Когато купувате облигации, уверете се, че го правите по правилните причини
Спадът на акциите от 4,2% миналата седмица се превърна в загуба от само 1,9% за притежателите на портфейл 60/40. Какви фактори обаче трябва да имаме предвид, когато се насочваме към купуване на държавни книжа
Докато инвеститорите в акции на Уолстрийт имаха няколко нестабилни месеца, вярващите в портфейла 60/40 могат да направят победна обиколка.
Докато S&P 500 осигури отрицателна възвръщаемост от 5,1% между края на юли и 5 август, портфейлите, състоящи се от 60% акции и 40% американски 10-годишни държавни облигации загубиха само 2,6%.
На този фон спадът на акциите от 4,2% миналата седмица се превърна в загуба от само 1,9% за притежателите на портфейл 60/40.
„Фиксираните доходи най-накрая възвърнаха традиционното си хеджиране“, казва пред The Wall Street Journal Роджър Халам, мениджър във Vanguard.
Vanguard отдавна се застъпва за ползите от смесването на акции и облигации. Подобни стратегии водят началото си от 50-те години на миналия век, когато икономистът Хари Марковиц изтъква математическия аргумент, че диверсификацията подобрява възвръщаемостта, коригирана спрямо риска, припомня WSJ.
Комбинацията 60/40 е осигурила отрицателна обща възвръщаемост само за 23% от годините между 1872 и 2023 г., в сравнение с 27% за S&P 500, и е съкратила дългите периоди на отрицателна възвръщаемост, според изчисления от данни, събрани от професора от Йейлския университет Робърт Шилер.
Съвременните инвеститори интуитивно разбират защо облигациите - особено тези, емитирани от правителствата - са ефективен диверсификатор: те се увеличават, когато пазарите се тревожат за икономиката и очакват централните банки да намалят лихвите, което има тенденция да кара акциите да страдат. Това се случи това лято, обяснява WSJ.
И все пак, преди 1970 г., корелациите между акции и облигации периодично са се обръщали от положителни към отрицателни. И за дълъг период от тогава до края на 90-те на миналия век те са постоянно положителни: както акциите понасят побой, така и облигациите. Това е така, защото инфлацията е висока през по-голямата част от този период, което кара централните банки да не са склонни да стимулират икономиката. Периодът след 2021 г. по подобен начин накара мнозина на Уолстрийт да очакват края на портфейла 60/40, отбелязва WSJ.
С подновяването на ценовия натиск обаче мнозина се надяват на връщане към режима на „ниска инфлация“ от 2010 г., когато облигациите бяха страхотен еърбег срещу нестабилността. Това беше разцветът на комбинацията 60/40: нейната коригирана спрямо риска възвръщаемост - измерена чрез съотношението на Шарп - спрямо S&P 500 беше най-високата досега.
Но тук е проблемът с разчитането на 60/40 или подобни разпределения: тези, които имат за цел да се пенсионират няколко години по-късно, няма да могат да получат облага от коригирана спрямо риска възвръщаемост.
Времената на ниска инфлация обикновено са и тези, в които доходността е ниска, което означава, че хората, които купуват облигации, в крайна сметка се отказват от по-тлъста печалба, посочва WSJ.
Нищо от това не означава избягване на облигации. Точно обратното: в миналото купуването на 10-годишни съкровищни облигации, когато доходността е била над 3% или когато кривата на доходността не е била обърната – и двете в момента се случват – е работило чудесно, осигурявайки основно същата възвръщаемост като портфейл, съставен само от акции.
Това, за което трябва се внимава, е нагласата, която се утвърди след глобалната финансова криза, когато инвеститорите купуваха облигации, за да се възползват от повишенията на цените по време на нестабилни дни или в резултат на това, че Федералният резерв се впуска в цикли на разхлабване. В исторически план купуването на фиксиран доход въз основа на тези фактори в най-добрия случай е донесло краткосрочни печалби.
Има ли значение тогава, че Федералният резерв е настроен да намали разходите по заеми на 18 септември и че това може да сложи край на изключително високите лихвени проценти по депозитите и паричния пазар?
Да, но най-вече в смисъл, че в момента облигациите предлагат висока възвръщаемост, която инвеститорите може да искат да заключат, обяснява WSJ. Американските книжа с инвестиционен клас с дълъг падеж имат доходност над 5% с малък риск от неизпълнение. Тъй като оценките на капитала се разпростират навсякъде, това е особено привлекателно за тези с инвестиционни хоризонти от пет до 10 години.