Защо всъщност стачкуват служителите на Boeing

В основата на стачката на Boeing, която започна в петък, е историята за това какво се случва, когато пестеливите ръководители изгубят усещане за реалността и работниците трябва да ги върнат в правия път.

Миналата година Boeing не реализира печалба. Всъщност производителят на самолети губи пари всяка година от 2018 г. насам, когато поредица от смъртоносни катастрофи и различни инциденти изпратиха репутацията и финансите му в канавката. Ако компанията беше каквото и да е друго предприятие - а не твърде голямата и неуспешна половина на глобален дуопол - почти сигурно щеше да е обявила фалит. Въпреки това през 2023 г. главният изпълнителен директор - счетоводител по образование - получи 45% увеличение на заплатата си до близо 33 млн. долара. В същото време заплатите на 33 000 служители на Boeing, членуващи в синдикати, са в застой. И те са много ядосани.

Години наред трупаното недоволство от лошото управление на Boeing, съчетано с инфлацията от времето на пандемията и възраждащото се работническо движение в САЩ, направиха тази стачка неизбежна.

„Boeing има особено трудна история в отношенията между ръководството и профсъюзите. Предишните стачки - последната беше през 2008 г. - се случиха, защото едната страна искаше да унищожи другата“, казва пред CNN Ричард Абулафия, управляващ директор в AeroDynamic Advisory. „Но през последните години враждебността идва повече от страна на ръководството”.

През 2014 г. главният изпълнителен директор Джеймс Макнерни разпали недоволството на редовите служители, когато в разговор с инвеститорите заяви, че ще отложи пенсионирането си, защото „сърцето все още ще бие, служителите все още ще се гърчат“. Макар че по-късно той се извини за коментара, наричайки го „лоша шега“, членовете на профсъюза не са го забравили дори сега, припомня Абулафия.

Всичко това представлява ранно изпитание и възможност за новия главен изпълнителен директор на Boeing, Кели Ортбърг, който пое поста само преди пет седмици.

Стачка на хиляди работници парализира Boeing

Ортбърг, машинен инженер с почти четири десетилетия опит в авиокосмическата индустрия, има незавидната задача да поправи десетгодишни грешни стъпки на ръководството, които дадоха приоритет на ефективността пред качеството и разрушиха отношенията на компанията с нейните синдикални работници - около 20% от всички нейни служители. А стачката определено не е от полза за новия шеф, особено като се имат предвид многобройните едновременни кризи.

Boeing е обект на множество федерални разследвания, докато двама от астронавтите на компанията, които са заседнали в космоса, очакват спасение от конкурента SpaceX. В същото време компанията се сблъсква с гнева на своите клиенти и цена на акциите, която е паднала с 40% в рамките на тази година.

Но досега Ортбърг изглежда е натрупал известно благоразположение. Миналия месец той прекара първия си работен ден в обиколка на производствения цех в Рентън, Вашингтон, и обяви, че ще върши работата си предимно от офиса в Сиатъл, близо до няколко завода и далеч от корпоративните офиси на компанията във Вирджиния, които станаха символ на отдалечаването на Boeing от корените му. Той призова работниците да не стачкуват, като същевременно обяви, че разбира гнева им заради почти две десетилетия договори, които намалиха пенсионните и здравните им осигуровки.

„Мисля, че Ортбърг беше в трудна позиция“, казва Джон Холдън, който водеше преговорите от страна на Международната асоциация на механиците. „Трудно е да се компенсират 16 години и мисля.“

Абулафия, яростен критик на ръководството на Boeing, пък казва, че е оптимист, че стачката може да приключи „доста бързо“.

„Преди това имаха невероятно скучен и невъобразим ръководен екип. Сега имат някой, който разбира за какво става дума“, категоричен е той.

За външни лица отхвърлянето от страна на профсъюза на предложението на Boeing, което включваше 25% увеличение на заплатите за четири години, може да е изненадващо. Дори преговарящите от профсъюза определиха сделката като най-добрата, която някога са виждали от Boeing. Въпреки това членовете - които поискаха 40% увеличение на заплатите за четиригодишния договор (не толкова голямо, колкото едногодишното увеличение на бившия главен изпълнителен директор Дейв Калхун) - гласуваха с огромно мнозинство за отхвърлянето му.

Холдън коментира, че е трудно да се посочи една-единствена причина за отхвърлянето, въпреки че отбелязва, че работниците искат подобрена сигурност на работното място, повече свободно време и по-високи заплати, които да компенсират инфлацията през годините. Голяма част от гнева им е породен от това, че през 2011 г. компанията построи завод в Южна Каролина, в който служителите не членуват в профсъюзи, за да произвежда част от самолета 787 Dreamliner. През 2020 г., когато пандемията сви търсенето на този модел, Boeing прехвърли и останалото си производство на Dreamliner от синдикалния си завод във Вашингтон в Южна Каролина.

Boeing отпраща главния си изпълнителен директор с нов заместник и слабо тримесечие

Недоволството се надигна и след като през 2011 г. и 2013 г. профсъюзът прие редица отстъпки, включително прекратяване на традиционните пенсионни планове, за да накара Boeing да се откаже от плановете си за изграждане на повече заводи, в които той не е представен.

Последната стачка отразява по-широкото възраждане на силата на профсъюзите в САЩ. Почти точно преди една година профсъюзът на Обединените работници в автомобилната индустрия (UAW) спечели исторически гаранции от голямата тройка на сектора в САЩ - GM, Ford и Chrysler - след седемседмична стачка.

UAW направиха жертви - отказаха се от традиционните пенсии, за да помогнат на компаниите си, когато те се движеха към фалит и федерални спасителни програми. Но Boeing поиска отстъпки, когато времената бяха добри, продажбите - силни, а приходите и печалбите - нарастващи.

„Знам, че много членове не са се излекували от тази рана“, казва Холдън, визирайки загубата на пенсионните планове.

„Работниците на Boeing играят твърдо не само за да упражнят властта, която имат в този момент, но и защото си спомнят това, което се случи преди“, добавя Шарън Блок, изпълнителен директор на Center for Labor and a Just Economy към Harvard Law School. „Това е профсъюз, който в миналото се е съгласявал на договори с отстъпки, когато компанията е била в лошо състояние. И това е профсъюз, който е видял как компанията е преместила работата си извън щата, за да се отърве от него.“