Споделянето на разходите за настаняване на американски войски в съюзнически държави е любима тема на президента на САЩ Доналд Тръмп от първия му мандат в Белия дом, отбелязва в анализ CNBC.

Но тъй като все повече държави се опитват да сключат сделки, за да избегна митата през втория му мандат, той прави собствени ходове: обединява преговорите по търговията и разходите за отбрана в едно цялостно споразумение, което нарича „пазаруване на едно гише“.

Една от тези страни е Южна Корея, където се намират около 28 500 американски военнослужещи, известни като Силите на САЩ в Корея.

На 8 април Тръмп написа в собствената си социална мрежа Truth Social, че е обсъдил „плащането за голямата военна защита, която предоставяме на Южна Корея“, наред с други въпроси, с тогавашния действащ президент Хан Дък Су.

„Повдигаме и други теми, които не са обхванати от търговията и тарифите, и ги договаряме също. ONE STOP SHOPPING е прекрасен и ефективен процес!!!“

Макар че южнокорейски официални лица според съобщенията са заявили, че плащанията за отбрана не са обсъждани, двамата водещи кандидати за президент на страната – Ли Джае Мюн и Ким Мун Су, намекнаха, че са отворени за обсъждане на споразумение за споделяне на разходите за отбрана.

Анализатори обаче заявиха пред CNBC, че подходът не е задължително да работи в полза на САЩ.

Плащане на задължения

На Мюнхенската конференция по сигурността през февруари тогавашният министър на отбраната на Сингапур Нг Енг Хен заяви: „Твърди се, че търговията и сигурността са двете страни на една и съща монета, и се предполага, че с промяната на търговските зависимости ще последват и съюзите в областта на сигурността.“

Но образът на САЩ в Азия, допълва той, „се е променил от освободител, велик разрушител до наемодател, който търси рента“.

Президентът на САЩ вероятно ще повдигне въпроса за плащанията в отбраната в търговските преговори, заяви пред CNBC Брус Бенет, професор по политически анализи в Училището за обществени политики RAND. „Това е начинът, по който той прави бизнес. Става въпрос за това, че той иска признание и поемане на отговорност от нашите съюзници“, добави анализаторът.

Един от начините, по които Южна Корея може да „плати повече“, е като инвестира в своите сили и закупи повече американско военно оборудване, според професора.

Това ще даде възможност на южнокорейската армия да запълни всички пропуски в способностите си, като същевременно ще позволи на американските сили да се съсредоточат повече върху Китай.

„Ако корейското правителство доброволно увеличи бюджета си с 3 или 4 млрд. долара, които ще използва за закупуване на оборудване, САЩ ще могат да променят фокуса си, мисля, че това ще допринесе много за удовлетворяване на интересите на президента.“, допълва професорът.

Такава позиция застъпва и заместник-министърът на отбраната на САЩ Елбридж Колби, който в интервю през 2024 г. обясни, че американските сили в Южна Корея трябва да бъдат преустроени, за да бъдат „по-подходящи“ за справяне с Китай, за разлика от Северна Корея.

Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира през 2024 г. Южна Корея изразходва 2,6% от своя БВП за отбрана, което е повече от средното за света ниво от 2,5% и е едно от най-високите в света. През 2025 г. страната ще отдели 61,25 трилиона южнокорейски вона (43,83 млрд. долара) за отбрана, или с 3,1% повече от предходната година.

Подобен транзакционен подход обаче ще навреди на доверието към САЩ, коментира Хошик Нам, доцент в катедрата по социология и политически науки в Държавния университет в Джаксънвил.

Използването на разполагането на американските сили като лост в търговските преговори може да накара близките съюзници да възприемат ангажиментите на САЩ като по-малко надеждни, добави Нам. „В дългосрочен план тази позиция би могла да превърне САЩ в изолирана суперсила.“

Споделяне на разходи

В първоначалното си споразумение със САЩ от 1966 г. за разположените войски, известно като Споразумение за статута на силите, Южна Корея не е била задължена да прави финансови вноски.

Споделянето на разходите се превръща в елемент на алианса едва през 1991 г., когато Сеул се съгласява да сподели част от тежестта на разполагането на американските войски в три области, а именно логистика, местна работна ръка и военно строителство.

Нам обяснява, че бързият икономически растеж на Южна Корея от 60-те години е създал условия за споделяне на разходите. „Двете страни се съгласиха, че отношенията им трябва да надхвърлят обикновена динамика на доставчик и получател на помощи.“

Средствата, предоставени от южнокорейското правителство, също така създават работни места и подпомагат местната промишленост, казва Нам.

„Що се отнася до строителството, повечето проекти се изпълняват от корейски строителни компании. Що се отнася до логистиката, оборудването, услугите и съоръженията, те също се предоставят такива.“

През октомври 2024 г. Сеул се съгласи да увеличи вноската си за приемане на американските войски с 8,3% през 2026 г., до 1,52 трилиона вона (1,13 млрд. долара).

Въпреки това позицията на Тръмп за „пазаруване на едно гише“, която цели да обвърже търговията със сделки в отбраната, може да постави под въпрос последното споразумение за споделяне на разходите, сключено от администрацията на Байдън, като се има предвид, че то обхваща периода 2026-2030 г., допълва CNBC.