Както големите градове са отражение на гения на своите архитекти, така и мащабните финансови тенденции разкриват заблудите на онези, които ги проектират.

Новите начини за генериране и харчене на капитал изглеждат завладяващи за амбициозните директори и тласкат пазарите стремглаво нагоре. Моментът, на който сме свидетели сега, не е изключение от правилото – Силициевата долина, Уолстрийт и Вашингтон заедно оформят една от най-печелившите епохи в историята на американския капитализъм.

Според The Economist, стойността на публичните компании спрямо размера на икономиката се намира в исторически пик. В този вихър главните изпълнителни директори в САЩ изглежда са обладани от седем рисковани финансови стратегии (седемте смъртни гряха на корпоративна Америка) – комбинация от манията по AI, криптовалути, частен капитал и показен патриотизъм..

Някои от тях напомнят за стари финансови балони, а други са чисто нови експерименти.

Всички разчитат на зашеметяваща счетоводна креативност – и всички подсказват как може да изглежда следващият финансов разрив.

Алчни за крипто

Президентът на САЩ Доналд Тръмп популяризира криптовалутите през втория си мандат, а корпоративна Америка бързо тръгва по неговите стъпки.

Нещо, което доскоро беше обект на подценяване в заседателните зали, днес стои в центъра на цялостни корпоративни стратегии, отбелязва The Economist.

Най-големите банки и търговци на дребно твърдят, че обмислят създаването на свои т.нар. стейбълкойни, вързани за долара. Някои компании дори превърнаха финансовите си отдели - някога просто разплащателни къщи - в центрове за спекулации. Някои компании превръщат своите финансови отдели в спекулативни лаборатории. Най-яркият пример за това е компанията Strategy (бившата MicroStrategy), която днес съществува почти единствено, за да купува биткойн, като финансира покупките с нови заеми и допълнителни акции. Компанията притежава почти 70 млрд. долара в биткойн, финансирани чрез агресивно емитиране на дълг и акции. Бизнесът е ценен, казват привържениците, защото инвеститорите трудно получават ливъридж експозиция към биткойн. Над сто компании правят нещо подобно.

Завист към дребните инвеститори

Подобни схеми са частично създадени, за да се харесат на неуморните американски дребни инвеститори. Основният им импулс е „купи при спад“. Но някои купуват всичко. Мийм акциите се завърнаха - и шефовете играят за публиката, пише The Economist. Илон Мъск дължи фанатичната тълпа от дребни инвеститори за своя 1-трилионен пакет в Tesla. Надутата оценка на Palantir е продукт на стадните инстинкти на аматьорите. Почти всеки може да се включи в този мийм свят - например American Eagle. Акциите на модната марка скочиха с над 70% след като в реклама се появи актрисата Сидни Суини.

Шефовете могат да използват тази публика и за да излязат на борсата бързо и с минимален контрол - чрез SPAC (структура, при която празна компания се листва на борсата и после придобива друга фирма, която така получава бърз и далеч по-свободен достъп до публичния пазар). След бума по време на пандемията тези кухи фирми, любими на дребните инвеститори, отново наводняват пазара. Очаква се над 150 да станат публични тази година.

Инвестиционни кръгове и „илюзия за растеж“

Извисяването на пазарите създава и корпоративна сложност, продължава мрачният коментар на The Economist. Силициевата долина тества границите: екосистемата на AI вече е белязана от кръгово харчене и мрежи от кръстосано притежание.

Вземете Nvidia - водещият доставчик на AI чипове. Тя има дялове в CoreWeave, която купува нейните чипове, за да ги отдава под наем. Инвестира и в xAI, която купува чиповете за своите модели. Nvidia ще вложи и до 100 млрд. долара в OpenAI - свежи пари, с които OpenAI да купува още Nvidia. От своя страна OpenAI - която е частично собственост на Microsoft, най-големият ѝ доставчик на изчислителна мощ - притежава дял в CoreWeave и скоро може да държи 10% от AMD, основния конкурент на Nvidia.

Ентусиастите казват, че това не се различава много от „vendor financing“ схемите в други индустрии. Циниците виждат паралели с „round-tripping“ практиките от края на 90-те - сделки, в които никакви реални стоки не се разменят, но и двете страни записват приходи. Дали AI сделките ще останат умно финансиране зависи от това дали компаниите реално ще изпълнят инвестиционните си обещания.

