AI открадна гласовете им и заговори против тях. Актьорите, които чуха себе си от софтуер
Съоснователят на Lovo Том Лий твърди, че техният продукт има нужда от само 50 изречения, за да клонира идеално конкретен човешки глас
Възможността изкуственият интелект да измести човек от работата му притеснява мнозина. Но малко са онези, сблъсквали се директно с такова нещо както американеца Пол Скай Лерман. Той е актьор, който често пъти е гласът зад кадър. През миналото лято той и приятелката му Линея Сейдж (актриса, също глас зад кадър) преживяват истински шок, когато чуват AI да говори със собствените им гласове.
Как се случва това? Двамата пътуват с кола и слушат подкаст, посветен на стачката на холивудските сценаристи, които спряха работа в знак на протест именно срещу навлизането на модерните технологии в киноиндустрията. Въпросният епизод на подкаста е още по-интересен и защото водещите са решили да включат в разговора самия AI. Те задават въпроси на софтуер за преобразуване на текст в реч или гласов генератор. И когато технологията започва да отговаря Лерман чува собствения си глас.
„Трябваше да отбия колата. Най-смешното е, че ние се притесняваме, че развлекателната индустрия ще пострада от изкуствения интелект, а изведнъж моят глас говори за потенциалното ѝ унищожение“, разказва той пред BBC.
Двамата се прибират вкъщи и започват да ровят онлайн в търсене на отговори. Накрая откриват платформата Lovo, предлагаща преобразуване на текст в реч. Там Сейдж намира и записи със собствения си глас.
„Не можех да повярвам. Една техкомпания е откраднала гласовете ни, клонирала ги е чрез AI и сега ги продава“, казва тя.
Двамата завеждат дело срещу платформата. От там пък засега предпочитат да не коментират случая.
Но как са успели да пресъздадат гласовете на двамата актьори? Според потърпевшите – с измама.
Съоснователят на Lovo Том Лий твърди, че техният продукт има нужда от само 50 изречения, за да клонира идеално конкретен човешки глас.
„Може да улови тона, тембъра, дори акцента, ако има такъв“, обяснява той през 2021 г. в подкаста Future Visionaries.
Според Лерман и Сейдж с тях се случило точно това – гласовете им са взети от по-рано направени записи. Те казват, че са били заблудени от потребител на платформата Fivver, където млади актьори оставят контактите си в опит да си намерят ангажимент. През 2019 г. по молба на потребител Сейдж изчита няколко текста. Обяснено ѝ е, че става дума за „тестови записи“, в което няма нищо нередно, защото такива често се използват и в киното, и в телевизията. Заплащането за тях по правило е ниско. Сейдж прави записите, за което получава 400 долара.
Половин година по-късно Лерман получава сходно предложение. Казват му, че искат да изчете текстове за радиореклами. Анонимният потребител отсреща му обяснява, че записите ще се ползват и за „синтез на реч“. Лерман иска гаранции, че няма да има безразборно ползване на записите и пита по какъв точно проект работят. Отговорът е, че това поверителна информация, но му е дадено обещание, че гласът му ще се ползва само според първоначалната договорка. Лерман получава 1200 долара.
Според двамата актьори този анонимен потребител е свързан с Lovo. От компанията не отричат, че са имали разговори с Лерман и Сейдж, но казват, че всичко е било съвсем законно. Фирмата отказва да коментира случая пред медии, но е опитала да убеди Лерман и Сейдж, че няма нищо нередно, сочейки именно комуникацията с анонимния потребител.
Междувременно двамата завеждат дело с твърдението, че Lovo са използвали техните гласове за клонинги, с които реално се превръщат в конкуренция на самия първообраз – актьорите, от които започва всичко. Двамата настояват за обезщетение, но изходът от делото не може да се прогнозира.
В случая става дума за един особен клон от правото, който в САЩ е наречен право на публичност или публикуване, обяснява проф. Кристелия Гарсия, експерт по интелектуална собственост в университета „Джорджтаун“ във Вашингтон. Най-общо казано това е възможността на всеки да се защити от злоупотреба или заблуждаща публикация, при която са използвани неговите глас или образ. Освен това може да се претендира и нарушение на договора между актьорите и AI-платформата, макар че в случая става дума за неофициална договорка.
„Това е специфично разрешение за употреба. Например аз мога да ви разреша да ползвате басейна ми някой следобед, но това не означава, че може да го правите когато поискате или да си организирате парти“, казва Гарсия.
Какъвто и да изходът от делото, е ясно, че то е просто едно от многото, заведени от писатели, художници, музиканти и други артисти, които се боят, че могат да останат без прехрана. А прогнозите са, че това е само началото.
Наскоро шведската компания за онлайн финансови услуги Klarna обяви, че планира да съкрати персонала си наполовина след въвежда на система, базирана на AI. Според някои експерти технологията ще повлияе на около 40% от работещите. Това мрачно бъдеще вече е реалност за Лерман и Сейдж.
„Мислехме, че AI ще ни помага със сгъването на дрехите и приготвянето на вечера, а технологията вече е подгонила творците“, обобщава Лерман.