Официално: България и Румъния са пълноправни членки на Шенген
Това е краят на дългото чакане за двете бивши комунистически страни, които са сред най-бедните в ЕС, отбелязва AFP
След 13 години в предверието на Шенген, от 1 януари 2025 година България и Румъния се присъединяват към зоната на свободно движение по земя и въздух - мощен символ за двете източноевропейски държави, пише AFP, цитирана от БТА.
В средата на декември двете страни получиха зелена светлина от европейските си партньори да се възползват от привилегиите на пълноправното членство. През март 2024 г. пък бе премахнат граничният контрол по летищата и морските пристанища, и така страните влязоха, образно казано, с единия крак в Шенгенската зона, припомня агенцията.
Това е краят на дългото чакане за двете бивши комунистически страни, които са сред най-бедните в ЕС.
Те изпълняват техническите критерии от 2011 г., но "всеки път държави членки повдигаха възражения", припомня анализаторът Валентин Наумеску.
През годините този проблем се превърна в повод за разочарование, използван от антиевропейските партии, които осъждат несправедливото третиране на Румъния, допълва той пред AFP.
Подобна тенденция имаше на неотдавнашните президентски избори в Румъния, на които изненадващо се появи крайнодесен кандидат, преди резултатите да бъдат отменени.
С присъединяването към Шенген чувството, че си втора ръка гражданин изчезва, смята експертътНаумеску.
Вътрешните министри на България и Румъния вдигнаха символично бариерата на ГКПП "Дунав мост" при Русе-Гюргево
Служебният министър на вътрешните работи на България Атанас Илков и неговият румънски колега Кътълин Предою вдигнаха символично в полунощ бариерата на граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) "Дунав мост" при Русе-Гюргево, с което отбелязаха пълноправното приемане на двете страни в Шенген, съобщи БТА.
"За мен е изключително удоволствие, отговорност и привилегия да бъда днес с вас", каза Атанас Илков. "С вас работим повече от 17 години за постигането на тази цел. Преминахме през много предизвикателства, но успяхме, затова в днешния ден можем да се поздравим с успеха", обърна се към представителите на румънската страна Илков.
За двете държави това е един исторически успех, който постигнехме съвместно на база на доверието, каза българският вътрешен министър. Той благодари на румънския си колега за поканата да бъдат заедно на граничния пункт днес, както и за положените усилия, за да бъде постигната „тази заветна цел“.
Илков благодари на българските и румънските служители в министерствата на вътрешните работи за положените усилия през последните години, за да можем в днешния ден да се поздравим с този успех.
България и Румъния доведоха до край един проект, който е от значение не само за двете държави, но и за Европа, каза от своя страна Кътълин Предою. Той допълни, че моментът е исторически и е заслужил политическото си значение. Това е изключително важен момент и за икономическия сектор, и за гражданите на двете държави, добави Предою.
По време на официалната церемония оркестър изпълни химните на двете държави. Официални гости на събитието бяха представители на институции от двете страни на река Дунав.
Влизането на двете държави в Шенген бе отбелязано на граничния пункт и с наздравици с шампанско и заря.
От областната управа в Русе ще раздадат на първите 1000 пътници, които преминат през границата, бисквитки с надпис "BG-RO Schengen".
Досега всички хора и превозни средства, които преминаваха през ГКПП "Дунав мост", подлежаха задължително на 100-процентова проверка. От полунощ леките автомобили, пътуващи към северната ни съседка, ще заплащат такса "мост" от българска страна, след това ще преминат по моста, а от румънска страна само малка част от тях ще подлежат на граничен контрол по метода "анализ на риска". Огледален ще бъде редът за минаване в обратна посока, обясни за БТА директорът на регионалната дирекция „Гранична полиция“ в Русе комисар Димитър Чорбаджиев. Това се отнася и за тежкотоварните превозни средства. Например, в посока Румъния те отново ще заплащат такса "мост" от българска страна, като само една част от тях ще бъдат проверявани на румънска територия. По възможност контролът ще се извършва още преди да се явят в зоната на граничния пункт.
