„Центърът на Вселената“. Защо Панамският канал е толкова важен за Тръмп?

Доналд Тръмп вече е президент на САЩ и към момента изглежда, че има желание да изпълни поне част от предизборните си обещания. Едно от тях беше да си върне контрола върху Панамския канал. Тръмп не изключи дори икономическа принуда или военна сила, за да постигне това.

Заканите му предизвикаха доста вълнение навсякъде по света. Защото не всеки ден американският президент изисква от друга, суверенна и независима държава да му предададе определена територия.

Наред с притесненията от евенатуален конфликт се поставя и въпросът защо Панамският канал е толкова важен за Тръмп.

Истината е, че това съоръжение е от изключително значение за целия свят.

Каналът е инженерно постижение, наричан през годините „Центърът на вселената“, смятан е за едно от чудесата на света, построено от човек, а влиянието му върху световната търговия е неоспоримо.

„Това е мегапроект, който промени света, благодарение на хилядите хора от общо 97 националности, които се събраха, за да го построят“, казва пред CNN Ана Елизабет Гонзалес, директорка на музея на Панамския канал.

„Ние сме мост между световете, но и сърцето на Вселената, защото сме малко, но и централно място за връзка между различните държави“, допълва тя.

Освен строително постижение каналът е и много популярен туристически обект. Само през 2024 г. през центрoвете за посетители на канала са преминали 820 хил. души, а вероятно хиляди други са обикаляли наоколо по водните пътища. Очаква се техният брой да расте. Освен канала Панама предлага на туристите и много други забележителности – торпически гори, вулкани и много острови. Това е и единствената страна в света, където може да видите как слънцето изгрява над Тихия океан и залязва над Атлантическия.

Русия към Тръмп: Забравете за завладяване на Панамския канал

Около 5% от цялата световна търговия минава през канала с дължина около 80 километра. Най-голямата част от тези товари пътуват между Източното крайбрежие на САЩ и Азия. Пак по същия маршрут минават и около 40% от всички американски контейнери, а над 70% от стоките, пресекли канала, стигат до САЩ. Съоръжението се управлява от панамска държавна структура, която поне формално, е незавсима. Така чрез тази „морска магистрала“ се свръзват 1920 пристанища в 170 страни.

Преди каналът да бъде открит през 1914 г. целият морски транспорт в тази посока минава покрай нос Хорн край Чили в дълго и опасно пътуване. Смята се, че загиналите по този маршрут надхвърлят 10 хил. души в периода от началото на XVII век до пускането в експлоатация на канала. Оттогава през него са минали над 815 хил. плавателни съда, а времето за пътуване драстично се съкращава. Съоръжението, което се използва сега, е реконструирана версия на първото. Ремонтът му завърши през 2016 г. като инвестициите бяха за милиарди долари. След ремонта стана възможно преминаването на големи кораби – т.нар. супертанкери.

Изграждането на Панамския канал струва 300 човешки живота на километър

В наши дни каналът е станал синоним на Панама и е съществена част от икономиката ѝ. Приходите от такси са около 5 млрд. годишно, т.е. така се формират около 8% от БВП на страната.

„Каналът всъщност е нашето злато“, казва местният екскурзовод Луис Пинто Риос.

Това не са празни приказки. Туристическият интерес към съоръжението е огромен. До там може да се стигне по суша, вода или въздух. От двете страни на канала, т.е. и на Атлантическия, и на Тихия океан има специално обособени туристически центрове. За посетителите има определени часове, в които могат да разглеждат.

Само на 15 минути с кола оттам са небостъргачите на столицата Панама Сити. Но повечето посетители избират обособените във вид на трибуна места, откъдето могат да гледат преминаването на огромните кораби през канала. До там може да се стигне с лодка или дори пеша. Естествено, има организирани обиколки с екскурзоводи и даже полет с хеликоптер над съоръжението. Но ако някой просто иска да види как работи каналът без да пътува до Панама, няма проблем – дейността му се предава на живо 24 часа на сайта на компанията, която го управлява.