Корпоративният апетит за мегасделки се завръща

Всеки финансов бум идва със своите колосални сделки. Тази година евтиният кредит и по-леката регулация съживяват пазара на придобивания – въпреки че предишни подобни периоди са донесли огромни загуби и са се оказвали вредни за компаниите.

От лятото насам са подписани най-голямото железопътно сливане, най-голямата покупка на център за данни и най-голямото изкупуване, финансирано основно с дълг, от години.

Този месец Kimberly-Clark, производителят на Huggies, се съгласи да плати почти 50 млрд. долара за Kenvue, производителя на Tylenol — най-голямата сделка в потребителския сектор от десетилетие.

Дългът се превръща в основното гориво на корпоративна Америка

Корпоративна Америка трупа огромни дългове, за да финансира центрове за данни и придобивания на компании. Meta продава облигации за 30 млрд. долара за своите инвестиции в инфраструктура – най-мащабната сделка за годината. Енергийните компании също вземат масови заеми, за да задвижат електрическите нужди на моделите за изкуствен интелект.

Частният кредит – заеми, предоставени от инвестиционни компании вместо банки – се превръща в основен инструмент. Apollo разработва схема, при която заемът изглежда като „собствен капитал“ за получателя, но като инвестиционен дълг за кредитора – чудо на финансовото инженерство, което поддържа изкуствено добрия рейтинг. Междувременно част от инвестициите на Meta, свързани с центъра ѝ в Луизиана, са изнесени извън баланса ѝ, а xAI планира подобен ход.

„Америка на първо място“ е новата корпоративна стратегия

Корпорациите се надпреварват в демонстрация на патриотизъм чрез смели инвестиционни обещания. Например JPMorgan Chase заяви, че ще финансира компании, свързани със „сигурност и устойчиво развитие“, с 1,5 трилиона долара. Някои корпорации се обвързват директно с държавата: правителството притежава „златна акция“ в US Steel, 10% от Intel и дялове в няколко минни компании.

Възможно е скоро да придобие голям дял в производителя на ядрени реактори Westinghouse. Фирми с минимална връзка към „националната устойчивост на САЩ“ отчаяно търсят близост с Вашингтон, пише още The Economist.

Ненаситни измами

Факт е, че всеки финансов балон крие измами, които обикновено излизат наяве, когато пазарът започне да пада. Днес условията за това са подходящи: счетоводството при крипто, AI и частния кредит е достатъчно непрозрачно; регулаторният надзор отслабва; а фокусът на правителството е насочен към имиграцията, а не към финансовите престъпления.

Засега Уолстрийт вярва, че добрите времена ще продължат. Волатилността е ниска, разликата в лихвите за различните видове дълг е стеснена, а дребните инвеститори са по-активни от всякога. Robinhood отчита 153% ръст на клиентските заеми.

Но напрежението се усеща. По-рано тази година Strategy се търгуваше на повече от двойна стойност спрямо биткойн активите си. С падането на цената на биткойна, акциите ѝ паднаха още повече. Премията се стопи до около 20%. Ако компанията не успее да продаде още акции, може да се наложи да ликвидира биткойните си, за да покрива лихвите - и като голям собственик, и като още по-гръмогласен шампион на биткойна, рискува да влезе в смъртоносна спирала.

Растат и тревогите за кредитните пазари. First Brands, провинциален производител на запалителни свещи, натрупа над 10 млрд. долара дълг, преди да фалира. Кредиторите го обвиняват в измама. Джейми Даймън от JPMorgan предупреди, че ще изпълзят още „хлебарки“. И те започнаха да изпълзяват. Някои бизнес-развойни компании, тип частни кредитни фондове, се търгуват далеч под стойността на активите си. Акциите на Blue Owl - голям частен кредитор - паднаха с над 40% от пика в началото на годината. Пазарите и регулаторите се обърнаха срещу Egan-Jones, една от предпочитаните агенции в частния кредит. Използването на животозастрахователни полици за финансиране на инвестиции вече се следи под лупа.

И остава въпросът дали колосалните разходи на Америка за AI ще се изплатят преди инвеститорите да изгубят търпение. Ако не - наказанието ще бъде най-сурово за онези, които са се поддали на седемте смъртни гряха. Но последствията ще се разлеят далеч отвъд тях. Загубите за инвеститорите ще ударят потреблението. Кредитните пазари - а може би и правителството - също ще понесат щети, предупреждават авторите на The Economist. Части от финансовата система, непроверявани досега, ще се огънат. Инженерите може да останат без работа, посочва медията и допълва: Финансовите инженери ще бъдат виновни за това.