Още в първия ден от втория си мандат президентът на САЩ Доналд Тръмп предрече, че ще бъде запомнен като миротворец и обединител.

„Нашата сила ще спре всички войни и ще донесе нов дух на единство в един свят, изпълнен с гняв, насилие и пълна непредсказуемост“, заяви Тръмп по време на встъпителната си реч.

Около пет месеца по-късно светът се оказва още по-гневен, пълен с насилие и непредсказуем, отколкото Тръмп е предполагал, пише The Wall Street Journal.

Войната в Украйна, която Тръмп се закле да прекрати незабавно, продължава въпреки неколкократните му опити да посредничи за споразумение. Мирът в Газа остава недостижим. А сега и ударите на Израел по Иран заплашват да обхванат целия Близък изток, с възможността САЩ да бъдат въвлечени във военни действия в защита на своя дългогодишен съюзник.

„В крайна сметка реалността надделява над илюзиите – понякога това просто отнема време“, коментира пред WSJ Джон Болтън, бивш съветник по националната сигурност в първия мандат на Тръмп и настоящ негов критик.

Напрежението в Близкия изток изкара наяве дълго тлеещите разногласия сред поддръжниците на Тръмп относно американската намеса в чужбина.

„Нито един друг въпрос не разделя толкова дясното, колкото външната политика“, пише в X консервативният активист Чарли Кърк. Той добавя, че конфликтът между Иран и Израел може да „предизвика масивен разкол в MAGA.“

Тръмп изгради своето политическо завръщане отчасти върху неуспехите на миналото, включително хаотичното изтегляне на американските войски от Афганистан при президента Джо Байдън. По време на кампанията си Тръмп твърдеше, че Русия никога не би нахлула в Украйна, ако той беше президент, нито че Хамас би извършил атаката срещу Израел на 7 октомври 2023 г.

„Горд съм, че съм единственият президент от десетилетия насам, който не е започнал нова война“, заяви Тръмп по време на първия си митинг от настоящата президентска кампания, като се похвали, че може да постигне споразумение между Русия и Украйна в рамките на 24 часа. По-късно той уточни, че е бил „леко саркастичен“.

Тръмп настояваше, че отношенията му с руския президент Владимир Путин и китайския лидер Си Дзинпин ще доведат до ера на мир и просперитет. Дори най-твърдоглавите и авторитарни чужди лидери щели отново да уважават – дори да се боят – от САЩ, твърдеше той.

Путин обаче показва малък интерес към споразумение с Украйна или към каквито и да било призиви от страна на администрацията на Тръмп, която отказва да предприеме по-строги мерки спрямо Москва. Впоследствие Тръмп прие стратегията на изчакване - Русия и Украйна да се изтощят във войната, преди да се пристъпи към мирни преговори.

Междувременно Израел засилва контрола си върху Газа при управлението на Тръмп, ескалирайки конфликта след като неговият екип, заедно с администрацията на Байдън, помогна за договарянето на временно примирие през януари. Тръмп успя да осигури освобождаването на всички живи американски заложници, държани от Хамас, но над 50 души остават в плен, като се смята, че около 20 от тях все още са живи. Тръмп е призовавал израелския премиер Бенямин Нетаняху да намали интензитета на военните действия и да постави приоритет върху освобождаването на заложниците, но израелският лидер засега не показва намерение да сложи край на конфликта.

Сега Израел започна мащабна операция с кодовото име „Изгряващ лъв“, насочена към ирански ядрени обекти, учени и военни лидери – изненадващ и максималистки ход, който още повече отслабва Техеран, вече разклатен от предишни израелски удари.

Нетаняху е уведомил Тръмп в понеделник за атаката. Тръмп го е помолил да изчака, настоявайки дипломатическите усилия за разоръжаване на Иран да бъдат изчерпани преди да се прибягва до военни действия. По думите на американски представители, Тръмп е повторил този апел в няколко телефонни разговора през седмицата, но Нетаняху е действал самостоятелно, посочва WSJ.

Ако конфликтът между Израел и Иран се задълбочи, САЩ може да се наложи да изпратят войски и военна техника за защита на Израел от ответни атаки. Американски бази и посолства в региона, а дори и по света, могат да бъдат атакувани от ирански прокси-групи.

