Знаковата стратегия на Европейската комисия за чиповете от 2022 г. се провали точно в момента, в който тя определи нов екип за подобряване на конкурентоспособността на блока.

Късно в понеделник американският технологичен гигант Intel обяви, че отлага с две години изграждането на голям завод за микрочипове в Магдебург, Германия, и друга инвестиция в Полша, тъй като се опитва да покрие тежките си загуби.

Инвестицията на Intel в размер на 30 млрд. евро беше от съществено значение за целта на Европейския съюз да произвежда повече полупроводници, след като недостигът на енергия във веригата за доставки принуди европейските производители на автомобили да затворят заводи.

Нейната пауза вещае проблеми за председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, която представи екипа си за втория си мандат във вторник и посочи като приоритет номер едно „по-стабилна индустриална стратегия“ за конкуриране в ключовите технологии. Французинът, който прокара плана за чиповете, Тиери Бретон, напусна Комисията само ден по-рано.

Новите забавяния намаляват шансовете на Европа да се конкурира в световната надпревара за чипове. САЩ, Китай, Южна Корея и други страни обещаха мащабни схеми за публична подкрепа, за да привлекат производители на своя бряг, които да построят нови заводи за производство на чипове за всичко - от автомобили до смартфони.

Проектите на Intel в САЩ вече са близо до стартиране. Лидерът на пазара на чипове TSMC има мащабни планове в САЩ, като същевременно се ограничава до по-малък, не толкова напреднал производствен проект в Европа.

Германия е начело на усилията на Европейския съюз да произвежда една пета от полупроводниците в света до 2030 г., като блокът се стреми да изгради капацитет след прекъсванията от пандемията и проблемите между Вашингтон и Пекин

TSMC полага основи за европейска полупроводникова независимост с нов завод в Германия

Отлагане на проекти

През юли POLITICO съобщи, че Intel вече тихомълком е отложила по-малки проекти във Франция и Италия. Компанията също така планира да съкрати персонал и да отдели скъпоструващо производствено звено, за да се справи с изтичането на парични средства.

Intel представи завода в Германия и поддържаща фабрика в Полша на стойност 5 млрд. евро през 2022 г., точно след като тогавашният ръководител на вътрешния пазар на ЕС Тиери Бретон обяви план за завоюване на по-голям дял от световната индустрия за микрочипове.

От съществено значение за този план ще бъде публичната подкрепа в размер на милиарди евро от германското и полското правителство, като само от Германия ще бъдат отпуснати около 10 млрд. евро. Обещанието на страната се сблъска със забавяне, след като тя се затрудни да намери финансиране, тъй като съдът не ѝ позволи да пренасочи спешния фонд.

Във вторник германският канцлер Олаф Шолц заяви в X, че Германия и провинция Саксония-Анхалт продължават да вярват, че „проектът Intel си струва и заслужава да бъде подкрепен“.

Икономиката на блокът е в застой, а той тепърва може да се окаже в сблъсък с Русия, Китай и дори със Съединените щати

Между мрачните и светлите перспективи: ЕС е на исторически кръстопът

Планът е далеч от целта си

Крахът на амбициите на Европа в областта на чиповете е лошо последствие за спешните - и на моменти тревожни - планове на блока да спре изоставането на ключовите си индустрии.

Чрез Европейския акт за чиповете Комисията имаше за цел да претендира за 20% от световната верига за до 2030 г., в сравнение с около 9% през 2022 г.

По-рано тази година Комисията призна, че блокът не е на път да постигне тази цел. Тя заяви в доклад от юли, че делът на ЕС се очаква да нарасне само до 11,7% до 2030 г.

Холандският производител на чипове отбеляза най-значителния си седмичен спад от декември 2002 г. насам, като се срина с 17% през миналата седмица

Kазусът АSML: Силни печалби, оптимистични прогнози, сринати акции

Ръководителите на ЕС все пак обявиха плана за успешен. В края на август фон дер Лайен присъства на церемонията по полагането на основите на нов завод за микрочипове на стойност 10 млрд. евро в Дрезден, Германия, построен от TSMC. Председателят на Комисията заяви, че в рамките на Закона за чиповете вече са обещани 115 млрд. евро частни и публични средства, като нарече това „истинска инвестиционна революция“ и „само началото“.

Комисията никога не е давала подробна разбивка на сумата от 115 млрд. евро, посочва POLITICO.

Ролята на Европа в световното производство на микрочипове сега зависи от фабриката на TSMC в Дрезден и няколко други по-малки инвестиции, често насочени към автомобилната индустрия. Тези чипове не са авангардните проекти, които планът трябваше да стимулира.

Във вторник фон дер Лайен призова избраната от нея за ръководител на технологичната политика в следващата Европейска комисия, финландската кандидатка Хена Вирккунен, да „предприеме последващи действия по Закона за чиповете“, в писмо, споделено при представянето на новите комисари.