Инвеститорите отчитат все по-сериозно перспективата за „по-високи за по-дълго“ лихвени проценти в еврозоната.

Редица пазарни показатели за очакванията сочат, че инвеститорите са по-малко загрижени за дефлационния ефект от митата след скорошното търговско споразумение между САЩ и Европейския съюз и са уверени, че рязкото увеличение на фискалните разходи в Германия ще даде тласък на икономиката, намалявайки необходимостта от понижения на лихвените проценти в дългосрочен план, съобщава Reuters.

Няколко инвестиционни банки, сред които Goldman Sachs, ревизираха прогнозите си и сега очакват, че ЕЦБ е приключила настоящия цикъл на облекчаване.

Въпреки че търговските рискове все още могат да окажат натиск върху растежа и инфлацията, тези банки считат, че ЕЦБ, която даде оптимистична оценка за икономиката на еврозоната след последното си заседание, вероятно ще задържи лихвите на ниво 2% в обозримо бъдеще.

Пазарите отразяват риска от засилване на дефлационния натиск в началото на следващата година, ако преговорите за митата се провалят, което може да бъде изразено в понижение на лихвите от ЕЦБ през март.

Междувременно еврото се повишава с близо 3% този месец, тъй като инвеститорите очакват Фед да възобнови пониженията на лихвите през септември, докато ЕЦБ остава на същото ниво.

„По-високи за по-дълго“ беше нагласата, която доминираше на пазарите през 2022 и 2023 г., докато централните банки се бореха с упоритата инфлация, произтичаща от пандемията и руската инвазия в Украйна, допълва Reuters.

Фючърсните контракти върху официалния овърнайт референтен лихвен процент на ЕЦБ, краткосрочния лихвен процент на еврото (ESTR), предполагат около 60% вероятност за понижение на лихвения процент с 25 базисни пункта до март и депозитен лихвен процент от 1,92% през декември 2026 г.

Това отразява предположенията на пазара за вероятния път на паричната политика.

„В краткосрочен план има потенциал за понижение на инфлацията. Това се дължи отчасти на Тръмп. Отчасти и на икономическата слабост“, коментира Карстен Брзески, глобален директор по макроикономически изследвания в ING. „Нашето мнение е, че инфлацията ще остане структурно над 2% в следващите години, подтикната от фискалните разходи и преструктурирането на веригите за доставки, което ще повиши разходите“, допълва той.

Според него лихвените проценти могат да достигнат горната граница на официалния диапазон на ЕЦБ от 1,75% до 2,25% за неутралния лихвен процент – този, който не е нито стимулиращ, нито рестриктивен, и да преминат в зоната на затягане, ако е необходимо.

5-годишният индекс swap (OIS) на краткосрочната лихва на еврото (ESTR) се счита за барометър за средносрочните перспективи на паричната политика и може да се използва като приблизителен показател за неутралната лихва, определен от пазара.

Суап лихвата достигна връх от 2,406% в началото на март, когато Германия се съгласи на най-голямата реформа на фискалните си разходи от десетилетия и оттогава спада до около 2,12%, като в последните шест седмици се търгува постоянно над 2%.

„Ние сме малко по-негативно настроени към растежа от всички останали и малко по-загрижени за инфлацията от всички останали“, заяви Лин Греъм-Тейлър, старши стратег по лихвените проценти в Rabobank. „Но нямаме промяна за депозитния лихвен процент до края на 2027 г.“, добави той.

Ставката Euribor е средната, по която големите европейски банки отпускат необезпечени средства. Тя предполага, че ставките могат да отбележат леко понижение до март, преди да се повишат отново над 2% през 2027 г.

Пол Холингсуърт, ръководител на отдела за икономика на развитите пазари в BNP Paribas, счита, че следващата стъпка на ЕЦБ ще е повишение на лихвите в четвъртото тримесечие на следващата година.

„Разглеждам повишението като прекалибриране в рамките на неутралния диапазон, тъй като балансът между данните и рисковете се измества от тежестта на митата към по-позитивен импулс, движен от фискалната политика“, допълва анализаторът.