Америка на Доналд Тръмп върви към автократична политика от типа на 30-те години.

Това казва милиардерът и основател на Bridgewater Associates Рей Далио пред Financial Times. По думите му други инвеститори се страхуват прекалено много от президента на САЩ, за да говорят открито.

„Разликите в богатството“, „разликите в ценностите“ и сривът в доверието подхранват „по-екстремни“ политики в САЩ, казва Далио пред FT.

„Смятам, че това, което се случва сега политически и социално, е аналогично на процесите по света през 30–40-те години на ХХ век“, коментира милиардерът.

Държавната намеса в частния сектор – като решението на Тръмп да придобие 10% дял в производителя на чипове Intel – е пример за „силно автократично лидерство, възникнало от желанието да се овладее финансовата и икономическата ситуация“, допълва Далио. Неговите коментари са рядка публична критика към Тръмп от страна на видна финансова фигура, въпреки нарастващото безпокойство сред инвеститорите на Уолстрийт от президентската политика.

„Просто описвам причинно-следствените връзки, които движат случващото се“, каза Далио. „И между другото – в подобни времена повечето хора мълчат, защото се страхуват от ответни действия, ако критикуват.“

Далио е един от най-известните инвеститори в макро хедж фондове в САЩ, превърнал Bridgewater в компания с активи в пика ѝ от 150 млрд. долара. Пред FT той предупреждава и за заплахите пред независимостта на Федералния резерв, дни след като Тръмп предприе безпрецедентен ход да уволни един от неговите управители.

Тръмп наскоро номинира и свой близък съюзник за овакантено място в борда на Фед – ключова стъпка в опитите му за бързо и дълбоко понижение на лихвите.

Според Далио политически отслабеният Фед, подложен на натиск да поддържа ниски лихви, „би подкопал доверието в способността на централната банка да защитава стойността на парите и би направил по-малко привлекателно държането на активи, деноминирани в долари, което би отслабило паричния ред, какъвто го познаваме“.

Той допълва, че международни инвеститори вече са започнали да пренасочват капитали от държавни облигации към злато.

Далио смята още, че години на големи дефицити и неконтролируем растеж на дълга са довели американската икономика до ръба на дългова криза, като все пак подчертава, че „президенти и от двете партии“ са допуснали ситуацията да се влошава още преди последния фискален план на Тръмп.

„Големите излишъци, които се очакват в резултат на новия бюджет, вероятно ще предизвикат дългов инфаркт в относително близко бъдеще“, предупреждава той. „Бих казал – около три години, плюс-минус година-две.“

Автор на книгите Principles for Dealing With the Changing World Order и How Countries Go Broke: The Big Cycle, Далио отдавна предупреждава за заплахата от дълга пред западните икономики. Той сравнява САЩ с кръвоносна система, запушена с плака, в която обслужването на дълга изтласква другите разходи.

По думите му Вашингтон харчи около 7 трилиона долара годишно при приходи от едва 5 трилиона – дисбаланс, който ще наложи огромно ново емитиране на дълг точно когато инвеститорите започват да се съмняват дали държавните облигации остават „сигурен пристан за богатство“. „Търсенето на дълг едва ли ще смогне да догони предлагането“, коментира той.

Фед ще бъде изправен пред труден избор, ако пазарът започне да губи доверие във фискалната стабилност на САЩ, смята Далио: „Да позволи на лихвите да се повишат и да предизвика дългова криза, или да печата пари и да изкупува дълга, който другите отказват да купят.“ И в двата случая ще пострада доларът.

Опитният инвеститор критикува и растящия импулс към държавен контрол при Тръмп. Макар да не го нарича открито авторитарен или социалистически модел, той описва механиката просто: „Правителствата все повече поемат контрола върху това, което правят централните банки и бизнеса.“

Попитан от FT за дела в Intel и митата върху износа на Nvidia и AMD, Далио се позова на собствената си концепция за „големия цикъл“, според която в периоди на сериозни конфликти и рискове лидерите на държавите поемат по-голям контрол върху пазарите и икономиката.

„Класически увеличаването на разликите в богатството и ценностите води до възход на популизъм отдясно и популизъм отляво, както и до непреодолими противоречия между тях, които не могат да се решат по демократичен път. Така демокрациите отслабват, а автократичното лидерство се засилва, защото голяма част от населението иска държавните лидери да вземат контрола, за да накарат системата да работи в тяхна полза.“