Съчувствието не е просто меко умение или социална компетентност. То е в основата на начина, по който децата – и възрастните – регулират емоциите си, изграждат приятелства и се учат едни от други.

Между шестата и деветата си година децата започват да преминават от фокус върху себе си към осъзнаване на емоциите и гледните точки на околните. Това прави ранното детство изключително важен период за развитие на емпатията и социално-емоционалните умения.

Поколения наред именно ролевите игри са били естественият начин за развиване на съпричастност – игри на „лекари и пациенти“, на „магазин“, на „учител и ученик“. Тези игри не са били създадени просто за забавление – те са уроци по разбиране на човека срещу теб.

Днес обаче, когато децата прекарват все повече време в дигитална среда, подобни преживявания са все по-рядко явление. Някои педагози дори се опасяват, че технологиите са пречка за емоционалното учене.

Но науката за т.нар. affective computing – системи, които могат да разпознават и стимулират емоции – показва, че технологиите могат да се превърнат не в заплаха, а в инструмент за емпатия.

„Направи глупост и ще си понесеш последствията“ е новото мото на майки и бащи, които тестват доста твърди методи, за да надвият дивото поведение на децата си

Сбогом на мекото родителство. Добре дошло FAFO!

Особено виртуалната реалност (VR) има потенциала да създава потапящи, емоционално наситени преживявания, в които децата взаимодействат с дигитални персонажи, изразяващи чувства с човешка убедителност.

„Използвана внимателно, комбинацията от VR и изкуствен интелект може да се превърне в нов тип ‘класна стая на емпатията’ – или симулатор на емоционална регулация“, казва изследовател по взаимодействие човек-компютър, който изучава социално-емоционалното учене чрез технологии.

Като част от изследванията за докторантурата си в Университета на Флорида през 2017 г. ученият създава VR Empathy Game Framework – концепция, която обединява психологията на развитието, афективните технологии и съвместния дизайн с деца.

В лабораторията по взаимодействие човек-компютър към Университета на Мериленд екипът работи с програмата KidsTeam, в която деца на възраст между 7 и 11 години участват като равностойни сътрудници – заедно измислят как трябва да изглежда и да се усеща една „игра за емпатия“.

Година по-късно, с помощта на 15 магистри от Florida Interactive Entertainment Academy, се ражда и първият прототип – Why Did Baba Yaga Take My Brother?, VR игра, вдъхновена от руска приказка.

В нея четири героя въплъщават основните човешки емоции: Баба Яга – гняв, Гъската – страх, По-голямата сестра – радост, По-малката сестра – тъга.

За разлика от повечето игри, тук няма точки и не получаваш награди. Децата напредват само ако проявяват съпричастност – изслушват, утешават и се опитват да разберат героите. Могат дори да видят света през техните очи или да ги прегърнат, за да ги успокоят.

Този подход следва принципите на социално-емоционалното учене: емпатията не се измерва в постижения, а в способността да спреш, да помислиш и да се свържеш с другия.

Следващата вълна в уелнес индустрията включва преживявания със светлинно и звуково шоу, виртуална реалност и други дигитални ефекти, насочени към хора с намалена концентрация и високи нива на стрес

Най-новата СПА тенденция: VR и AR терапии, създадени за изтощени, нервни (и богати) хора

Играта е тествана с ученици от начални класове. След кратко интервю и анкета за емпатия всяко дете влиза в играта индивидуално.

Резултатите показват, че децата проявяват различни типове съпричастност – същите, които се наблюдават и в реални социални ситуации:

  • Когнитивна емпатия: някои разбират емоционалните състояния на героите и реагират внимателно, без да се потапят напълно в чувствата им.

  • Емоционално заразяване: други преживяват емоциите на героите толкова силно, че понякога се натъжават или плашат до степен да прекъснат играта.

  • Неангажираност: при трети децата просто изследват средата, без да се свързват емоционално с героите.

Тези три поведения се срещат и в реалния живот – и подчертават както потенциала, така и предизвикателството на VR като инструмент за емоционално обучение.

Нова безплатна платформа позволява на потребителите да тренират пред виртуална публика, като намалява страха от публични изяви и повишава увереността им.

VR срещу сценичната треска: как технологията превръща тревожността в увереност

Следващата стъпка е интегрирането на AI в този тип игри. VR може да се превърне в адаптивна среда, която реагира на емоционалното състояние на детето в реално време.

Сензори в шлема могат да засичат промени в изражението, сърдечния ритъм или погледа, а AI анализира тези сигнали и настройва преживяването. Ако играчът изглежда разтревожен, системата може да намали интензивността на сцената или да подаде окуражаващ сигнал. Ако е спокоен и ангажиран, може да добави по-сложни ситуации за по-дълбоко учене.

„VR няма да замени реалните разговори или традиционните ролеви игри, но може да ги обогати“, обяснява изследователят. „Учителят може да използва кратък VR сценарий като повод за дискусия – за това какво са почувствали децата и как тези емоции се свързват с реалния им живот.“

Пред учените стоят и доста морални въпроси:

Трябва ли героите да изразяват емоции с пълна сила, или да бъдат по-умерени към чувствителните деца? Ако децата започнат да възприемат виртуалните герои като истински, как да гарантираме, че уроците ще се пренесат в реалността? И как да предотвратим задълбочаването на дигиталното неравенство, при положение че VR оборудването все още е на висока цена?

Смесеното обучение, геймификацията и интеграцията на образователните технологии се превръщат в норма

От AI до VR/AR: Как технологиите променят образованието през 2024

Решенията не могат да дойдат само от лабораториите. Необходима е съвместна работа между изследователи, педагози, дизайнери, родители, както и между самите деца.

Компютърните учени могат да създават технологиите, психолозите – да гарантират емоционалната им безопасност, учителите – да ги вплитат в обучението, а децата – да участват в дизайна, за да останат игрите автентични и близки до личния им свят.

Ако бъде приложена с внимание, тази нова вълна от VR и изкуствен интелект може да направи нещо, което технологиите рядко успяват – да върне човечността в дигиталното образование.