Дългоочакваната стратегия на Европейската комисия за устойчивост на водните ресурси, която трябва да излезе през юни, има за цел да подобри качеството и управлението на водите в блока и да го защити от последиците от климатичните промени.

Но решаването на водната криза в Европа не е лека задача. Повече от 40% от населението на ЕС вече изпитва недостиг на вода, а данните показват, че без бързи действия все повече хора ще загубят неограничен достъп до този жизненоважен ресурс.

Трине Кристиансен, ръководител на отдела за сладката вода в Европейската агенция за околната среда (ЕАОС), предупреждава пред POLITICO, че ЕС е изправен пред „сериозни предизвикателства пред водната сигурност, както днес, така и в бъдеще“ и „просто може да не разполагаме с достатъчно вода с достатъчно добро качество за многото цели, за които бихме искали да я използваме“.

Доклад на ЕАОС от 2024 г. заключава, че водните ресурси на Европа са под нарастващ натиск от замърсяване и прекомерна употреба. В него се подчертава също така, че климатичните промени ще затруднят достъпа до вода и управлението ѝ, което ще доведе до загуба на човешки животи и икономически щети в размер на милиарди.

Агенцията стига до заключението, че „значителни промени“ в начина на живот и икономическата система на Европа са единственото решение на задълбочаващата се водната криза на континента. Агенцията определя селското стопанство като основен виновник, тъй като то е както най-големият нетен потребител на вода, така и най-големият замърсител. Според ЕАОС този сектор отговаря за почти 60% от нетното потребление на прясна вода в ЕС, като се очаква търсенето да се увеличи заради климатичните промени.

Разпръснатото замърсяване от селското стопанство засяга почти една трета от подземните и повърхностните води в Европа. Нитратите, съдържащи се в торовете и оборския тор, са един от основните виновници. Те причиняват бърз растеж на определени организми като водорасли, които могат да доминират в екосистемите, изчерпвайки кислородните нива във водата и водещи до „мъртви зони“, където нищо не може да расте. В питейната вода нитратите могат да причинят здравословни проблеми, включително рак.

Въпреки съществуването на законодателство на ЕС, целящо да ограничи концентрацията на нитрати в подземните води, от 2000 г. насам напредъкът е почти нулев. Експертите казват, че проблемът е в прилагането. Комисията преразглежда закона от 2023 г. и обмисля опростяване на съществуващите правила, макар че решение по този въпрос се очаква едва към края на годината.

Други законодателни промени са били по-ефективни. Нивата на фосфатите – друго хранително вещество, което, подобно на нитратите, се превръща в замърсител, ако е в прекомерни количества – в реките са намалели с повече от половина между 1992 и 2011 г., въпреки че оттогава напредъкът е забавен. По-строгите правила за пречистване на градските отпадъчни води и забраната на фосфатите в детергентите са допринесли за това намаление.

Климатичните промени вече не са приоритет на евролидерите, твърди Politico

Усилията за намаляване на замърсяването от интензивното използване на пестициди също дадоха резултати, въпреки че ЕАОС предупреди, че 10% от подземните води не са постигнали добро химично състояние поради високите концентрации на пестициди през 2021 г. Агенцията оценява, че ЕС е напът да постигне целта си да намали наполовина употребата и риска от химически пестициди до 2030 г. Въпреки това е много по-малко вероятно блокът да намали наполовина загубата на хранителни вещества (включително нитрати) в безопасните подземни води до края на десетилетието.

Цената на бездействието

Климатичните промени ще задълбочат водната криза в Европа, като ще влошат недостига на вода в условията на нарастващо търсене. Прогнозира се, че сушите ще станат по-чести и интензивни, особено – но не само – в Южна Европа.

Невиждана от 500 години суша мъчи Европа

По-дългите сухи периоди ще компрометират качеството на водата и ще застрашат водоснабдяването на милиони хора на Стария континент. Според Joint Research Centre (JRC) до 2050 г. до 65 милиона души в ЕС и Обединеното кралство могат да изпитат недостиг на вода през част от годината, ако емисиите на парникови газове продължат да се увеличават.

Най-засегнат ще бъде Средиземноморският регион, но части от Централна и Северна Европа също ще изпитат значителен натиск върху водните ресурси поради различни фактори, вариращи от лошо управление и лоша инфраструктура до неконтролирано търсене от страна на промишлеността, селското стопанство и системите за обществено водоснабдяване. Разходите за европейската икономика ще бъдат огромни. Селското стопанство ще понесе най-тежкия удар от недостига на вода, като ще се сблъска с намалени добиви и повишени инвестиции за напояване на почвата и хранене на животните.

Производството на енергия също ще бъде засегнато. Атомните и топлоелектрическите централи ще разполагат с по-малко вода за охлаждане, а водноелектрическите централи ще произвеждат по-малко електроенергия. Сградите и инфраструктурата ще претърпят щети поради свиването на почвата, причинено от продължителни суши.

В същото време изключително обилните валежи ще доведат до по-разрушителни наводнения. Те не проникват в почвата, така че няма да помогнат за попълването на изчерпаните водни запаси на Европа.

JRC оценява, че икономическите щети само от сушата могат да достигнат 12-15 милиарда евро до 2050 г. и до 45 милиарда евро до 2100 г. Междувременно щетите от наводненията по крайбрежието и реките ще струват до 287 милиарда евро годишно до края на века.