Националистът и опозиционен кандидат Карол Навроцки, подкрепен от партията „Право и справедливост“ (PiS), печели президентските избори в Полша, побеждавайки своя проевропейски съперник Рафал Тшасковски в оспорвана битка. Официалните резултати, цитирани от POLITICO, показват, че Навроцки е получил 50,89% от гласовете във втория тур, а Тшасковски – 49,11%.

Победата на Навроцки е сериозен удар за коалиционното правителство, водено от Доналд Туск, и се очаква да удължи настоящата политическа безизходица в страната, както и да усложни позицията ѝ в Европа. Резултатите идват след драматичен обрат, като първите екзит полове, публикувани веднага след затварянето на избирателните секции, сочеха победа с малко за Тшасковски с 0,6 процентни пункта, което го подтикна да обяви победа.

Навроцки не се призна за победен, като заяви, че остава уверен, че ще спечели, когато бъдат преброени всички гласове.

„Ние ще спечелим и ще спасим Полша“, обяви той. „Трябва да спечелим тази вечер“.

По време на ожесточената и често разпалена кампания през последните седмици двамата кандидати предложиха много различни визии за Полша, а резултатът от надпреварата ще има огромни последствия за политическото бъдеще на страната, като се има предвид правото на президента да налага вето върху правителствени закони.

Кой е Карол Навроцки?

Историк и националист, 42-годишният Карол Навроцки е бивш боксьор-аматьор с особен интерес към престъпния свят. Той е подкрепен от дясната партия „Право и справедливост“ (PiS), която управляваше Полша от 2015 до 2023 г.

Партията е тясно свързана с напускащия президент Анджей Дуда, който публично подкрепи Навроцки, и е дългогодишен съперник на управляващата Гражданска коалиция. Неговата кампания премина под мотото „Полша на първо място, поляците на първо място“.

Екзистенциална заплаха: Полша изгражда 500-хилядна армия, търси ядрени оръжия

Макар да обеща да продължи подкрепата на Варшава за съседна Украйна срещу руската инвазия, той осъди помощите, отпускани на бежанците от войната. В предизборно видео през април Навроцки заяви, че „социалните помощи ще бъдат преди всичко за поляците“ и че „в опашките за лекари и клиники полските граждани трябва да имат предимство“. През май той заяви, че Украйна „не е показала благодарност за това, което поляците са направили“, и обвини президента Володимир Зеленски в „наглост“.

Той се противопоставя на кандидатурата на Украйна за членство в НАТО, почитател е на Доналд Тръмп и смята, че страната му трябва да се фокусира върху формирането и ръководенето на отношенията на Европа с американския президент.

Какво означава победата на Навроцки за вътрешната политика на Полша?

Макар ролята на полския президент да е предимно церемониална, тя носи известно влияние върху външната и отбранителната политика, както и правото да налага вето върху нови закони. Това вето може да бъде отменено само с 60% мнозинство в парламента, което настоящото правителство, водено от Доналд Туск, не притежава.

На карта е поставено дали то ще успее да постигне напредък по отношение на предизборните си обещания за върховенство на закона и социални въпроси, включително абортите и правата на ЛГБТ, след 18 месеца на трудно съжителство с опозиционния президент Анджей Дуда. Очаква се победата на Навроцки да удължи задънената ситуация, което ще затрудни, ако не и направи невъзможно, правителството да предприеме големи реформи преди парламентарните избори през 2027 г.

„Туск знае какво е заложено на карта и че ако Навроцки спечели, през следващите няколко години ще има правителство без реална власт. И това ще бъде по-лошо, отколкото с Дуда, тъй като Навроцки ще дойде с нов мандат, получен в резултат на нещо, което на практика се превърна в референдум за правителството“, коментира пред The Guardian преди изборите проф. Алекс Щербиак, преподавател по политика на Източна и Централна Европа в Университета на Съсекс.

Какво означава победата на Навроцки за външната политика на Полша?

Макар че на теория полските президенти имат ограничено влияние върху външната политика, победата на Навроцки неизбежно ще ограничи значително европейските амбиции на Полша, казват анализатори.

„Не говорим толкова за преки политически последствия“, казва Пиотр Бурас от мозъчния тръст „Европейски съвет за външни отношения“ пред The Guardian преди балотажа. „Но ако кандидатът на Туск загуби, посланието е, че поляците отхвърлят него и неговото правителство“.

Лишен от тази легитимност, Туск „ще се затрудни да играе важна роля в ЕС, която иска да играе”.

Туск призова Европа да не се страхува, да укрепи сигурността и да опрости законодателството си

„Правителството му ще бъде по-слабо, възможностите му за маневриране ще се свият. Става въпрос за способността на Полша да играе силна роля на сцената на ЕС“, добавя анализаторът.

Изборната победа на Туск преди две години беше определена като началото на завръщането на Полша в европейското семейство след два размирни мандата на популистко-националноконсервативно управление, през които Варшава се сблъска многократно с Брюксел по въпроси, свързани с върховенството на закона.

PiS също така редовно влизаше в ненужни конфликти с Германия и в много дебати в ЕС заставаше на страната на унгарското правителство на премиера Виктор Орбан, което още повече отдалечи Полша от европейския мейнстрийм.

Завръщането на Туск, избран с обещанието да отмени повечето от реформите от ерата на PiS, доведе до коренна промяна в отношенията. ЕС бързо деблокира над 100 млрд. евро от средствата, които беше замразил в отговор на отстъплението на Полша от демократичните норми. Подкрепена от процъфтяваща икономика, нарастващ просперитет и стратегическата си важност в съпротивата срещу войната на Русия срещу Украйна, Варшава се превърна за две години в една от най-влиятелните столици на ЕС, най-добър приятел с Берлин и Париж.

Но пълното ѝ завръщане в редиците на ЕС може да бъде завършено само ако Туск успее да осъществи тези ключови реформи – по-специално отмяната на политизацията на съдебната система от PiS – които досега бяха блокирани от напускащия поста президент Анджей Дуда.