Хиляди литри италианско пенливо вино, поръчани преди заплахите за мита на президента Доналд Тръмп, се намират на кораб, който се отправя от Европа към САЩ.

Преди да бъдат разтоварени, на получиталите може да се наложи да платят нови такси, достатъчни за колежанското образование на един тийнейджър, пише в анализ CNN.

Собствениците на малък бизнес са парализирани от нерешителност заради ескалиращата търговска война - както реална, така и под формата на заплахи - тъй като се разпростира във всеки аспект производство и продажби.

Никой не знае кога САЩ ще преодолее напрежението с Канада или ще наложи 200% мито върху алкохола от ЕС.

Президентът Тръмп заплаши с мащабни ответни мита върху европейските алкохолни напитки, след като ЕС предложи по-високи мита върху американското уиски, наред с други продукти. Това, от своя страна, беше в отговор на налагането от страна на САЩ на 25% мито върху вноса на стомана и алуминий.

ЕС заяви, че ще отложи ответните мита, за да осигури време за преговори, което американските производители се надяват да доведе до деескалация на търговската война, в която никога не са желали да участват.

Все още не е ясно кога или дали Тръмп ще изпълни заплахата за 200% мита. Но е въпрос за 70 000 долара за Фил Мастрояни.

Когато животът ти поднесе лимони

Мастрояни основава марката лимончело Fabrizia Spirits през 2009 г. с брат си.

Произвеждат го по семейна рецепта в гаража на родителите им. Сега Fabrizia е най-големият производител на лимончело в САЩ, а тази година Мастрояни очаква компанията да обели 1 млн. лимона за производството на напитките си, включително оригиналната спиртна напитка и коктейлите в кенчета.

Fabrizia използва сицилиански внос за производството си. Всички лимони Syracusa се доставят от едно семейство в Сицилия. През януари компанията поръчва пенливо вино за 35 000 долара от сицилиански винопроизводител, което ще бъде доставено в Бостън през април за производството на предстоящия лимончело спрей Fabrizia.

Но от януари насам много неща са се променили.

Ако Тръмп въведе 200% мито върху европейския алкохол, Fabrizia може да се окаже в ситуация, в която освен цената на самото вино, ще трябва да плати и 70 000 долара мито.

Мастрояни се борят за резервни планове, ако тарифите наистина се сбъднат - като например да позволят на пратката да бъде разтоварена извън Съединените щати, което ще избегне митата, но ще изисква логистични предизвикателства като използването на чужди резервоари за съхранение.

Ако Fabrizia бъде натоварена с огромната сметка, Мастрояни казва, че бизнесът ще оцелее, но ще трябва да намали бюджетите за маркетинг и повишение заплатите на служителите.

Компанията се присъедини и към коалицията „Тостове, а не тарифи“ - група от предимно малки предприятия, които се борят срещу митата върху алкохола в САЩ, ЕС и Обединеното кралство.

Мастрояни обаче остава обнадежден.

„Мисля, че едно нещо, което е ясно, е, че президентът Тръмп умее да сключва сделки и според нас 200% тарифа може да е просто блъф за преговори. И се надяваме, че той ще помогне за сключването на сделка, в която виното и спиртните напитки да не участват“.

Промяна в навиците за пиене

Заради търговската война американските компании, които изнасят алкохолни напитки, също не са сигурни какво ще последва.

Натали Колинс, президент на Калифорнийската асоциация на производителите на грозде, заяви, че лозарите в регионите Напа и Сонома не виждат подновени договори с местни винарски изби, след като изтекат съществуващите.

„Не се вземат много решения за покупка“, казва Колинс.

Но сега, когато наближава пролетта, производителите трябва да вземат собствени решения, а именно: дали да подрязват, или да инвестират в един вегетационен сезон без гаранция, че ще продадат това грозде.

Семейна винарна в окръг Сонома заяви пред CNN, че в склада ѝ има стотици каси вино, които вече са опаковани за Канада със специфичните изисквания за стъкло и етикетиране, за да се продават в тази страна.

Но това няма да доведе до никъде, тъй като американското вино и алкохол са били изтеглени от канадските рафтове. Това е огромен удар за американските винопроизводители, които разчитат на Канада като най-големия пазар за износ на вино от САЩ, съставляващ 35% от износа на стойност 435 млн. долара.

Това е още едно предизвикателство за прочутата калифорнийска винарска индустрия, която вече е подложена на натиск.

По-младите поколения избират по-здравословни продукти и пият по-малко алкохол, а инфлацията означава по-малко разполагаеми доходи сред любителите на вино.

Климатичните промени са повлияли на отглеждането на грозде. Разходите на гроздопроизводители за привеждане в съответствие с изискванията са се увеличили с 64% за седем години и достигат 1600 долара на акър.

В други отношения обаче тарифите могат да помогнат за балансиране на условията за калифорнийските вина, казва Колинс. Според нея европейската винарска промишленост е силно субсидирана от ЕС, така че техните вина са по-евтини за потребителите и по този начин представляват значителна конкуренция.

Дори ако тарифите са краткосрочни, Колинс се надява те да започнат по-широк разговор как да се облекчат разходите за производство на вино в страната.

Трупане на запаси

Междувременно обаче, продажбите на алкохол се увеличават, тъй като американските потребители бързат да се запасят с любимите си напитки от Европа преди евентуалното повишаване на цените.

Уебсайтът и приложението за доставка на вино Vivino отбеляза над 30% скок в продажбите на френски и италиански вина веднага след като Тръмп обяви възможните мита, заяви главният изпълнителен директор Мортен Хюинг.

Според него митата губеща ситуация с последващи ефекти: „Потребителите ще променят навиците си, ще излизат навън и ще вечерят по-малко в ресторанти, и ще избират по-евтини варианти. Ресторантите ще уволняват сомелиери, защото няма смисъл от тях, ако половината от вината в листата вече не са достъпни за потребителите.“

Продажбите на Wine.com са разделени на 72% вносни и 28% местни вина в сравнение със средните стойности за миналата година от 60% и 40%, казва основателят Майкъл Озбърн. По-младите клиенти търсят международни вина и затова се притеснява, че ако европейските са недостъпни, тези купувачи няма да намерят подходящи алтернативи в американските реколти.

„Опасявам се, че няма да има компромис... Няма много взаимозаменяемост. Това са уникални райони на отглеждане, които не са задължително свързани едно към едно с местно вино и внос“, казва Озбърн.

Колинс не вярва непременно, че това ще се случи. Според нея, много от нещата се свеждат до цената и много хора ще изберат вино, което е по-достъпно, независимо къде се намира.

Но по-големият проблем сега е да се намери сигурност в морето от неизвестни. Парализата, предизвикана от неизпращане на вино за Канада или от сключване на нови договори с гроздопроизводители, вреди на индустрията.

„Щетите вече са нанесени“, допълва Колинс.