Пистата се топи. Горещите проблеми на студеното летище

Пистата се топи. Горещите проблеми на студеното летище

Това място не е краят на света, но е последното, до което може да се стигне с граждански полет. И може би не изглежда като желана туристическа дестинация. Но светът се променя.

Арктика отдавна е в полезрението и на политици, и на туристи. И причината за това не е само силното желание на Доналд Тръмп САЩ да притежават Гренландия. Китай и Русия също имат голям интерес към експлоатирането на морските пътища покрай северното крайбрежие на Сибир.

От друга страна през последните години ледената Арктика е гореща точка за посещение. Шведският стартъп OceanSky Cruises дори планира лускозни пътувани с дирижабъл до Северния полюс, пише CNN.

Но засега най-северното място, на което може да се кацне с граждански полет, е летището на норвежкия архипелаг Свалбард. То се обслужва от две авиокомпанни – SAS и Norwegian. Самолетите излитат от селището Лонгиърбиен, където се намира летището и минават повече от 800 километра разстояние на юг, за да стигнат до Норвегия. На летището на Свалбард редовно кацат и частни самолети.

Норвегия постави на пауза плановете си за дълбоководен добив в Арктика

Арктика е изключително уязвима от екологична гледна точка. И, колкото и странно да звучи, ефектите от глобалното затопляне се усещат много осезаемо именно на аерогарата. Пистата в Лонгиърбиен е построена през 70-те години на миналия век. И тогава никой не е очаквал, че земята ще омекне. Но се случва точно това.

Прието е тази част от света да се нарича вечно замръзнала. Този термин всъщност се използва за почва, която не се е размразявала в продължение на две години. Оказва се обаче, че няма нищо вечно, а омекващата почва започва да се превръща в проблем за летището на Свалбард. Земните пластове слягат, което означава риск и за пистата, и за сградите, изобщо за цялата инфраструктура в района.

„През лятото проверяваме пистата всеки ден. За нас това е истинско предизвикателство, а с времето се очаква положението да се влоши“, казва мениджърката на летището Рагнхилд Комисруд.

Значението на аерогарата е изключително за живеещите в района около 2500 души. Ако работата й спре, всички доставки трябва да се правят с кораб, което отнема общо четири дни в двете посоки.

„Ние винаги поддържаме допълнителен персонал и материали. Ако нещо се повреди, трябва да можем да го оправим сами без да чакаме помощ“, казва Комисруд.

Тя си спомня, че след една авария на местната електроцентрала трябвало спешно да се изпратят генератори от континента. Машините били доставени с военен самолет.

Арктика – последната точка на сътрудничество между Запада и Русия

Именно електроенергията е следващият изключително важен фактор за архипелага. Местните хора имат интерес за повече „зелено“ производство и изобщо от всякакви мерки, които биха опазили района от глобалното затопляне. От друга страна обаче доскоро основният източник на енергия за местното производство са въглищата.

А на Свалбард въглища има в изобилие. През 1920 г. се сключва международен договор за експлоатация на находищата. Сред подписалите го страни са САЩ, Япония, Русия и много държави от ЕС. Съгласно клаузите му Норвегия запазва контрола си над островите, но и други страни придобиват право да развиват икономическа дейност там. Така Норвегия, Япония и Русия разкриват въглищни мини през първата половина на миналия век.

Арктическият фризер губи мощност

Особено за Норвегия това е голям проблем, защото тази страна е сред първенците по производство на енергия от възобновяеми източници. През последните десетина години добивът намалява, а през 2020 г. компанията Sveagruva затваря мината си. Руският рудник в селището Баренцбург обаче продължава да функционира, макар и с намален капацитет.

През 2023 г. е затворена и въглищната мина в Лонгиърбиен. Но тъй като с нейната продукция са се произвеждали електричество и топлина, трябва да се намери алтернатива. В експлоатация е пусната дизелова централа, което също не е особено „зелено“, но все пак вългеродните емисии са намалени.

Въпреки това обаче норвежкият държавен авиооператор Avinor, който експлоатира летището на Свалбард, строи нова централа на биогаз специално за нуждите на аерогарата. Avinor се смята за основен играч в норвежката политика на декарбонизация. Държавата се е ангажирала да намали емисиите си с 42% до 2030 г. и с 90% до 2050 г.

Ако всичко върви по план, новата централа на Avinor трябва да заработи в края на тази или началото на следващата година. Тя ще бъде свързана и с градската мрежа, за да се ползва като допълнителен източник.

За отбелязване е, че на Свалбард има и слънчева централа. Което е доста странно при условие, че тук слънце няма по четири месеца.

„Вярно е, че не работи през част от годината. Но пък през лятото е светло почти през цялото денонощие“, казва Комисруд.

Норвегия може да е първата страна, която напълно да премине към електрически автомобили

След затварянето на въглищните мини хората на Свалбард вече считат туризма за основен източник на препитание. Особеното тук е, че става дума за т.нар. „екстремен туризъм“ или за авантюристично настроени посетители, които се радват на ледени полета и планини повече, отколкото на ресторанти из европейските столици например.

„Това е все още нишов туризъм, но интересът расте“, казва Рони Брунвол, изпълнителен директор на Visit Svalbard, организация на повече от 70 фирми от бранша.

По традиция най-натовареният сезон е лятото, но все повече туристи пътуват и през зимата, за да гледат Северното сияние. Както и през пролетта, когато дните са по-дълги и се организират обиколки с моторни шейни или с кучешки впрягове.

Посещението на Свалбард обаче крие рискове. Посетителите винаги биват предупреждвани да не излизат извън селищата сами.

„Има голям риск да попаднете полярна мечка. Освен това времето може рязко да се промени. Ако се случи нещо неприятно, не очаквайте, че просто може да се обадите по телефона за помощ. Обхват няма“, казва Брунвол.

Въпреки че туризмът е новият източник на доходи за Свалбард, не отпадат и притесненията, че островите изведнъж могат да се окажат превзети от тълпи гости. Затова местата за нощувки са ограничени до 500 стаи и засега няма планове за увеличаването им.