Тази седмица европейските лидери се събират в Давос за ежегодния Световен икономически форум и програмата на събитието дава представа за основните теми, които разстройват съня им.

Заради тревогата, породена от разклатените им икономики и втория мандат на Доналд Тръмп, са планирани дискусии като „Как да проектираме силата на Европа“, „Дипломация в условията на безпорядък“, „Дебат за митата” и т.н.

На практика Тръмп поставя европейците в цугцванг - какъвто и избор да направят са в губеща позиция.

POLITICO посочва два варианта пред блока:

Вариант 1: Да се подчини на волята му и напълно да се „откъснат“ от зависимостта си от китайските стоки - което ще постави на изпитание единството на 27-те държави от Европейския съюз и институциите в Брюксел, ще предизвика вероятни ответни мерки от страна на Пекин и ще натовари още повече затъващите им икономики.

Вариант 2: Да оставят Тръмп да действа сам по отношение на Китай - което също ще бъде изпитание за единството, може да предизвика въвеждането на мита от страна на САЩ върху европейските стоки и да затрудни допълнително техните задъхващи се икономики.

„Навлязохме ли в период, в който оцеляват най-силните?“, попита по-рано този месец френският външен министър Жан-Ноел Баро. „Моят отговор е „да“.“

Новите ограничения на САЩ за чиповете – поредно предупреждение за ЕС

Проблемът е, че дори най-силните в Европа може да не оцелеят. Правителствата в целия ЕС са изправени както пред политически, така и пред икономически сътресения, като се борят да накарат икономическите си двигатели да заработят, тъй като празните хазни, обременителната бюрокрация, високите лихвени проценти и кризата с разходите за живот забавят корпоративните иновации (и потреблението). А те са от решаващо значение за бизнеса им, за да се конкурира с китайските и американските съперници.

Двете най-големи икономики на ЕС са в епицентъра на проблема.

Във Франция се изредиха четирима различни министър-председатели само за една година, в условията на бюджетна безизходица и нарастващ дефицит. Страната се движи към икономическа криза.

Германия, която е изправена пред собствена бюджетна криза, отчита спад на брутния вътрешен продукт за втора поредна година (безпрецедентен през последните две десетилетия), като повлича след себе си и останалата част от ЕС. Нейният крайно непопулярен лидер, канцлерът Олаф Шолц, беше принуден да свика предсрочни избори през февруари, които почти сигурно ще загуби.

Германия и Франция (заедно с други страни като Италия и Ирландия) също така са в оптиката на Тръмп, който заплашва да наложи мита върху всичко - от автомобили до алкохол и фармацевтични продукти - в отговор на търговските им излишъци със САЩ.

Повечето държави от ЕС са нетни износители за САЩ. Балансът на Германия е 85.7 милиарда евро, на Италия 41.9, на Ирландия 29.4, на Швеция 10, а на Австрия 9.7.

Дори държави като България и Румъния имат положителен баланс със САЩ - съответно 586.6 и 774.2 милиона евро.

Ако Тръмп изпълни обещанието си да наложи универсални 60-процентни мита на Пекин, това вероятно ще промени световните търговски потоци, което ще доведе до заливане на ЕС с евтини китайски продукти - смъртоносен удар за неговите производствени мощности, които вече изпитват затруднения.

Мохамед Ел-Ериан: Глобалната икономическа фрагментация ще продължи и през 2025 г.

Мирек Душек, управляващ директор на Световния икономически форум, коментира пред POLITICO, че „силите на фрагментация, които се проявяват и оказват влияние върху геоикономическите и геополитическите отношения“, са в официалния и неофициалния дневен ред на Давос.

„Съществува широк консенсус, че сме преминали към по-конкурентна, геостратегическа и геоикономическа среда. Наблюдаваме промени във веригите за доставки, промени в търговските потоци. Целият този пейзаж се променя“, казва Душек.

Важни неизвестни

Има и друг сценарий, който тревожи европейците: Веднъж привлякъл неохотно ЕС към антипекинската си програма, известният с непостоянството си Тръмп може да направи обратен завой и в крайна сметка да се изправи срещу блока заедно със своя „много, много добър приятел“ Си Дзинпин, президент на Китай.

Има прецедент за това: През 2020 г., след години на ескалираща враждебност по време на първия мандат на Тръмп, Вашингтон и Пекин сключиха мини търговско споразумение, целящо да увеличи износа на САЩ за Китай и да облекчи търговската им война.

