният клас активи за останалата част от тази година, а и след това, са акциите“, добавя експертът.

Дори ако скорошният коментар на Фед изглежда благоприятен за акциите, данните от пазара на труда в САЩ – конкретно следващия ключов доклад, който трябва да бъде публикуван на 6 септември - остават важни за инвеститорите. Те имат нужда да се уверят в здравословната посока на американската икономика и темповете на намаляване на лихвите.

На валутните пазари вниманието ще остане върху взаимодействието между инфлацията, очакванията за лихвите и икономическия растеж, казва пред CNBC Джейн Фоли, ръководител на валутната стратегия в Rabobank.

Ако еврото се повиши значително спрямо долара, „дезинфлационните последици може да имат известно въздействие върху пазарните очаквания по отношение на времето за намаляване на лихвените проценти от ЕЦБ“, каза тя.

В САЩ „резултатът от изборите ще има отражение върху Фед. Ако Тръмп спечели, той може да използва изпълнителна заповед за увеличаване на митата доста бързо, което би насърчило риска от инфлация и би могло да съкрати цикъла на облекчаване на Фед”, добавя Фоли.

В момента Rabobank предвижда четири понижения на лихвените проценти от Фед между септември и януари и след това задържане до края на 2025 г., осигурявайки на щатския долар потенциал за укрепване през пролетта.