По-късно тази година Boston Dynamics ще изпрати изцяло електрическия си хуманоиден робот Atlas на първата му реална мисия: работа във фабрика на Hyundai, пише WIRED.

Новата версия на робота, която еволюира от популярния хидравличен модел Atlas, обикалящ света с демонстрации още от 2013 г., направи публичния си дебют миналата пролет. За разлика от вече добре познатите Spot и Stretch – които намират своето място в индустриални среди – това изглежда ще бъде първият случай, в който Atlas се използва в реално производство.

Hyundai придоби Boston Dynamics през 2021 г. за 1,1 млрд. долара, но към момента остава уклончива за конкретните задачи на робота във фабриката.

Според говорителя на компанията Кери Нийлън, идеята е Atlas да върши дейности, които са трудни за хората: „Например да вдига много тежки предмети или да мести обемист товар.“

2025 се очертава като доста важна година за навлизането на многофункционалните хуманоидни роботи в индустрията. Докато досега подобни машини основно се разработваха в лаборатории, някои вече правят първите си стъпки в реалния бизнес.

Роботът Digit на Agility Robotics например вече мести стоки в склад, а Figure изпраща първите си бипедални роботи на търговски клиенти още през миналата година. За гиганти като Apple и Meta също се носят слухове, че разработват нови потребителски роботи.

Прогнозите остават амбициозни.

Доклад на Goldman Sachs от 2024 г. оценява, че пазарът на хуманоидни роботи може да достигне до 38 млрд. долара до 2035 г. – над шест пъти повече от предишните очаквания.

Голямото обещание зад хуманоидните роботи е гъвкавостта им – способността да сменят различни задачи, подобно на хората. Това е фундаментално различен подход от класическата автоматизация, при която производствената среда се изгражда около конкретна функция.

Според Джонатан Хърст, съосновател и главен роботизиран директор в Agility Robotics, тези роботи няма да заменят съществуващите процеси, а ще ги допълнят: „Автоматизацията, създадена специално за една задача, винаги ще бъде по-ефективна и по-евтина. Но за дейности, които не изискват постоянно изпълнение, гъвкавият робот може да бъде по-полезен.“

От Boston Dynamics допълват, че са проектирали Atlas така, че да се справя в среда, създадена за хора, а не само за автоматизация.

„Живеем в свят, изграден за хората, така че трябва да направим робот, който отразява това“, казва Нийлън.

Пътят обаче е трънлив. Роботът на Tesla – Optimus, обявен още през 2021 г., беше посрещнат с огромен интерес, но демонстрация миналия октомври предизвика критики, след като стана ясно, че роботите реално са били управлявани от хора, което поражда въпроси около това колко самостоятелна всъщност е системата.

През януари Илон Мъск обяви, че Tesla планира да произведе „няколко хиляди“ робота през 2025 г., но малко по-късно предупреди, че новите ограничения върху износа на редкоземни метали от Китай могат да забавят производството.

Едно от най-големите предизвикателства е времето, което отнема на роботите да се „научат“ да изпълняват различни задачи. Тук обаче AI идва на помощ.

Големият напредък на езиковите модели вече се прилага и в роботиката – точно по тази причина компании като Apple, Meta и Tesla активно развиват своите лаборатории за изкуствен интелект.

През март Google DeepMind представи модела Gemini Robotics, който използва възможностите на големите езикови модели, за да направи роботите по-адаптивни към нови ситуации.

„Можете да си представите магазин, в който един робот пренася стока, почиства, подрежда рафтове, проверява наличността – огромно разнообразие от дейности“, казва Хърст. Именно тази гъвкавост носи най-голямата стойност.

Прогресът в разбирането на естествен език означава също, че роботите могат да получават инструкции с прости гласови команди. Задаването на нова задача би могло да се сведе до едно просто: „Моля, измий пода“, което значително улеснява интеграцията им сред хората.

Разбира се, остават и въпросите около безопасността – тежки метални роботи, които работят рамо до рамо с хора… това със сигурност крие своите рискове.

Професор Крис Аткисън от Института по роботика към Carnegie Mellon подчертава, че основното предизвикателство е надеждността на тези машини.

„Представете си, че оставите робот да зарежда рафтове през нощта, всичко върви перфектно с месеци… докато един ден се събудите и видите празни рафтове, а стоките са по пода. Или по-лошо – нещо се запали“, коментира той. „Това са мащабни грешки.“

Въпреки рисковете Аткисън остава оптимист: „Преди пет години бих казал: ‘Няма шанс.’ Но с напредъка на големите езикови модели постигнахме огромен прогрес в така наречения здрав разум. Може би вече сме на ръба.“