В продължение на десетилетия европейските правителства приемаха, че упадъкът на техните замърсяващи и губещи стоманодобивни индустрии е неизбежен и необратим.

Вече не. След години на пренебрегване развитите икономики откриват, че не искат да зависят от още по-мръсни източници на стомана, произвеждана в Китай, Югоизточна Азия и Северна Африка.

Раздутият световен стоманодобивен сектор - на жаргон „свръхкапацитет“ - не е нещо ново. Новото са 25-процентните мита върху метала, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп. Това означава, че още повече субсидирана стомана ще се насочи към региона от Китай, Индонезия, Турция и Египет, които са изключени от американския пазар.

Затова и сме на прага на спасителна операция.

Великобритания току-що ренационализира единствения си завод за стомана, който произвежда метала от нулата. Миналия месец ЕС стартира план за действие в областта на стоманата, за да съживи сектора и да предотврати пълния му срив. А Австралия отпуска милиарди, за да превърне един стоманодобивен завод в зелен пионер, изброява в свой анализ POLITICO.

През последните няколко години в ЕС са одобрени държавни помощи в размер на 9 млрд. евро. Планът за действие за стоманата ще даде тласък на научните изследвания в областта на отбраната, за да се разшири клиентската база в Европа. Други 100 млрд. евро са напът да подпомогнат разширяването на производството без въглеродни емисии. Политическите стимули също трябва да помогнат, като например да се гарантира, че има пазар за по-скъпа, но по-малко замърсяваща стомана.

„Трябва да отидем още по-далеч“, коментира френският министър на промишлеността и енергетиката Марк Ферачи пред репортери при неотдавнашно посещение в източния стоманодобивен регион Елзас. Най-голямата стоманодобивна компания там - ArcelorMittal - наскоро обяви, че ще съкрати около 600 работни места във Франция и още толкова в Белгия.

От стомана до подови настилки: ЕС проверява китайския внос в редица сектори

Контекстът, казва Ферачи, е прост: „Китайската стомана, която е масово субсидирана“, от години се стоварва върху ЕС, намалявайки пазарния дял на местната стомана. Към това се прибавят и „митата, определени от американската администрация“.

Залязваща индустрия

В сегашния си вид секторът не е готов за бъдещето, казва пред POLITICO експертът по трансформация на стоманата Борис Янковяк от Climate Action Network, федерация на неправителствени организации. „В момента имаме стоманодобивна индустрия, базирана на изкопаеми горива, която е изправена пред няколко трудности. Това няма да се промени, ако се придържаме към изкопаемите горива“.

Изкупуването на заводите за първична стомана, както направи правителството на Обединеното кралство, няма да реши проблема с цените на енергията, спадащото търсене или зависимостта от въглища и газ. От плана за действие на Комисията се вижда ясно: цените на енергията трябва да се понижат, някои сектори трябва да започнат да купуват по-чиста европейска стомана вместо „мръсна“ чуждестранна - и трябва да рециклираме повече.

„Всички парчета от пъзела са налице“, казва Янковяк. „Затова сега просто трябва да се покаже лидерство и ангажираност с тази трансформация - също и от страна на компаниите“.

Стоманодобивните предприятия в ЕС, като италианския завод в Таранто, са подложени на критики заради замърсяването на въздуха, водата и почвата. Разбираемо е, че не са много хората, които се радват да имат коксохимически завод в задния си двор.

Но за щастие стоманата се използва в толкова много продукти, че може да се превърне в това, което се изисква от модата. През 2020 г. това беше зеленият преход. Тогава стоманата беше обявена за сърцевината на възобновяемата енергия, позволяваща местното производство на вятърни турбини (вместо вноса им от Китай). „Зелените“ бойни танкове са най-новият аргумент.

Зелената стомана – гаранция за по-чист свят и предизвикателство за индустрията

Когато миналия месец представя Плана за действие за стоманата в завод в постиндустриалния Рурски регион на Германия, европейският комисар по промишлеността Стефан Сежурне подчертава, че тя е ключов елемент „в икономическия и материалния суверенитет на целия европейски континент“. В самия план за действие се посочва, че един основен боен танк съдържа 60 тона стомана.

Планът на Сежурне е приет положително от сектора и страните от ЕС, които произвеждат най-много стомана: Германия произвежда около една четвърт от нея, а Италия е на второ място с около 10%. На Франция, Румъния и Полша се падат по около 7% от общото европейско производство, по данни на лобистката група Eurofer. Секторът е широко разпространен в целия блок, като само пет държави не произвеждат стомана.

След пандемията и в разгара на опитите да се отърве от десетилетната си зависимост от руски газ, последното, от което има нужда Брюксел, е нова зависимост от основни китайски промишлени суровини.

Освен сигурността има и заетост. Ферачи казва, че френското правителство „подкрепя проектите на Arcelor за декарбонизация, които трябва да помогнат за запазването на работните места. Сега е време тези проекти да се реализират“.

Около 300 000 души работят в стоманодобивната промишленост в ЕС, а други 37 000 - във Великобритания. Макар че това не е много на фона на общия пазар на труда, ако веднъж бъде загубена стоманата, това може да означава край за други много по-големи отрасли като автомобилостроенето, отбраната и зелената енергия.