В петък Иран изстреля десетки ракети по Израел. Някои удариха Тел Авив, докато други бяха приехванати. Американските сили са помогнали за защитата на израелското въздушно пространство, потвърдиха пред няколко медии американски представители.

Всичко това вади на преден план разногласията сред водещи консерватори.

Дългогодишният коментатор и съюзник на Тръмп, Марк Левин, влезе в онлайн конфликт с бившия водещ на Fox News Тъкър Карлсън относно ролята на САЩ в международните конфликти. Карлсън обвини Левин, че „лобира за война с Иран“ и иска смяна на режима. В частно изказване пред Републиканската еврейска коалиция в четвъртък, Левин нарекъл Карлсън побойник и заявил, че „побойниците заслужават да бъдат ударени в лицето“, разказват източници на WSJ.

Политическата деликатност си пролича още с началото на израелската атака. Белият дом не публикува изявление от името на Тръмп, а от държавния секретар Марко Рубио, който дистанцира САЩ от операцията:

„Тази вечер Израел предприе едностранни действия срещу Иран“, гласи изявлението. „Ние не участваме в ударите срещу Иран и наш приоритет остава защитата на американските сили в региона.“

В петък сутринта Тръмп изрази различна позиция. В интервю за The Wall Street Journal той нарече нападението „успешно“ и заяви, че то е създало по-добри условия за преговори с Иран. „Трябваше да сключат споразумение, и все още могат – докато не им е останало нещо“, каза той.

Сенатор Линдзи Греъм (републиканец от Южна Каролина), съюзник на Тръмп, написа в социалните мрежи: „Ако дипломацията се провали, тоталната подкрепа за Израел ще покаже, че Америка отново е надежден съюзник и силна сила срещу тиранията. Това ще засили позициите ни навсякъде по света.“

Междувременно днес иранското Министерство на външните работи заяви, че диалогът на Техеран със САЩ за иранската ядрена програма става "безсмислен".

"Другата страна (САЩ) действа по начин, който прави диалогът безсмислен. Не може да твърдиш, че преговаряш и в същото време да разделяш задачите като позволяваш на ционисткия режим (Израел) да взема на прицел иранска територия", заяви говорителят на Външното министерство Есмаил Багаи, цитиран от агенция Тасним.

Той каза, че Израел е "успял да повлияе" на дипломатическия процес и израелските атаки е нямало да се случат без разрешението на Вашингтон.

По-рано Техеран обвини САЩ в съучастие в израелските нападения, но Вашингтон отрече това.

Американският представител в Съвета за сигурност на ООН заяви, че ще бъде "мъдро" от страна на Иран да продължи преговорите за ядрената си програма.

Шестият кръг от американско-ирански преговори трябваше да се проведе утре в Оман, но все още не е ясно дали ще има среща след израелските удари.

Един от въпросите сега е как евентуалното разрастване на този регионален конфликт ще се отрази на наследството на Тръмп. Много зависи от това, какво ще се случи в следващите дни и седмици, казва Ричард Фонтейн, бивш външнополитически съветник на покойния сенатор Джон Маккейн и настоящ директор на Центъра за нова американска сигурност.

„Ако това се възприеме като поражение за Иран и победа за Израел – и евентуално САЩ – малцина ще изтъкнат противоречието с обещанието за ненамеса във войни“, посочва той.

Матю Кроунинг, старши директор в Атлантическия съвет, смята, че Тръмп все още може да изгради печелившо политическо послание:

„Може да се обърне към традиционните рейгънисти с посланието: ‘Мир чрез сила – няма да позволим на зли режими да строят ядрени оръжия’“, казва той. „Но също така може да се обърне към MAGA-последователите с: ‘Нито един американец не загина, не ние започнахме това, а съюзниците ни поемат отговорност за сигурността.’“

Всичко зависи от хода на конфликта и дали САЩ ще успеят да избегнат въвличане – най-голямото изпитание във външната политика за Тръмп досега.

„Ще измерваме успеха си не само чрез битките, които печелим, но и чрез войните, които прекратяваме“, каза Тръмп в речта си през януари. „И може би най-важното – чрез войните, в които никога не се замесваме.“