Една от най-бурните седмици за акциите от години насам достигна своя край, като основните индекси в САЩ се повишиха, подчертавайки сътресенията на пазара, предизвикани от търговската война на президента Доналд Тръмп.

Индустриалният индекс Dow Jones се повиши с 1,7% въпреки новите признаци на напрежение в американската икономика. По-рано Китай отново отвърна на удара в ескалиращата търговска война, а водещите американски активи, като долара и съкровищните облигации, бяха изправени пред нов натиск от продажби.

Nasdaq Composite завърши бурната седмица с ръст от 7,3%, докато S&P 500 добави 5,7%, а Dow приключи с 5% нагоре. Nasdaq поведе индексите в петък с ръст от 2,1%. Въпреки този ръст S&P 500 е спаднал с 4,4% през последните 30 дни.

По-рано в петък Китай повиши митата за САЩ до 125% и спомена, че по-нататъшни налози от администрацията на президента Тръмп ще бъдат възприети по света като „шега“. Китай добави, че няма да продължи да съответства на всяко увеличение на налозите от страна на САЩ.

Министър-председателят на Канада Марк Карни заяви, че правителството му ще се противопостави на „неоправданите“ американски налози от 25% върху стоманата, алуминия и автомобилите и ще нанесе „максимална болка“.

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че частичното спиране на американските мита „остава крехко“ и Европейският съюз трябва да продължи да подготвя контрамерки, за да се защити.

В петък златото се покачи до нови исторически върхове, отразявайки опасенията за геополитическите конфликти и перспективите пред финансовите пазари. Щатският долар се понижи за пети пореден ден, като по този начин е на път да отбележи най-лошата си седмица от 2022 г. насам, докато еврото поскъпна. Пазарът на държавни ценни книжа остана под натиск, като доходността на бенчмарковите 10-годишни съкровищни облигации скочи близо до 4,5%. Японският индекс Nikkei 225 спадна с 3% в края на седмицата, а Stoxx Europe 600 също приключи на загуба.

Американските акции първоначално преминаха към загуби в петъчната търговия, когато внимателно наблюдавано проучване показа, че настроенията на потребителите са се влошили до едно от най-ниските нива от десетилетие, тъй като се засилват опасенията за рецесия. Респондентите са казали също, че очакват цените да се повишат до 6,7% през следващата година - ниво на песимизъм по отношение на разходите, наблюдавано за последен път в началото на 80-те години на ХХ век.

По-късно през деня акциите обърнаха посоката си. Белият дом съобщи, че има 15 предложения за търговски сделки, тъй като страните започват да очертават варианти за потенциални споразумения със САЩ, а президентът на Фед Бостън Сюзън Колинс коментира пред Financial Times, че пазарната нестабилност през последните дни не изглежда да е попречила на способността на инвеститорите да търгуват.

Междувременно президентът на клона на централната банка на Ню Йорк Джон Уилямс предупреди, че растежът може да се забави, а инфлацията да се повиши до 4%.

На този фон изпълнителният директор на JPMorgan Джейми Даймън посочва, че икономиката е изправена пред „значителна турбулентност“, въпреки че банката му регистрира силни тримесечни резултати, подпомогнати от главозамайващите обеми на търговията.

Докато акциите се възстановяваха в петък, Vix, основната мярка за очакваната волатилност, която често е известна като „измерител на страха“ на Уолстрийт, падна до най-ниските си стойности за сесията.

Въпреки поскъпването на акциите в петък, инвеститорите остават силно обезпокоени от рисковете тарифите да забавят растежа или да тласнат САЩ към икономическа криза.

„Рисковете от рецесия са реални“, казва Джеймс Найтли, главен международен икономист в ING пред FT.

„Тарифите ще повишат цените и ще свият покупателната способност, съкращаването на правителствените разходи поражда опасения за работните места и правата, а спадащите пазари на акции и облигации намаляват богатството на домакинствата.“