След заплахата за нови руски санкции от САЩ: Рюте е доволен, Путин - все по-загрижен
„Тръмп е прав, Украйна е по-близо до Европа, но също така е прав, че това е геополитически конфликт, така че съм сигурен, че САЩ искат да приключи с добра и силна сделка“, заяви генералният секретар на НАТО
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте приветства предупреждението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп от сряда, че Русия може да очаква нови мита и санкции, ако не прекрати войната в Украйна.
„Бях много, много доволен от позицията на Тръмп да наложи повече санкции на Русия. Знаем, че руската икономика се справя ужасно зле и санкциите ще помогнат“, каза той пред CNBC в кулоарите на Световния икономически форум в Давос, Швейцария.
Рюте изрази надежда, че сега Европа също ще „се активизира“ със санкции в опит да „задуши руската икономика“ и да намали военните каси на Москва.
„Тръмп е прав, Украйна е по-близо до Европа, но също така е прав, че това е геополитически конфликт, така че съм сигурен, че САЩ искат да приключи с добра и силна сделка“, добави генералният секретар на НАТО.
В сряда новият президент заяви, че ако скоро не бъде постигната сделка за прекратяване на руско-украинската война, САЩ „няма да имат друг избор, освен да наложат високи данъци, мита и санкции върху всичко, което Русия продава на САЩ и на различни други участващи страни“.
„Нека приключим с тази война, която никога нямаше да започне, ако аз бях президент!“, заяви Тръмп в социалната си мрежа Truth Social. „Можем да го направим по лесния или по трудния начин - а лесният винаги е по-добър.“
По-рано Тръмп се похвали, че може да прекрати войната в Украйна „в рамките на 24 часа“ след избирането си, както и заплаши да намали военното финансиране за Киев.
В Европа нараснаха опасенията, че лишената от финансови средства и оръжия Украйна може да бъде тласната към лошо мирно споразумение, включващо териториални отстъпки за Русия.
"Устойчив" мир
Рюте заяви, че резултатът от всяко мирно споразумение трябва да бъде „устойчив“. „Трябва да стигнем до положение, при което Русия никога, никога, никога повече няма да се опита да завладее и един квадратен километър от Украйна, така че това трябва да бъде стабилна сделка“, допълни той.
През февруари ще бъде отбелязана третата годишнина от нахлуването на Русия и макар умората от войната да е нараснала сред някои съюзници, няма признаци на скорошен край. Русия се стреми да постигне успехи, а Украйна да предотврати по-нататъшни териториални загуби преди евентуалните мирни преговори, допълва CNBC.
Запитан за актуалната оценка на войната, ръководителят на НАТО заяви, че „в момента тя не се развива в правилната посока“.
„В момента войната не се движи в правилната посока, фронтовата линия трябва да се движи на изток, а тя е на запад. Трябва да променим траекторията на войната.“
Бюджетът на НАТО - трънливият въпрос отново е на дневен ред
Отношенията на Тръмп със Западния военен алианс бяха изострени по време на първото му президентство, като републиканецът често критикуваше държавите членки, че не спазват целта от 2014 г. да изразходват поне 2% от БВП за отбрана годишно.
В навечерието на втория си мандат Тръмп даде знак, че трънливият дебат за военните разходи - и схващането му, че членовете на НАТО разчитат прекалено много на САЩ за собствената си сигурност - ще бъде отново на дневен ред, като през януари заяви, че 32-те страни членки на трябва да допринасят още повече за отбраната.
„Мисля, че НАТО трябва да има 5% като цел. Всички те могат да си го позволят, но трябва да са на 5%, а не на 2%“, заяви Тръмп на пресконференция.
Рюте е съгласен с призива за по-високи разходи за отбрана, като според него страните, които все още не са постигнали целта от 2%, като Испания, Италия и Канада, „трябва да достигнат 2% през следващите месеци. Това трябва да стане още тази година.“
„За щастие, благодарение на Тръмп през първия му мандат, ние увеличихме разходите за отбрана, но трябва да достигнем до 2%“, каза той и добави, че Европа също трябва да засили отбранителната си индустриална база.
Самият Рюте се е сблъсквал с критики за причините, поради които нидерландските разходи за отбрана постоянно са под целта на НАТО от 2% през по-голямата част от времето, когато той беше министър-председател. Данните на Алианса показват, че нидерландските разходи се движили под целта на НАТО за 2014-2023 г., но се очаква през 2024 г. да са 2,05 % от БВП на страната.
Лоши новини за Путин
И докато отзивите от Давос за заплахата от нови санкции на Доналд Тръмп са положителни, в Москва президентът Владимир Путин е все по-загрижен за проблемите в икономиката по време на войната, твърдят източници на Reuters.
Икономиката на Русия, движена от износа на петрол, газ и минерали, нарасна стабилно през последните две години въпреки многобройните кръгове от западни санкции.
Но през последните месеци вътрешната активност е под натиск. Недостигът на работна ръка и високите лихвени проценти, въведени за справяне с инфлацията, която се ускори в условията на рекордни военни разходи, започват да дават своето отражение.
Според двама от източниците на информационната агенция това е допринесло част от руския елит да иска решение на войната чрез преговори.
„Русия, разбира се, е икономически заинтересована от воденето на преговори за дипломатическо прекратяване на конфликта“, посочва Олег Вюгин, бивш заместник-председател на Централната банка на Русия, като посочва риска от нарастващи икономически смущения, тъй като Русия увеличава разходите си за военни цели и отбрана.
Само няколко дни преди встъпването в длъжност на Тръмп администрацията на отиващия си президент на САЩ Джо Байдън наложи най-широкия пакет от санкции, насочени към приходите на Русия от нефт и газ. Според съветникa по национална сигурност на Байдън Джейк Съливан този ход ще даде на Тръмп влияние във всички преговори чрез прилагане на икономически натиск върху Русия.
Докога може да издържи руската икономика
Руската икономика на стойност 2,2 трилиона долара доскоро показваше забележителна издръжливост по време на войната, а Путин похвали висшите икономически служители и бизнеса за заобикалянето на най-строгите западни санкции, налагани някога на голяма икономика.
След като се сви през 2022 г., през 2023 и 2024 г. БВП на Русия нарасна по-бързо от този на ЕС и САЩ.
За тази година обаче централната банка и Международният валутен фонд прогнозират растеж под 1,5%, въпреки че правителството предвижда малко по-розови перспективи.
Инфлацията в страната се доближи до двуцифрено число, въпреки че централната банка повиши основния лихвен процент до 21% през октомври.
„Тук има някои проблеми, а именно инфлацията, известно прегряване на икономиката“, заяви Путин на годишната си пресконференция на 19 декември. „Правителството и централната банка вече са натоварени със задачата да намалят темпото“.
Въпреки тези бодряшки коментари според източниците на Reuters разочарованието на Путин е било видимо на среща с бизнес лидери в Кремъл на 16 декември. Причината – тогава той разбира, че частните инвестиции намаляват значително заради цената на кредитите.
Някои от най-влиятелните руски бизнесмени, сред които изпълнителният директор на „Роснефт“ Игор Сечин, изпълнителният директор на „Ростех“ Сергей Чемезов, алуминиевият магнат Олег Дерипаска и Алексей Мордашов, най-големият акционер в производителя на стомана „Северстал“, публично разкритикуваха високите лихвени проценти, припомня в заключение Reuters.