Кръгова икономика: Когато зеленият бизнес срещне реалността на пазара

Намаляване на загубите и извличане на максимална полза от процеса. Това е една от основните идеи на концпецията за кръгова икономика. И все повече компании променят начина си на работа, за да въведат тези принципи. Спектърът е широк – от тези в бижутерския бранш до производители и търговци на храни.

Какви са причините? Все по-високи цени на суровините и непрекъснатите опити да се намалят вредните емисии, понякога чрез закони и административен натиск, понякога по собствено желание. Тези фактори правят завоя към кръговата икономика критично важен, според доклад на Goldman Sachs. Същият документ твърди, че световната икономика може да спечели около 4.5 трилиона долара в следващите пет години, ако се вземат решителни мерки за промяна на статуквото.

Какво е кръговата икономика? Най-просто казано това е рециклиране, повторна употреба или ремонт на продукти, чрез които процеси да се сведат до минимум извърляните отпадъци. Това е доста по различно от т.нар. линеен модел, т.е. „купуване на суровина-производство-отпадък“, посочва фондацията Ellen MacArthur, която изследва и популяризира кръговата икономика.

„Кръговата икономика не означава малки промени в начина, по който работим. Става дума за пълна трансформация на настоящата система“, казва пред CNBC изпълнителният директор на фондацията Рениера О‘Донъл.

Според нея принципите на този модел са три: премахване на отпадъчните продукти, използване на материали с висока стойност и в крайна сметка – възстановяване на околната среда.

Китайската Deartree купува и ремонтира употребявани офис мебели. След това ги продава или отдава под наем на компании като Microsoft и Starbucks. Холандската De Clique събира хранителни отпадъци като кафе, портокалови кори и др. След това ги продава за производство на коземтика или повторна употреба в хранителната индустрия.

Новият директор на Starbucks получи $5 млн. бонус след един месец на работа

Има дори опити цели градове да станат „напълно кръгови“. В Глазгоу планират това да стане през 2045 г., а в Амстердам – 2050 г.

Да работиш по този начин обаче означава да промениш мисленето си. Американската компания за бижута Sonalore твърди, че ще „разтърси“ бранша със смела инициатива. Те предлагат на клиентите си да изкупят бижутата им обратно, ако вече не ги искат, с обещанието, че ще ги платят според пазарната цена на златото.

Според съоснователя и изпълнителен директор Ниди Сингхви този модел работи най-добре при скъпи стоки като бижута, луксозни часовници или коли.

„Успешните модели при кръговата икономика зависят от три фактора – ценен базов актив, справедлива цена и ефективен механизъм за препродажба“, казва тя.

Младите хора са особено заинтересовани от този модел, oтбелязва Сингхви.

Замразяване за безсмъртие. Как се прави бизнес от жаждата за вечен живот

Според нея тези потребители по-често питат за това откъде идва суровината, какви са доставките и пресмятат какво е било влиянието върху околната среда за производство на даден продукт. Чак след това решават дали да купят.

Част от милениалите, особено тези с по-високи доходи от родителите си, мислят като инвеститори, когато пазаруват, защото отчитат стойността на евентуалната препродажба на това, което купуват, пише CNBC.

Истината е, че се очаква пазарът на дрехи втора употреба да достигне 350 млрд. долара в световен мащаб до 2028 г. В момента той се оценява на 264 млрд. долара и расте три пъти по-бързо от сектора с нови облекла, сочат данни компанията ThredUp.

Въпреки това инвестирането в предприятия с такъв тип производство остава трудно. Една от причините според Goldman е, че те не попадат в специална категория. През миналата година банката публикува списък с имена на компании, които прилагат „решения за кръгова икономика“.

През 2024 г. в списъка има 150 имена на глобални корпорации. Към днешна дата броят им се е увеличил до внушителните 875. Компаниите-първенци от тази категория увеличават приходите си и се изкачват в индекса MSCI ACWI за големи и средни предприятия.

Една от тях е базираната в Сингапур SMC Corporation, производител на промишлено оборудване. Нейният фокус е върху продукти с малък въглероден отпечатък. Тя е оценена от Goldman като „висококачествена компания за кръгова икономика“. В този списък са също и китайската Lenovo, и френската Veolia.

„Кръговата икономика е от изключително значение за запазване на биоразнообразието, което пък се превръща във важен фактор за все повече инвеститори и корпорации“, посочва Goldman.

Климатичните промени сриват застрахователните системи и променят световната икономика

Европейският съюз също се опитва да наложи този модел. Вече има няколко регламента, които засягат материали като пластмаса, текстил и хранителни отпадъци.

Именно изхвърлянето на храна се определя от ООН като „провал на пазара“ и „провал за околната среда“. Според доклад на организацията през миналата година са изхвърлени около 1 млрд. порции храна. Едновременно с това близо 700 млн. души са били засегнати от глад или недостиг на храна.

„В момента произвеждаме храната си по такъв начин, че нанасяме щети на околната среда. Могат да се приложат различни решения, за да не се вреди на природата“, отбелязва О‘Донъл.

Матю Тан, експерт по производство на храна, е съгласен. Той казва пред CNBC, че „ако знаете какво е преживяла тази планета през последните 100 години, веднага ще се съгласите да приложим кръговата икономика в земеделието“.

Той работи с няколко сингапурски компании, които търсят устойчиви начини за производство на храни. Една от тях е KosmodeHealth, която се занимава с тестени продукти от ечемичени зърна. Сингапурската държава възприема сериозно идеите за кръгова икономика и иска от различните сектори планове за прилагане на политики за опазване на климата. Досега такива изисквания са наложени в земеделието, енергетиката, строителството и транспорта.

И според Тан инвеститорите все повече се интересуват от въздействието върху околната среда от производствата. Това, по думите му, „измества парите към устойчивостта“.