Колко точно независим е Федералният резерв?

Независимостта на централната банка на САЩ се превърна в кауза за американските академични среди и коментаторите, които считат, че независим Федерален резерв е основен стълб на стабилната икономическа политика. Ето защо атаките срещу него предизвикват все повече тревога, пише в свой анализ за Financial Times Тоби Нангъл, кореспондент на изданието, който има 25 години опит в управлението на институционални инвестиции.

Той припомня, че президентът Доналд Тръмп започва да напада Джером Пауъл в социалните медии още през 2018 г. – не много след като го назначава за председател на Федералния резерв – но добавя, че това е било като лека загрявка в сравнение с потока от обиди, които сипе срещу него в момента. Освен това, твърди Нангъл, сега се подготвят по-съгласувани действия.

В началото на този месец американският президент назначи своя човек Стивън Миран в Управителния съвет на Фед, за да настоява за понижение на лихвите. А скоро Върховният съд ще се произнесе дали Тръмп има правомощията да уволни управителя Лиса Кук. И все пак пазарите досега изглеждат безразлични към проблемите на Федералния резерв.

Това повдига въпросът: Колко независим всъщност е Фед?

„В някои отношения изглежда почти прекалено независим, а в други – не. И как се сравнява с ЕЦБ, Банката на Англия, Банката на Япония? Академиците и централните банкери трябваше да са се потрудили да измислят таксономия, която да използваме, за да сравним относителните нива на независимост на различните централни банки, вместо просто да си разменят мнения“, пише финансовият експерт, добавяйки, че подобни опити има.

През 1980 г. Робин Бейд и Майкъл Паркин от Университета на Западен Онтарио се опитват да класифицират независимостта на трезорите на различни страни. Но две знакови статии – първата от 1991 г. от Виторио Грили, Донато Масиандаро и Гуидо Табелини, а втората година по-късно от Алекс Кукиерман, Стивън Б. Уеб и Билийн Неяпти – създават най-известните многонационални индекси за независимостта на централните банки.

Политическата намеса в решението на Фед тревожи инвеститорите

След това Давиде Ромели от Тринити Колидж в Дъблин разширява тяхната работа, за да създаде своя индекс CBIE.

Но как се представя Федералният резерв в сравнение с другите централни банки по отношение на независимостта и как се е променило това през последните две десетилетия?

Всяка от таксономиите дава малко по-различен отговор. Но е забележително, че Фед по никакъв начин не се класира като образец за де юре независимост. Позицията му в средата на таблицата го поставя пред Банката на Англия и Банката на Япония. Но ЕЦБ, шведската Riksbank и Народната банка на Китай имат по-добри резултати.

Тръмп vs. Фед: До какво ще доведе атаката на Белия дом срещу централната банка?

„Как е възможно това? Не сме изненадани, че добродетелните европейци са начело. Но Китай? Разбира се, САЩ са направили лек завой надясно по отношение на толерантността към свободата на словото, политическото несъгласие и т.н. Но дали Федералният резерв наистина е по-малко независим от Китайската народна банка – централната банка на известна авторитарна еднопартийна държава, която не се отличава с любовта си към независимите проверки и баланси?“, пита в анализа си Нангъл.

При по-задълбочено проучване на данните се оказва, че стойността на индекса CBIE е средната стойност от шест подкомпонента. Така че, когато става въпрос за независимост на политиката и ограничения върху отпускането на заеми на правителството, Федералният резерв получава висока оценка. Когато става въпрос за наличието на недвусмислена законова цел, която не включва противоречиви компромиси, или рамка, която гарантира, че изпълнителната власт не може да контролира управителния съвет, обаче цнтралната банка на САЩ е в средата на класирането.

„Може разумно да се предположи, че ако изпълнителната власт има почти пълен контрол над управителния съвет, другите законови защити на независимостта биха могли да се окажат без значение“, продължава кореспондентът на Financial Times.