Свежа зимна утрин. От гарата в Прага тръгва влак с четири вагона. На локомотива е изписано името му – „Балтийски експрес“.

Минути по-късно пред очите на пътника се редят старинни сгради и широки булеварди. „Париж на Изтока“ е прозвище, често употребявано, за да се опише красотата на чешката столица, пише BBC. Избегнал разрушения през Втората световна война и слабо засегнат от социалистическото строителство в следващите десетилетия градът е запазил средновековната си красота. Влакът напуска Прага и гледката се променя. Започва провинцията, а от време на време се мяркат църковни куполи и замръзнали езера.

Посоката на движение е север. От Прага през Вроцлав, та чак до Гданск на брега на морето. „Балтийски експрес“ може би не е най-коректното име. Този влак наистина не обикаля крайбрежието на Балтийско море, но поне стига до там. Тази композиция не е „убиец на самолети“, както е прието да се наричат скоростните влакове Лондон-Амстердам или Истанбул-Анкара. Отсечката от 878 километра се изминава за осем часа. Но това време е изпълнено с живописни гледки и красиви градове през територии, на които са сблъсквали империи. Минава се през едни от най-оживените градове на Полша и Чехия. Всеки от тях си заслужава да бъде разгледан.

12 декември 2024 г. Железопътните компании на двете държави обявяват началото на „Балтийски експрес“. Идеята е по-добра свързаност и по-добри условия за туризъм.

Днес пътуването започва от централната жп гара на Прага Hlavní Nádraží. Тази прекрасна сграда с извисяващи се куполи е построена през 1871 г., когато регионът е доминиран от могъщата Австро-Унгарска империя. Именно тази държава полага първите влакови релси.

Големият салон на гарата е декориран, когато Чехия вече е част от сферата на влияние на СССР след войната. Първата чакалня обаче е запазена в оригиналния си вид Арт Нуво. В съседство през миналата година отваря врати луксозното Foyer Café, където сервират чешко вино и сладкиши.

Първата спирка на „Балтийски експрес“ е Пардубице, на час път от Прага. Тук живеят около 100 хил. души, а площадът на стария град посреща с църковни камбанарии и красиви къщи в пастелни цветове. Австро-унгарският стил доминира, напомняйки за имперското минало на тези места.

Тук е родното място на чешкия пионер-авиатор Ян Кашпар, който през 1911 г. лети по маршрута до Прага, същия, по който днес се движи експресът. И оттогава ефективността на авиацията се опитва да победи романтиката на железницата.

Обратно на влака. През прозореца – борови гори и сняг, над които се спуска зимната нощ. Преминаването на границата с Полша се усеща само по смяната на мобилния оператор и предупредителното съобщение.

„Този влак създаде една прекрасна възможност за мен, защото имам приятели и в южната част на Полша, и в Прага. Преди не можех и да си мечтая, че ще стигам до офиса си в Гданск по няколко пъти седмично“, казва Марта Кортас, служител в компания за анализ на данни, докато композицията се носи през Силезия. Сега, допълва тя, връзките между Прага, Вроцлав и Познан са много по-бързи и лесни.

Във Вроцлав влакът пристига около 20 ч. Днес това е един от големите полски градове, но преди Втората световна война е бил част от Германия и се е наричал Берслау. След войната обаче започва прекрояване на граници. Така Източна Германия става Западна Полша, а Берслау – Вроцлав. Тукашната гара е проектирана от немски архитект, а и днес има директна линия на запад към Берлин.

Пътуването продължава на следващия ден. Във влака има вагон-ресторант и места за превоз на велосипеди, а пътниците са палитра от полски баби до чешки работници и служители.

Тази комбинация е очаквана, казва Ян Харабачек, служител в чешкия национален жп превозвач České Dráhy.

„Ние вече имаме линии от Прага до Будапеща и Варшава. Идеята тук беше да се свържат Прага с Вроцлав и морето. По тази линия най-важни ще бъдат туристите. Досега чехите пътувахме към Хърватия през лятото, но там цените вече са по-високи. Затова „открихме“ Полша. Там има страхотни плажове и със затоплянето на климата е приятно“, казва той.

Така днес експресът осигурява маршрут през места, които иначе туристите може би биха пренебрегнали. Като полския Клодзко, известен със спа услугите си или средновековния Лешно. Предпоследната спирка е Познан, считан за културната столица на Полша.

Там може да се разгледа Военният музей, в чиято експозиция влизат униформите на полските войски от столетия, но и да се припомни мрачната история на тази страна. През последните два века тя е била независима държава само за около 50 години. През останалото време е била под властта на Австро-Унгария, по време на Втората световна територията й е разделена между нацистка Германия и СССР, а след това попада в съветската зона на влияние.

Въпреки историческите сътресения полската култура е съхранена, а средновековната архитектура – запазена. Затова днес могат да се видят базилики като тази в Познан, използвана от Вермахта за склад през войната.

Последният етап на пътуването е към Гданск. Пътникът може да прекара доста време във вагон-ресторанта, където сервират тукашния еквивалент на сарми - gołąbki и полска бира Łomża. А и може да се чуе следната констатация:

„Преди десет години влаковете в Полша бяха бавни и студени. От Вроцлав до Гднаск се пътуваше девет часа. Днес се стига за четири и половина. След като се нахраните и отворите лаптопа, за да свършите някаква работа, е дошло време за слизане“.

Гданск със своето пристанище от векове е „прозорецът към света“ на Полша. Гарата е дело на немски проектант от времената, когато тази територия е управлявана от Германия. Експозицията в местния музей напомня зловещо събитие – първите изстрели на Втората световна са дадени наблизо. В по-нови времена от Гднаск и неговите пристанищни работници тръгват исканията за промяна, довели в крайна сметка на свалянето на полския комунистически режим.