Сега Тръмп има до себе си милиардера Илон Мъск, който е гълъб по отношение на Китай, тъй като се нуждае от това Вашингтон да запази добрите си връзки с Пекин, за да запази компанията си за електромобили Tesla на повърхността.

Това създава опасения в ЕС, че ако скъса с Китай, евентуално сближаване между Пекин и Вашингтон може да постави континента на много нестабилно място.

Луиза Сантос, заместник-генерален директор на най-голямата корпоративна лобистка група в ЕС BusinessEurope, смята, че европейците са наясно с „възможността в някакъв момент, вероятно след въвеждането на митата, да има споразумение между САЩ и Китай”.

„Ето защо на този етап трябва да действаме много внимателно, когато става въпрос за политиката по отношение на Пекин, защото всъщност не знаем дали ще има продължение и евентуално още по-настъпателна политика спрямо него - или в един момент Тръмп ще има някакво споразумение”.

Това е свързано с важни неизвестни, които могат да изиграят сериозна роля за бъдещето на блока.

Геополитическата идилия свършва: Имат ли ход европейците срещу заплахите отвън

Въжето на Пекин

Внимателното стъпване по отношение на Китай е трудно, когато ЕС не е нито ясен, нито единен по кой път да върви.

От една страна, Европейската комисия под ръководството на председателя Урсула фон дер Лайен е заела по-ястребска позиция по отношение на Китай, а тя определя насоките на търговската политика. Брюксел предприе няколко враждебни стъпки, насочени срещу Пекин, включително налагането на мита върху вноса на субсидирани електрически превозни средства, стартирането на серия от проверки за търговска защита срещу Китай през последната година и настояването столиците на ЕС да проверяват чуждестранните инвестиции в чувствителни технологии.

От друга страна, някои страни от ЕС, като Германия, Унгария, Испания и Словакия, не искат да разгневят Китай, от който техните икономики силно зависят, и се опитаха да ограничат амбициите на Комисията в областта на икономическата сигурност.

В очевидна маслинова клонка към Пекин само няколко дни преди встъпването в длъжност на Тръмп Антониу Коща, председател на Европейския съвет (който представлява интересите на правителствата на държавите членки), се договори със Си за провеждане на среща на върха ЕС-Китай в Брюксел в началото на май.

Толкова за единството между институциите на ЕС, да не говорим за 27-те му правителства.

„ЕС вече е заклещен в много трудно положение между САЩ и Китай. Той се опитва да има някакъв среден подход към Китай в сравнение с по-ястребовата позиция на САЩ“, казва Агата Демара, старши сътрудник по геоикономика в Европейския съвет за външна политика. „При Тръмп определено можем да очакваме втвърдяване на позициите на Вашингтон по отношение на Китай. В същото време това ще постави ЕС в много трудна позиция. Блокът е също толкова зависим от Китай, колкото беше и преди. Всъщност в някои сектори той е по-зависим“.

Въпросите се усложняват допълнително от изборите в Германия следващия месец, на които Берлин може да се присъедини към Комисията (и Париж) в лагера на „ястребите“ по отношение на Китай. Вероятният следващ канцлер на Германия, християндемократът Фридрих Мерц, заема по-критична позиция по отношение на Пекин от настоящия Шолц или неговия предшественик Ангела Меркел и иска Брюксел и Вашингтон да съживят търговско споразумение, изоставено преди десетилетие.

Разделяй и владей

Тези разделения в ЕС са музика за ушите на Тръмп. Републиканецът отдавна се обявява против бюрокрацията на ЕС и се стреми да работи с държавите на двустранна основа, избягвайки Брюксел.

Въпреки протестите на ЕС, че това идва като част от пакетна сделка, редица европейски национални лидери, включително италианският министър-председател Джорджия Мелони и унгарският Виктор Орбан, предприеха пътуване, за да целунат пръстена на Тръмп в неговата база в Мар-а-Лаго, след като той спечели изборите в САЩ през ноември. Междувременно Тръмп отхвърли опитите на председателя на Европейската комисия фон дер Лайен да си осигури среща.

Това е ранна индикация за това как някои приятелски настроени към Тръмп лидери ще се опитат да се обърнат за милост директно към него, оставяйки колегите си в други страни да се оправят сами.

„Фактът, че Съединените щати се опитват да ни разединят, не е нещо ново; винаги е било така“, заявява пред POLITICO високопоставен служител на ЕС. „Американците не са най-големите почитатели на Европейския съюз. Китай също го прави през цялото време. Трябва да се държим по-добре заедно“.

Но в епохата на Тръмп 2.0 това ще бъде още по-трудна задача.