Като дете, Хо Куон Пин и за момент не си представя, че един ден ще стане влиятелен бизнесмен, още по-малко хотелски магнат.

„Не винаги съм искал да бъда предприемач“, споделя той пред CNBC.

„Просто при няколкото случаи, в които работех за други хора, не се получи. Аз съм индивидуалист по природа, така че съм предприемач по-скоро поради липсата на други възможности.“

72-годишният бизнесмен е основател и изпълнителен председател на Banyan Group - компания за хотелиерство с портфолио от 12 световни марки, над 80 хотела и курорта, както и СПА центрове, галерии и резиденции в повече от 20 държави.

Регистрирана е на Сингапурската фондова борса и реализира приходи от около 328 млн. сингапурски долара (около 242 млн. долара) през 2023 г. Пазарната ѝ капитализация възлиза на 300 млн. сингапурски долара, според данни на LSEG.

Пукет е новото тропическо бижу за дигитални номади

Бурни години

Основателят на хотелската група споделя изненадващ момент от биографията си: На младини лежи в затвора заради силния си устрем към социален активизъм.

Докато следва за бакалавърска степен в Станфордския университет в началото на 70-те години на ХХ в., се изявява като откровен студентски активист срещу войната във Виетнам.

Участва и в други протести в кампуса - особено в този срещу американския изобретател и физик Уилям Шокли, заради който в крайна сметка е отстранен от университета.

„Изхвърлиха ме заради участието ми в протест на Съюза на чернокожите студенти, който организираха срещу човек на име Уилям Шокли, спечелил Нобелова награда за създаването на полупроводници, но със странни възгледи за евгениката. Той написа няколко книги, в които казваше, че чернокожите трябва да бъдат стерилизирани“, обяснява той.

В резултат, Хо е съден от съдебен състав на университета и е признат за виновен в потъпкване на академичната свобода, което води до изключването му. Впоследствие напуска Станфорд и се завръща в Сингапур, където отбива националната си служба и подновява университетското си образование.

Хонконг обрича десетки активисти от демократичната опозиция на затвор

„Трябваше да започна от нулата и беше наистина отегчително, затова започнах да пиша като журналист на свободна практика за вече несъществуващото списание Far Eastern Economic Review. Започнах да пиша за политиката на Сингапур, което не се харесваше на правителството. Така че ме вкараха в затвора по силата на Закона за вътрешната сигурност за това, че съм прокомунистически настроен.“

Това се случва през 1977 г. и по време на двумесечната си присъда той е поставен в изолатор - време, което описва като „страшно, самотно, депресиращо и рефлексивно“.

След освобождаването му от затвора, се връща в списанието като журналист и се премества в Хонконг със съпругата си Клер Чанг. Младоженците заживяват в малко рибарско селище на остров Лама, наречено Юнг Шуе Уан, което в превод означава „Заливът на банановото дърво“.

„Не ми плащаха много добре, така че не можех да си позволя да живея на остров Хонконг, затова нямахме друг избор, освен остров Лама. Въпреки че не бяхме богати, преживяхме три много идилични години там.“

От аутсайдер с дислексия до върха на компания за $432 млн. Историята на Нийл Клифърд

Всъщност, Хо е роден в Хонконг и прекарва по-голямата част от детството и юношеството си в Тайланд, преди да се премести в Сингапур. Баща му е бизнесмен, съосновател на Thai Wah Public Company и ръководител на Wah Chang Group - конгломерати с дейност в цяла Азия.

„Въпреки че родителите ми бяха доста заможни, аз винаги съм бил малко бунтар и съм искал да бъда независим и т.н.“, признава Хо.

Уроци по бизнес управление

През 1981 г. баща му получава инсулт и като най-голям син, Хо поема отговорността за семейния бизнес.

„Имахме около 10-12 различни бизнеса - от строителство до производство на телевизори.. дори обувки Adidas и т.н.“

След няколко големи провала и уроци в управлението на семейния бизнес Хо стига до заключението, че вместо да управлява „смесица от бизнеси“, иска да се съсредоточи върху изграждането на собствена марка.

„Тогава реших, че договорното производство не е дългосрочно решение. Трябва да притежаваш клиента, а това може да стане само като притежаваш собствена марка или технология. Аз не съм технолог, затова реших, че трябва да имам марка.“

Мечта за 1 млрд. долара: Наследникът на Форд вижда фалиралия Детройт като хъб на бъдещето

Когато „лампичката светне“

Звездите се подреждат, когато един ден през 1984 г. Хо се натъква на огромен парцел крайбрежна земя в залива Банг Тао в Пукет, Тайланд. Решава да купи участъка от над 550 акра, който се оказва изоставена мина за калай, според официалната информация на компанията.

Следват години на реставрация със съпругата и брат му, който е архитект, и проектира няколко хотела и курорта в имота. Така Laguna Phuket, първият интегриран курортен комплекс в Азия, е открит през 1987 г.

„Ние проектирахме първия хотел и успяхме да привлечем тайландска компания, която да го управлява. Последваха втори, трети, четвърти и т.н. Остана последното парче земя, което обаче нямаше плаж, така че никой не искаше да го управлява. Тогава ми светна лампичката и си казах: След като никой не иска да го стопанисва... защо да не създадем собствена марка?“, разказва Хо.

Азия води с най-много места в класацията „50-те най-добри хотела“ в света за 2024 г.

За да компенсира липсата на плаж, Хо решава да построи частни вили с басейн за всяка от тях.

„Това беше преди 30 години, така че понятието „вила с частен басейн не съществуваше. Ние станахме и пионери в „тропическия СПА център“, разказва предприемачът.

През 1994 г. отваря врати водещият луксозен курорт на групата Banyan Tree Phuket, включващ първия СПА център Banyan Tree Spa - име, вдъхновено от блажените години, които Хо прекарва със съпругата си в залива Banyan Tree в Хонконг.

„Иновациите не падат от небето... те бяха отговор на нуждата“, признава той.

През 2006 г. Banyan Tree Holdings Limited дебютира на Сингапурската фондова борса, а през 2024 г. стартира Banyan Group като управляващ бранд за портфолио от няколко марки.

„Хората ме питат дали съм се продал, а аз отговарям:

„Не, просто пораснах. Нещата, които правиш като млад, няма как да продължават вечно. Можех да отида завинаги в затвора, а от там нямаше да бъде ефективен. Това, което искахме да направим по отношение на социалната промяна, мисля, че е реалност с Banyan Tree.“, допълва основателят на хотелската верига.