Златната ера на видео есетата - YouTube измества документалната телевизия
На фона на кратките тв формати, YouTube каналите предлагат часове съдържание с анализ, теория и култура – и печелят милиони зрители
&format=webp)
Близо 38 милиона души, чийто брой постоянно се увеличава, са гледали видеото с продължителност от почти 4 часа Plagiarism and You(Tube).
Негов автор е създателят на съдържание Hbomberguy (чието реално име е Хари Брюис), който с почти журналистическа прецизност разнищва проблема с интелектуалните кражби, които редовно се случват в платформата.
За сравнение – 32 милиона британци са гледали на живо по BBC погребението на принцеса Даяна през 1997 г.
А ако името на влогъра не ви говори много, може би е време да научите за едно от най-грандиозните културни явления, за които рядко се говори – видео есетата.
Това е жанр, който представлява задълбочен анализ, преплетен с личния стил на автора, който започва да набира популярност още в началото на 2000-те, пише The Guardian. Подемът му обаче идва с възхода на „онлайн левицата“ и по време на локдауните, когато нови поколения от създатели експериментират със съдържанието, което създават.
От осем години Британският филмов институт ежегодно публикува класация на най-добрите видео есета, а документалистът Адам Къртис открито признава, че ако днес започваше кариерата си, със сигурност би се развихрил в YouTube - „последният Див Запад на онлайн креативността“.
На фона на тревогите за все по-съкратеното внимание на аудиторията – според психолога Глория Марк средното време за концентрация вече е 47 секунди – телевизиите и стрийминг услугите залагат на кратки и лекосмилаеми формати, като: риалити, документални филми за природата или поредици за истински престъпления.
Платформите, които диктуват скоростта с видеата от 30 секунди до 10 минути са TikTok и Reels. Междувременно традиционни платформи като Facebook или X се превръщат в арената за разпространение на фалшиви новини и празни „горещи мнения“.
На този фон видео есетата блестят и с нещо различно – по-задълбочено мнение и нюанс. Те съчетават философия, културни изследвания и интернет субкултури.
Понякога за да се подготви една тема, може да отнеме месеци или дори години – от писане и проучване до подготовка на костюми и декори.
ContraPoints е канал създаден от Натали Уин, където тя качва есе дълго 2 часа и 40 минути, на тема конспиративно мислене. Във видеото сменя шест костюма, и създава специална „стена на конспирацията“ с десетки документи на ЦРУ.
Жозе Мария Луна разглежда религията чрез 50 филма в своя канал Searching for God in Film – от Седмият печат до Звукът на музиката – като влиза в образите на светец, кардинал и изповядващ се мирянин, заснeти с импровизирани декори у дома.
По мащаб и популярност тези проекти съперничат на класическите документални формати.
Канадецът Дан Олсън (Folding Ideas) смята, че YouTube създателите вече запълват една територия, която телевизията отдавна е изоставила – образователното съдържание. Неговото видео Line Goes Up, е двучасова критика на криптовалутите и NFT-тата, и има над 17 милиона гледания.
Корените на жанра се връщат обратно още през 2004 г., когато Джеймс Ролф (Angry Video Game Nerd) започва да снима гейминг видеа. По-късно Линдзи Елис се превръща в едно от първите големи имена в жанра на видео есетата. В годините след 2014-а форматът със сигурност се политизира, особено след кампанията GamerGate, когато създатели като Hbomberguy и ContraPoints се противопоставят на възхода на „алтернативното-дясно“.
Но това, което видео есетата наистина дават е сцена на гласове, които биха потънали в контекста на традиционните американски медии - транс хора, куиър общности или цветнокожи. „Хора, които традиционно са изключени от по-формални канали за публикуване, могат да получат глас в YouTube“, казва Уин. „А публиката, която не е била обгрижвана другаде, я има – просто досега не е била свързана със създателите.“
Форматът вече е в „златната си ера“, казва Олсън – а това се случва благодарение на Patreon – платформата позволява на водещите имена да работят с бюджети на професионално ниво. Други залагат на алтернативни платформи като Nebula, за да се откъснат от рекламната зависимост на YouTube.