Геополитическата идилия свършва: Имат ли ход европейците срещу заплахите отвън
Недружелюбни външни сили - Русия, Китай и САЩ на Доналд Тръмп - заплашват от всички страни, а Европа изглежда като парализирана от страха си, анализира Financial Times
Представете си народ, обитаващ един и същи остров от около 1800 години.
Той няма врагове. Не му се налага да работи дълги часове. Морето е пълно с риба и храна не липсва. Един ден обаче се появяват гигантски кораби с враждебни чужденци. Те разполагат с напреднали технологии, включително магически огнестрелни оръжия!
Островитяните изпадат в паника.
Сега си представете, че днешните европейци са като тези островитяни. Изведнъж по-силни недружелюбни външни сили - Русия, Китай и САЩ на Доналд Тръмп - започват да заплашват от всички страни, пише Саймън Купър в анализ Financial Times. Той цитира португалския политик Бруно Масаеш, който в скорошна блестяща лекция казва:
Загубата на власт от някогашния хегемонистичен Запад изглежда като колонизация в обратна посока.
Изправени пред нови заплахи, европейците започват да се чувстват парализирани. И да търсят отговор на въпроса как трябва да реагираме?
Опитът в продължение на около 500 години е хегемония.
Европейците първо колонизират Африка и Америка, след това Индия, а после помагат на Китай да преживее „века на унижението“. Почти през цялото време единствените заплахи, пред които са изправени, са от други европейци (считайки Русия за част от Стария континент).
И докато жителите на Европа емигрират на всеки друг континент, до 50-те години на ХХ век почти никой не се осмелява да дойде тук. Това изглежда като естествен ред.
САЩ замениха Европа като хегемон след 1941 г., но изглеждаше, че ще бъдат вечен приятел, а европейският живот без хегемония се оказа дори по-сладък от преди.
Спомнете си за 2000 г. Икономиката на Великобритания тази година е колкото на Индия и Китай, взети заедно. Русия беше икономически кошмар с нов прозападен президент, Владимир Путин, който флиртуваше с присъединяването към НАТО. Дори терористите в Европа сякаш излизаха в пенсия, продължава анализът на FT.
През 2000 г. много европейци се чувстваха благодарни на своите мъдри лидери. По-възрастните си спомняха за войната, докато в някои страни всеки възрастен гражданин помнеше диктаторите. Тогава европейците знаеха за какво се борят: за демокрация и „антифашизъм“.
Когато през 2000 г. една крайнодясна партия влезе в правителството на Австрия, ЕС наложи санкции срещу страната.
Части от този геополитически рай са оцелели и днес. Европейците все още живеят най-дълго и най-спокойно в историята. Вярно е, че лидерските срещи в Брюксел не решават много проблеми, но са помогнали да се запази безпрецедентен „дълъг мир“ между съперничещите си европейски кланове.
Но сега се чувстваме неспособни да се справим с враждебните чужденци с техните магически технологии: батерии за автомобили и сложни устройва, работещи с енергия от слънцето!
Дори и технологично по-изостаналите аутсайдери са заплаха, защото за разлика от нас изглеждат готови да се жертват в битка.
Севернокорейските войски в Украйна вероятно са първата азиатска армия, която се сражава в Европа под собствено политическо командване от 1300 г. насам - отбелязва в лекцията си Бруно Масаеш.
Чужденците виждат европейците като изостанали народи, които са спрели да раждат деца и притежават няколко древни активи, които си струва да бъдат отнети: замъци, университети, чанти и футболни клубове.
Някога европейските сили са разпарчетосвали други държави. Сега тази съдба ни заплашва, като се започне може би с това, че Тръмп ще предаде голяма част от Украйна на Русия в рамките на „мирно споразумение“, по което европейците едва ли ще бъдат консултирани.
Много европейски държави рискуват да се превърнат в клиенти на „неформалната империя“ на Китай, а може би и в руски колонии. Джошуа Ливестро, автор на книгата A More Perfect Union, посветена на 500-годишната история на европейския „федерален съюз“, нарича това „сценарий на играчката“.
Какво можем да правим?
Масаеш призовава европейците да обновят представата за себе си. Сега сме малък играч, който трябва да се разбира с по-големи с различни ценности. Но опитайте се да промените един вековен начин на мислене.
Бившият председател на ЕЦБ Марио Драги в своя стратегически доклад за ЕС се застъпва за повече Европа: „безпрецедентни“ частни, публични и федерални разходи, включително за отбрана. Националните правителства не изглеждат ентусиазирани.
„Историческите повратни моменти никога не идват в удобен момент“, признава Ливестро. Но допълва, че Европа винаги прави крачка напред само, когато избухне криза и няма друг избор.
Основните политически партии предпочитат да не обръщат внимание на гигантските военни кораби, които плават към нас.
В същото време крайната десница се концентрира върху изразяването на закоравялата тревога на европейците от чужденците.
Спомнете си за агитацията на британската десница срещу „малките лодки“, пресичащи Ламанша. Крайно десните партии обещават да забранят най-видимите заплахи - имигрантите, като едновременно с това умилостивяват Путин и Тръмп. „Това е рецептата за играчки“, коментира Ливестро.
„Ако не се борите, ще свършите като колонизирана Индия, ще бъдете изядени малко по малко“. Засега това звучи като правдоподобен изход от геополитическата игра.