Топящият се лед на Гренландия разчиства пътя към „златна треска“ за добив на минерали

Панамският канал има дълга и сложна история.

Надеждите за намирането на такъв кратък път между двата океана датират още от XVI век. Реални действия започват чак през 1881 г., когато със строителството се заема Франция. Скоро обаче става ясно, че проектът е смъртноносен в буквалния смисъл на думата.

Докато френските компании се опитват да прокопаят проход между двата океана, загиват над 22 хил. работници при злополуки и болести. След няколко мъчителни години проектът е изоствен. През 1900 г. САЩ откупуват правата за изграждането. По онова време обаче Панама не съществува като самостоятелна държава, а територията ѝ се контролира от Колумбия. Следва обаче въстание на местното население, което е подкрепено от САЩ. Така през 1903 г. на картата се появява нова държава. Същата година новоизлюпената република подписва със САЩ договор, по силата на който предава контрола върху парче земя с дължина 80 километра и и ширина – около 17 километра. На този парцел започва строителството на канала.

Отново обаче се появяват сериозни проблеми. Цената е огромна – САЩ инвестират около 375 млн. долара, а инцидентите по време на работа не спират. При втория опит за строителство загиват около 5600 души.

Сондирай, бейби, сондирай! Заявката на Тръмп за Гренландия като заплаха за света

Американските инженери решават да не копаят в опит да свържат двата океана, а вместо това да построят язовир и езеро, което да се превърне във „водна магистрала“. Големият проблем е, че тези съоръжения са на по-високо ниво от океанското. Затова е измислена системата с шлюзовете. Най-общо казано корабите преминават през канала като биват издигани и сваляни с определени количества вода през няколко шлюза. Т.е. плавателният съд влиза в първото затворено отделение, което се пълни с вода и го издига до нивото на следващото. Така корабът се вдига до изкуственото езеро, преминава през него и когато достигне до другия океан, бива „свален“ до нивото му с шлюзове, работещи на същия принцип.

Каналът е открит през 1914 г., но тогава избухва Първата световна война и до края ѝ съоръжението не се ползва особено усилено. В следващите години САЩ, по силата на договора от 1903 г., управляват канала, но не само. Те изпозлват панамска територия, за да строят военни бази и да тестват химически оръжия. Всичко това води до сериозно напрежение с местните власти и започват спорове кой има суверенитет над територията с канала.

Тръмп към световния елит в Давос: „Америка на първо място“ се завръща с всички необходими средства

През 1977 г., когато президент на САЩ е Джими Картър, започват преговори за прехвърляне на контрола върху съоръжението на Панама. Уговорката е това да се случи в края на века и по-точно – в новогодишната нощ на 1999 г.

Опасенията, че под управлението на местните власти може да има проблеми с така важни воден път не се оправдават. Тъкмо обратното – увеличават се приходите от него и намалява броят на злополуките. А след това е реализиран и амбициозният проект за разширяване.

И така ситуацията днес е следната – американците са построили канала, но панамците са го разширили и го управляват. Тук се появя,ва Тръмп, който настоява, че контролът върху съоръжението трябва да бъде даден отново на САЩ. Той е недоволен от таксите за преминаване, които плащат американските кораби и твърди, че каналът на практика се управлява от китайски компании, а това нарушавало договора за предаването му на Панама. Идеята бе категорично отхвърлена от панамския президент Хосе Раул Мулино.

„Всеки квадратен метър от Панамския канал принадлежи на Панама. Суверенитетът и независимостта на нашата страна не подлежат на обсъдане“, заяви той преди няколко седмици.

Как ще се развият събитията не е ясно, но и без заканите на Тръмп панамците си имат достатъчно проблеми. Най-големият от тях е сушата. Водата в канала почти изчезна през 2019 г., което доведе до огромни проблеми за световната търговия. 2023 г. пък бе третата най-суха година в историята на страната.

За да решат тези проблеми местните власти разработиха амбициозен проект за ново изкуствено езеро, което трябва да снабдява съоръжението с нужните количества. Работата по него обаче върви бавно и ще са нужни години и милиарди.