Временен контрол
Шенгенското пространство, създадено през 1985 г., сега включва 25 от 27-те държави членки на ЕС. Както и асоциираните страни Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
Пълното присъединяване на Румъния, която е с население от 19 милиона души, и България с 6,5 милиона души, стана възможно благодарение на вдигането на ветото от Австрия.
През 2022 г. Виена най-накрая прие частично присъединяване на София и Букурещ и определи пътна карта за евентуално разширяване.
Австрия говореше за засилване на притока на кандидатите за убежище, ако Шенгенското пространство бъде разширено по суша, но сега вече смята, че въведените през последните месеци мерки са довели до значително намаляване на броя на незаконните преминавания.
Според споразумението, представено в Будапеща през ноември, ще бъдат извършвани временни гранични проверки за първоначален период от шест месеца, за да се сведе до минимум потенциалната промяна на миграционните пътища.
Наблюдението на българо-турската граница, която става външна граница на Шенгенското пространство, също ще бъде засилено.
Нетърпеливи туристи
Очаква се значителна икономическа печалба, която може да увеличи Брутния вътрешен продукт на двете страни с най-малко 1%.
Превозвачите също потриват ръце, тъй като понякога им се налага да чакат близо 20 часа по граничните пунктове.
"Това беше пълна загуба на време за шофьорите, които дори не можеха да си починат, защото трябваше да преместват автомобилите си на всеки 10 минути“, казва Бениамин Луческу, председател на румънска транспортна федерация.
В България обаче лошото състояние на инфраструктурата би трябвало да ограничи положителното въздействие: тесни пътища, често зле поддържани магистрали, малко мостове над река Дунав, несъществуващи или изоставени железопътни линии, допълва AFP.
От страна на туризма, участниците в сектора залагат на увеличаване на броя на пътуващите до съседна Гърция.
"Това е страхотна новина. Очакваме с нетърпение пълноправното членство в Шенген", радва се 46-годишният Ивайло Кирков, мениджър продажби, собственик на къща в северната част на страната.
Според Георги Грънчаров, екскурзовод и учител по гръцки език, няма съмнение, че и румънците, и българите ще предпочетат Гърция като дестинация.
"Без опашки, за да се стигне от София до Солун са необходими малко повече от четири часа, което е толкова бързо, колкото да се отиде по българското Черноморие", допълва Грънчаров.
Как ще се осъществява контролът на границите с Гърция и Румъния
От днес отпада контролът на всички граници с ЕС.
Според общата декларация между Австрия, Унгария, Румъния и България от месец ноември на българо-румънската границата в следващите шест месеца ще се осъществява частичен контрол.
Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ гл. комисар Антон Златанов заяви през ноември, че няма да бъдат проверявани 100 % от преминаващите хора и автомобили, а по метода „анализ на риска“, с акцент незаконната миграция, в края на граничната зона ще бъдат отделяни около 5 до 10% от автомобилите, предимно на изход от България, които ще подлежат на проверка.
На границата с Гърция ще се работи с компенсиращи мерки в граничната зона, чрез които ще се пречи и противодейства на преминаването на мигранти, трафика на наркотици и контрабандата на други забранени стоки, каза Златанов.
По-рано през декември българският служебен вътрешен министър Атанас Илков заяви, че след 1 януари ще бъде засилена дейността на българо-турската граница. Той поясни, че от 2 януари по тази граница ще бъде разположен международен полицейски контингент със 100 служители от България, Австрия, Румъния и Унгария. По неговите думи Гърция също е изразила желание да се включи в общите усилия.
Агенция „Митници“ е напълно готова за Шенген по суша, каза директорът на институцията Георги Димов. Контролът няма да се занижава и Агенцията ще продължи да изпълнява стриктно своите ангажименти по външните граници на ЕС и във вътрешността на страната, за да се гарантира сигурността на гражданите, икономическите оператори и фиска на България и ЕС, посочи той.