Идеята за професия като инфлуенсър звучи примамливо за много млади момичета и жени – да намериш аудитория за своето съдържание, да бъдеш издигнат от алгоритмите и да заживееш бляскав живот с приходите, които печелиш.

Но реалността често е съвсем различна.

Пример за това e индустрията на т. нар. уебкам модели (създаващи еротично съдържание) – глобален пазар на стойност милиарди долари. Доклад на Human Rights Watch (HRW), публикуван през изминалата седмица, разкрива, че за много от моделите мечтата за бляскав живот е на светлинни години разстояние от реалността.

В един от световните центрове на тази индустрия – Колумбия – изследването на HRW, в сътрудничество с две организации, показва шокиращи условия на труд.

Вместо луксозен живот, моделите често работят в студиа, където условията са ужасяващи – мръсотия, хлебарки, дървеници.

Те използват общо оборудване за стрийминг, което често е покрито със следи от телесни течности, като семенна течност, кръв, повръщано или изпражнения.

Моделите стриймват с часове в помещения, които осигуряват само минималното оборудване и базови удобства.

Студиата следят служителите с постоянно видеонаблюдение, за да гарантират, че те не си почиват, дори за да пият вода.

Освен това, за основни продукти като сапун, дезинфектанти и кърпи, работниците често трябва да плащат допълнително.

„Имаше епидемия от обриви по ръцете ни заради мръсни клавиатури, която просто продължаваше да се разпространява“, разказва пред HRW 33-годишна жена от Богота, работеща като уеб кам модел. „Но най-лошото са психическите проблеми, които настъпват.“

Много модели се местят да живеят в големите градове на Колумбия, за да работят в студиа, тъй като не могат да си позволят компютър и оборудване за стрийминг.

Целта им е да спестят достатъчно, за да живеят самостоятелно, но това често не се случва.

Популярни платформи като BongaCams, Chaturbate, LiveJasmin и Stripchat взимат значителна част от приходите, а студиата също удържат процент от заработеното.

В крайна сметка моделите остават с много ниска печалба.

Най-големият проблем обаче е, че дори ако моделите искат да преминат към друго студио или да работят за себе си, това е почти невъзможно.

Собствениците обикновено контролират акаунтите им в платформите за стрийминг и отказват да ги освободят. Така моделите губят ценната аудитория, която са изградили.

„Ситуацията е изключително сложна“, отбелязва пред Wired изследователката на HRW Ерин Килбрайд. „Огромните нарушения на трудовите права от страна на собствениците на студиa често прикриват по-големия проблем – липсата на корпоративна отговорност от страна на платформите за стрийминг относно човешките права при създаването на съдържание.“

В милиардната уебкам индустрия липсва контрол „Когато разговаряхме с работниците, те искаха да споделят за хлебарките, за това как собствениците на студиа им взимат пари за тоалетна хартия или ги принуждават да работят по време на месечния им цикъл. Не можех да ги накарам да говорят за платформите, и това е напълно разбираемо – ядосани са на човека, когото познават“, споделя Килбрайд. „Но съществува и друга страна, която остава напълно невидима. Това е индустрия за милиарди долари, която успява да избяга от всякакви критики.“

Докладът на HRW подчертава ключови препоръки за подобряване на условията както на ниво работна среда, така и на ниво платформи.

Препоръчва се въвеждането на стандарти за безопасност и редовни инспекции. Моделите трябва да имат право на почивки и да получават минимално заплащане за труда си.

Управителите на студиа не бива да принуждават служителите да изпълняват специфични сексуални действия или да договарят такива от тяхно име. Освен това, моделите трябва да имат достъп до конфиденциален механизъм за докладване, за да могат да уведомяват властите за нарушения на работното място.

Препоръките за платформите са по-сложни.

Според Килбрайд повечето популярни стрийминг пространства имат строги изисквания за удостоверяване на самоличността при създаване на акаунти. Те изрично забраняват на собствениците на студиа или трети лица да приемат условията за ползване от името на други.

На практика обаче платформите не правят достатъчно, за да предоставят условията за ползване в ясен и разбираем формат на различни езици, включително и на испански, твърди HRW.

По тази причина много модели не разбират условията или са изправени пред технически ограничения, които затрудняват или правят невъзможно придобиването на собственост върху техните акаунти.

Контролът върху акаунтите е толкова важен, тъй като изследователите установяват, че студиата често използват „рециклирани“ акаунти.

Това са профили, потвърдени и създадени от един модел, но впоследствие задържани от студиото. Така се заобикалят минималните изисквания за възраст и се излъчва съдържание, свързано със сексуална експлоатация на деца.

„Установихме, че макар платформите да имат стриктни и ясни политики срещу излъчването на деца, студиата все пак успяват да наемат и стриймват лица под 18-годишна възраст, като използват фалшиви документи за самоличност или по-често рециклирани акаунти“, обяснява Килбрайд. „Нашето изследване беше насочено към възрастните, но много хора, с които разговаряхме, са започнали да стриймват още на 13 години.“

Килбрайд подчертава, че тази ситуация илюстрира основни принципи в защитата на правата на работниците: да се изслушват техните нужди и да се прилагат политики, които им позволяват да работят по-ефективно и справедливо.

Това не само подобрява условията на труд, но и защитава уязвими групи от хора.