Коя е историята, която Европа разказва на себе си? Има ли кой я чуе? Главният редактор на немския ежедневник Die Welt Дженифър Уилтън говори за всичко това от сцената на водещия икономически и финансов форум в България ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2025, който се проведе ден след публикуването на положителните доклади на EK и ЕЦБ относно готовността на страната ни за присъединяване към еврозоната.

Очите на Берлин гледат към Вашингтон

На въпрос от редактора на Profit.bg Димитър Илчев дали е изненадана от начина, по който Европа прие завръщането на Тръмп в Белия дом, Уилтън отговори:

„По-скоро ме изненада реакцията на американците. Още преди изборите имаше усещане, че очакванията за победа на друг кандидат са повече пожелателно мислене, отколкото реалистичен сценарий.“

Тя подчерта, че за разлика от първия мандат, когато Тръмп е изглеждал изненадан, че печели, този път динамиката е съвсем различна:

„Още преди да встъпи в длъжност, експертите знаеха, че вторият му мандат няма да има нищо общо с първия. Тогава администрацията беше професионална, макар и донякъде импровизирана. Сега е различно – тя е по-подготвена, по-целенасочена и планирана. И това се вижда ясно.“

Може ли Германия да бъде обединител на ЕС?

Разговорът естествено премина към ролята на Германия в Европейския съюз. Според Уилтън, Берлин има отговорността – но и бремето – да бъде двигател на европейската политика, особено след завръщането на Тръмп в Белия дом.

„Темите като мита и търговски конфликти са европейски. Германия сама не може да вземе решения. Да, можем да изразим позиция, но реакцията трябва да е колективна. Мисля, че много хора усещат, че Европейският съюз през последните години нямаше ясно лидерство. Страните, които са начело в Европа, като Франция и Германия, заемат много важна роля, но и двете са изправени пред сериозни вътрешни проблеми. А когато у дома си подложен на критика, е трудно да бъдеш силен лидер навън – в Европа.

И все пак аз виждам надежда. Кампанията на Фридрих Мерц за канцлер на Германия беше съсредоточена върху икономиката на страната. След изборите обаче акцентът се измести към външната политика“, каза Уилтън.

„Буквално ден след встъпването си в длъжност - Мерц отиде в Украйна. Това са ясни признаци, че новото правителство иска да има по-активна роля в разрешаването на войната.

Като страна, ние сме наясно, че Европа ни гледа и виждам много признаци, че нашето правителство иска да поеме ролята на обединител.“

Икономическа несигурност и вълна от недоверие

Според Уилтън предизвикателствата в доверието не са просто политически, а културни:

„Виждаме нарастваща несигурност в ЕС, отразена чрез популизъм. Всички правителства се борят с това – няма нито една страна, която да е намерила универсален отговор.“

По думите на Уилтън това е проблем на времената, в които живеем – глобализация, развитие на AI, социални мрежи, демографски промени. За един обикновен човек това е трудно за възприемане. Един искрен политик би казал: „Не знаем как ще изглежда светът след 10 или 20 години“, но това не е нещо, което хората искат да чуят, посочи тя.

“Популистите предлагат точно това, което се харесва – обещание, че можем да се върнем към някакво минало, което изглежда по-сигурно. Разбира се, това не е реалистично. Спомням си периода между 2004 и 2007 г., когато бях студентка, и ЕС се разшири драстично. Тогава водещият дебат беше – какво означава Европа отвъд икономиката?

Все още не сме отговорили на въпросите за културата, идентичността, отбраната. А те не са маловажни. Културата може да бъде лепилото, което държи съюза заедно. Може да изглежда второстепенно, но всъщност е ключово“, каза Уилтън.

Каква е историята, която Европа разказва на себе си – и има ли кой да я чуе?

Главният редактор на Die Welt посочи и ролята на медиите като част от по-голямата криза на доверието.

„Много е трудно да обясниш какво е журналистика в днешно време. Ние се опитваме да защитаваме безпристрастността, да отделяме мнение от факт. Но новините вече пристигат много бързо - и това променя съдържанието.

Истината е, че класическите стари медии действат като TikTok – целта е да се привлече внимание. Това е не просто икономически натиск, а криза на стойността – за медиите, но и за политиката, и за публичния разговор като цяло.

Политиците също страдат от това. Трудно е да говориш разумно, ако гласът ти не може да се чуе. Алгоритмите не обичат сложни изречения“, посочи главният редактор на Die Welt

Ролята на ЕС като организиран и амбициозен съюз остава неясна – особено в условията на глобално пренареждане. Именно тук Уилтън вижда възможност за стратегическа автономия:

„Това е нещо, което трябваше да развиваме много по-рано. Точно заради това ефектът Тръмп не е непременно нещо лошо – той ясно показа, че трябва да работим върху стратегическа автономия.“

По думите ѝ, Европа, и особено Германия, е свикнала някой да я подкрепя:

„Дълго време разчитахме на големия брат. При всяка криза, било то отбрана, икономика или енергетика – очаквахме той да се намеси.

Светът вече не работи така. Не става дума за пълна независимост. Но трябва да има капацитет – институционален, икономически, политически – за повече автономия. Европа трябва да се промени.“