Автомобилният сектор в ЕС е пред пълна катастрофа. Има ли кой да натисне спирачката
Настоящата криза в индустрията, за която секторът предупреждава от месеци, представлява заплаха за икономическото бъдеще на цяла Европа
&format=webp)
Европейската автомобилна индустрия е „в смъртна опасност“, заяви преди няколко месеца еврокомисарят по просперитет и промишлена стратегия Стефан Сежурне.
Спадащите продажби, високите цени на енергията, нарастващата глобална конкуренция и несигурната регулаторна и търговска среда са хвърлили сектора в спираловидна криза.
„Има риск бъдещата карта на световната автомобилна индустрия да бъде начертана без Европа“, заяви Сежурне през април.
За да се справи с най-належащите предизвикателства пред сектора, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен ще домакинства среща с висши мениджъри от автомобилната индустрия в Брюксел в петък.
Това е третата подобна среща само за тази година, част от това, което Комисията нарича „Стратегически диалог за бъдещето на автомобилната индустрия“. Но дали ще даде нов импулс на индустрията – пита Euronews.
Миналата пролет ЕС стартира Промишлен план за действие, включващ средства за производителите на батерии, най-вече чрез Battery Booster на стойност 1,8 млрд. евро и допълнителен 1 млрд. евро, отпуснати за научноизследователска и развойна дейност в областта на батериите по програмата „Хоризонт Европа“.
Но такива инициативи не успяха да променят мрачната перспектива.
„Усещането за спешност не е изчезнало“, заяви пред Euronews Сигрид де Врийс, генерален директор на Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA) и допълни: „Нуждаем се от повече действия.“
Автомобилните производители са разочаровани от липсата на прагматичен план за трансформация на индустрията, както изразяват в отворено писмо до Фон дер Лайен председателите на ACEA и Европейската асоциация на доставчиците на автомобилни части (CLEPA), Ола Калениус и Матиас Цинк. Планът за трансформация на Европа „трябва да надхвърли идеализма и да отчете настоящите индустриални и геополитически реалности“, пишат те.
Според представителите на индустрията, за да се превърне преминаването към електрически автомобили в очевиден избор за критична маса от европейски потребители и предприятия, са необходими по-ниски енергийни разходи за зареждане, повече субсидии за покупка и данъчни облекчения, и особено по-равномерно разпределение на инфраструктурата за зареждане.
Пазарът на електромобили в Европа е в застой
Пазарният дял на електромобилите в Европа е в застой на ниво около 15% – недостатъчно за пробив на технология, считана за решаваща за бъдещето.
Много европейски потребители се колебаят да закупят електромобил, защото все още няма достатъчно зарядни станции в Европа, 75% от които са разположени само в три държави: Нидерландия, Франция и Германия.
В целия ЕС в момента са налични само около 880 000 обществени зарядни станции.
Според оценки на ACEA обаче до 2030 г., само след пет години, ще са необходими 8,8 милиона зарядни станции. За да се постигне това, ще трябва да се инсталират 1,5 милиона зарядни устройства всяка година, което е почти десет пъти повече от сегашния темп на растеж.
Предвиждайки повече икономически и правни проблеми в бъдеще, автомобилната индустрия иска преразглеждане на настоящите регламенти за CO2.
„Постигането на строгите цели за CO2 за леките и товарните автомобили за 2030 и 2035 г. в днешния свят вече не е осъществимо“, пишат председателите на ACEA и CLEPA до Урсула фон дер Лайен.
Вместо това те изискват гъвкавост и прагматизъм по отношение на технологиите за задвижване (т.нар. забрана на двигателите с вътрешно горене) като спасително въже за затруднената индустрия. В крайна сметка „не можете да принудите хората да карат определен вид автомобили“, изтъква Сигрид де Врийс.
От години електрификацията е ключовата стратегия, прилагана в световен мащаб от индустрията за производство на превозни средства с нулеви емисии, в отговор на основното искане на политиците.
Тези превозни средства са все по-способни да обменят информация с други автомобили и пътна инфраструктура, превръщайки се в нещо като високопроизводителни „компютри на колела“, все по-зависими от чипове и софтуер. В резултат нови компании от сектора на батериите и технологиите навлизат и изпреварват традиционните производители на автомобили.
Точно това е мястото, където повечето европейски компании все още изостават от азиатските си конкуренти в областта на иновациите при електромобилите. През 2024 г. само един електромобил, произведен в ЕС, е бил сред десетте най-продавани в света – Volkswagen ID.3.
В този контекст, благодарение на квазиконтрола си върху световното производство на батерии и ниските разходи за труд, Китай се превърна в център за производство на електромобили, които стават все по-конкурентоспособни.
Според Germany Trade & Invest миналата година в Китай са продадени над 32 млн. автомобила, половината от които електрически (11 милиона в ЕС и 15 милиона в САЩ). На изложението IAA Mobility в Мюнхен миналата седмица, най-голямото в света, броят на участващите китайски компании е бил с 40% повече – най-високото ниво досега.
Доминацията на Китай и митата от САЩ
Нарастващата доминация на Китай, заедно с митата на Доналд Тръмп върху европейските автомобили, поставят автомобилната индустрия под силен натиск да се адаптира бързо към новата среда и да развие устойчивост, за да се противопостави на Китай, както посочва докладът за конкурентоспособността на ЕС, изготвен от бившия италиански премиер и президент на ЕЦБ Марио Драги.
Други експерти призовават за по-тясно сътрудничество с Китай.
„Нуждаем се от по-тесни връзки с Китай, а не от дистанциране. Би било глупаво да не сътрудничим с китайците, тъй като те държат всички карти“, заяви пред Euronews Фердинанд Дюденхофер, икономист и директор на Центъра за автомобилни изследвания (CAR) в Германия. „За това се нуждаем от политическа подкрепа. Това, от което не се нуждаем, е критикуването на Китай.“
На карта е поставено оцеляването на европейската автомобилна индустрия, която се счита за индустриален гръбнак на европейската икономика, поддържаща над 13 милиона преки и непреки работни места (повече от 6% от общата заетост в ЕС) и допринасяща с около един трилион евро за БВП на ЕС.
В Германия, Швеция и някои източноевропейски страни автомобилната индустрия представлява повече от 10% от работната сила в производството. Затова, когато Германия, най-голямата икономика в Европа, загуби 50 000 работни места в автомобилния сектор миналата година, шокът се усети навсякъде.
Страната е дом на някои от най-известните автомобилни производители в историята, но тяхното оцеляване не е гарантирано завинаги. Достатъчно е да погледнем към Обединеното кралство, чиято автомобилна индустрия някога беше доминираща, но днес има само една 100% британска марка – семейната компания Morgan, която произвежда ръчно изработени спортни автомобили.
„Всяка загубена работна място, всяка затворена фабрика няма да се върнат“, заявява Дюденхофер. „Така че, ако автомобилната индустрия запада, общите икономически перспективи в Европа могат да бъдат катастрофални в следващите години.“