Администрацията на Белия дом не отслабва натиска си върху Федералния резерв през последните седмици и това разпали дебат за независимостта на централната банка и нейната роля в най-голямата икономика в света.

Макар че президентът на САЩ Доналд Тръмп се отказа от по-ранните си идеи да уволни председателя на Фед Джером Пауъл, той твърдо остава на позицията си, че лихвените проценти трябва да бъдат намалени.

Изненадващото съобщение от петък, че един от ключовите членове на комисията, определяща финансова политика, ще се оттегли от поста си доста преди очакваното през януари, когато изтича мандатът ѝ в Управителния съвет, дава на Тръмп възможност да започне отрано избора на наследник на Пауъл, отбелязва в анализ по темата Fortune.

Президентът е категоричен, че новият председател ще намали лихвите, въпреки продължаващата съпротива от Пауъл и повечето други финансисти те да се запазят стабилни, докато митата си проправят път в икономиката и оказват натиск за повишаване на инфлацията.

Кой може да е арбитър между Белия дом и Фед

На фона на противопоставянето между Белия дом и Фед Конгресът на САЩ е органът, който може да променя правомощията и мисията на Централната банка. При това положение, ако икономиката започне да се задъхва, Тръмп може да посочи Пауъл като „идеалния коз“ и да поиска от Конгреса да му предостави повече власт над Фед.

„Това е заплаха. Не забравяйте, че Федералният резерв изобщо не е част от нашата Конституция. Той е творение на Конгреса на САЩ, създадено със Закона за Федералния резерв от 1913 г. Всички негови правомощия се делегират от Конгреса“, обяснява професорът по финанси от Wharton Джереми Сийгъл.

„Конгресът многократно е изменял Закона за Федералния резерв. Той може да го направи отново. Той може да даде правомощия. Той може да отнеме правомощия.“

Миналия месец пред CNBC професор Сийгъл подчерта този потенциал, когато, че може да се наложи Пауъл да се оттегли, за да се запази дългосрочната независимост на Федералния резерв.

Всъщност опасенията му могат да се сбъднат.

Икономиката на САЩ дава внезапни предупредителни знаци, най-вече шокиращият доклад за работните места от петък, който показа, че увеличението на заплатите е много по-слабо, отколкото се смяташе.

Икономистите от JPMorgan дори предупредиха, че докладът е сигнал за рецесия, тъй като гооври за рязък спад в търсенето на работна ръка от бизнеса.

Прекрояване на законодателството

По време на събитие на Axios миналата седмица сенаторът Бърни Морено от Охайо беше попитан дали Законът за Фед трябва да се промени или актуализира.

„Има много неща, за които трябва да говорим“, отговори той. „Например, трябва ли Федералният резерв да плаща лихви на банките за техните овърнайт депозити? Мисля, че това е легитимен въпрос, който трябва да разгледаме малко повече.“

В допълнение към плащането на лихви на американските банки за техните резерви той посочи, че Фед плаща на чуждестранни банки, за да държат пари в Америка, и добави:

„Не знам дали това е добър план. Може би трябва да бъде намален.“

Морено отбеляза двойния мандат на Фед за пълна заетост и ценова стабилност, установен през 1977 г., когато Конгресът изменя Закона. Той заяви, че Конгресът трябва да разгледа отново мисията на Фед, като предложи мандатът да бъде променен, за да се цели максимална заетост „при възможно най-високо заплащане“.

Що се отнася до другата част от двойния мандат, Морено обясни, че „трябва да сме сигурни, че разбираме какво гледат, когато става въпрос за инфлацията“.

Като пример той посочи, че Джером Пауъл не е повишил лихвите по време на пандемията, когато е имало шок в предлагането и рязко нарастване на търсенето вследствие на всички стимули. Той посочи и сегашното нежелание, въпреки че няма индикации, че митата са предизвикали голям скок на инфлацията и докато данъците намаляват.

„Така че въпросът е: „Как да анализираме това?“ обясни Морено. „И аз мисля, че той (Джером Пауъл – б.р.) гледа от много политическа гледна точка. Би трябвало да гледа от много аполитична.“, допълни сенаторът.

Освен това той заяви пред Axios по-рано, че „абсолютно“ вярва в независимостта на Централната банка, но добави, че Пауъл може да бъде легитимно уволнен за това, че е „изключително некомпетентен“.

Независимостта на Фед

Разбира се, Фед не е напълно лишен от политическо влияние.

Президентът номинира, а Сенатът утвърждава членовете на Управителния съвет, включително председателя и заместник-председателя. Председателят трябва редовно да дава показания пред Конгреса и да бъде изслушван от законодателите.

В същото време Фед е структуриран така, че да е донякъде изолиран от политически натиск. Управителите имат 14-годишни мандати, които изтичат поетапно, което не позволява на един президент да променя изцяло състава.

Управителите също така не могат да бъдат отстранявани поради несъгласие с политиката, а само „по причина“, която би могла да се тълкува като грубо пренебрегване на задълженията им или злоупотреба. Регионалните управители не се назначават по политически причини, а финансовата институция финансира собствените си операции без бюджетни кредити от законодателите.

Ето защо независимостта на Фед е сложно понятие, казва пред Fortune Майкъл Пулизе, старши икономист в Wells Fargo, тъй като тя до голяма степен произтича от смесица от закони, норми, неформални споразумения и традиции.

„Не е като да има клауза за независимост. По-скоро самата структура е изградена по-независимо от политическата система.“

Според експерта е малко вероятно Конгресът да измени Закона за Федералния резерв, за да позволи по-ясно изразено влияние от страна на Белия дом. Това е така, защото демократите няма да се съгласят, а републиканците вероятно няма да се отърват от правилото за блокиране на гласуването в Сената, за да ерозират независимостта на Фед.

„Ако се отървем от правилото за блокиране на гласуването, това вероятно ще отвори вратата за тонове, тонове и тонове политически дискусии по много различни въпроси, а не само Закона за Федералния резерв.“, допълва той.