Дългоочакваната стратегия на Европейската комисия за устойчивост на водните ресурси, която трябва да излезе през юни, има за цел да подобри качеството и управлението на водите в блока и да го защити от последиците от климатичните промени.

Но решаването на водната криза в Европа не е лека задача. Повече от 40% от населението на ЕС вече изпитва недостиг на вода, а данните показват, че без бързи действия все повече хора ще загубят неограничен достъп до този жизненоважен ресурс.

Трине Кристиансен, ръководител на отдела за сладката вода в Европейската агенция за околната среда (ЕАОС), предупреждава пред POLITICO, че ЕС е изправен пред „сериозни предизвикателства пред водната сигурност, както днес, така и в бъдеще“ и „просто може да не разполагаме с достатъчно вода с достатъчно добро качество за многото цели, за които бихме искали да я използваме“.

Доклад на ЕАОС от 2024 г. заключава, че водните ресурси на Европа са под нарастващ натиск от замърсяване и прекомерна употреба. В него се подчертава също така, че климатичните промени ще затруднят достъпа до вода и управлението ѝ, което ще доведе до загуба на човешки животи и икономически щети в размер на милиарди.

Агенцията стига до заключението, че „значителни промени“ в начина на живот и икономическата система на Европа са единственото решение на задълбочаващата се водната криза на континента. Агенцията определя селското стопанство като основен виновник, тъй като то е както най-големият нетен потребител на вода, така и най-големият замърсител. Според ЕАОС този сектор отговаря за почти 60% от нетното потребление на прясна вода в ЕС, като се очаква търсенето да се увеличи заради климатичните промени.

Разпръснатото замърсяване от селското стопанство засяга почти една трета от подземните и повърхностните води в Европа. Нитратите, съдържащи се в торовете и оборския тор, са един от основните виновници. Те причиняват бърз растеж на определени организми като водорасли, които могат да доминират в екосистемите, изчерпвайки кислородните нива във водата и водещи до „мъртви зони“, където нищо не може да расте. В питейната вода нитратите могат да причинят здравословни проблеми, включително рак.

Въпреки съществуването на законодателство на ЕС, целящо да ограничи концентрацията на нитрати в подземните води, от 2000 г. насам напредъкът е почти нулев. Експертите казват, че проблемът е в прилагането. Комисията преразглежда закона от 2023 г. и обмисля опростяване на съществуващите правила, макар че решение по този въпрос се очаква едва към края на годината.

Други законодателни промени са били по-ефективни. Нивата на фосфатите – друго хранително вещество, което, подобно на нитратите, се превръща в замърсител, ако е в прекомерни количества – в реките са намалели с повече от половина между 1992 и 2011 г., въпреки че оттогава напредъкът е забавен. По-строгите правила за пречистване на градските отпадъчни води и забраната на фосфатите в детергентите са допринесли за това намаление.

Усилията за намаляване на замърсяването от интензивното използване на пестициди също дадоха резултати, въпреки че ЕАОС предупреди, че 10% от подземните води не са постигнали добро химично състояние поради високите концентрации на пестициди през 2021 г. Агенцията оценява, че ЕС е напът да постигне целта си да намали наполовина употребата и риска от химически пестициди до 2030 г. Въпреки това е много по-малко вероятно блокът да намали наполовина загубата на хранителни вещества (включително нитрати) в безопасните подземни води до края на десетилетието.

Цената на бездействието

Климатичните промени ще задълбочат водната криза в Европа, като ще влошат недостига на вода в условията на нарастващо търсене. Прогнозира се, че сушите ще станат по-чести и интензивни, особено – но не само – в Южна Европа.

По-дългите сухи периоди ще компрометират качеството на водата и ще застрашат водоснабдяването на милиони хора на Стария континент. Според Joint Research Centre (JRC) до 2050 г. до 65 милиона души в ЕС и Обединеното кралство могат да изпитат недостиг на вода през част от годината, ако емисиите на парникови газове продължат да се увеличават.

Най-засегнат ще бъде Средиземноморският регион, но части от Централна и Северна Европа също ще изпитат значителен натиск върху водните ресурси поради различни фактори, вариращи от лошо управление и лоша инфраструктура до неконтролирано търсене от страна на промишлеността, селското стопанство и системите за обществено водоснабдяване. Разходите за европейската икономика ще бъдат огромни. Селското стопанство ще понесе най-тежкия удар от недостига на вода, като ще се сблъска с намалени добиви и повишени инвестиции за напояване на почвата и хранене на животните.

Производството на енергия също ще бъде засегнато. Атомните и топлоелектрическите централи ще разполагат с по-малко вода за охлаждане, а водноелектрическите централи ще произвеждат по-малко електроенергия. Сградите и инфраструктурата ще претърпят щети поради свиването на почвата, причинено от продължителни суши.

В същото време изключително обилните валежи ще доведат до по-разрушителни наводнения. Те не проникват в почвата, така че няма да помогнат за попълването на изчерпаните водни запаси на Европа.

JRC оценява, че икономическите щети само от сушата могат да достигнат 12-15 милиарда евро до 2050 г. и до 45 милиарда евро до 2100 г. Междувременно щетите от наводненията по крайбрежието и реките ще струват до 287 милиарда евро годишно до края на века.