Новата европейска директива за прозрачност на възнагражденията се превръща в тест за зрелостта на компаниите. Това не е просто административно задължение, а дълбока промяна в начина, по който организациите разбират справедливостта, лидерството и отношенията със служителите.

Приета през 2023 г., директивата задължава всяка държава членка на ЕС да въведе новите правила до началото на юни 2026 г. Тя изисква работодателите да разкриват предварително информация за възнагражденията пред кандидатите за работа, да осигурят прозрачност на критериите за заплащане и да докладват разликите в заплащането между половете. Ако разликата надвиши 5%, компаниите са длъжни да извършат анализ и да предприемат коригиращи мерки.

В анализ за WU Executive Academy проф. Мартина Ернст, експерт по People & Culture и предприемач, подчертава, че разкриването на възнагражденията „изважда наяве управленски навици, ценности и скрити неравенства“.

проф. Мартина Ернст

Според нея новите правила ще накарат компаниите да погледнат отвъд HR-процесите. „Прозрачността е културен стрес тест, а не бюрокрация“, подчертава Ернст, добавяйки, че директивата показва кои организации са готови да работят с ясни и обективни механизми за определяне на заплащането.

Основните промени, които директивата изисква, са свързани с ясно разпределение на длъжностите и полово неутрални критерии за възнаграждение. Това поставя ключови въпроси за оценката на еквивалентни роли, диапазоните на заплатите и реалното равенство при еднакъв труд.

Но Ернст предупреждава, че темата за парите винаги носи емоционален заряд: заплатата за служителя е знак за признание, а за мениджъра – тест за справедливостта. Когато информацията стане достъпна, започват сравненията, а те изискват зрялост, аргументация и прозрачна комуникация.

Макар директивата да е фокусирана върху разликите между половете, тя на практика разширява обсега на темата. Частичната заетост, възрастта, семейните ангажименти или миграционният произход също могат да водят до структурни неравенства.

„Младите искат честност и смисъл. Ако ще е тежко - нека е ясно защо. Те не се отказват, просто не виждат причина да търпят безсмислието“, казва основателят на стартъпа Pleggi, който търси таланта на най-криткуваното поколение

Цветелин Николов, основател на Pleggi: Gen Z не бяга от работа, бяга от лицемерието

Затова според Ернст истинската прозрачност означава промяна, която включва цялата организация, а не само HR отдела. Това е промяна, която засяга културата на вземане на решения и начина, по който лидерите обосновават политиките си.

„Компаниите, които възприемат промяната стратегически, ще спечелят доверие, ангажираност и таланти“, категорична е проф. Ернст.

Прозрачните правила дават на служителите яснота за развитието им, за критериите при възнаграждение и за механизма, по който се оценява трудът им. Това засилва доверието в ръководството и намалява напрежението, особено в среди, където неформални практики са били нормата.

Същевременно директивата неминуемо ще има финансов ефект: корекции на заплати, изравняване на договори, нови изисквания при публикуването на обяви. Но според Ернст стратегическата полза е по-голяма. Прозрачността изгражда стабилност, предвидимост и справедливост – и се превръща в конкурентно предимство в борбата за таланти.

За компаниите това е момент, в който трябва да решат дали ще реагират минимално, за да спазят закона, или ще използват директивата като възможност да изградят устойчива корпоративна култура, основана на доверие и реална равнопоставеност.