Биологичните видове и обществата, които са по-моногамни, са склонни към по-голям брой братя и сестри от едни и същи родители.

Това показва проучване на учени от Кеймбридж, ръководен от Марк Дайбъл, еволюционен антрополог, използвал компютърен модел и данни за братя и сестри, получени от генетични изследвания на хора и животински видове, за да достигне до приблизителни оценки за моногамията.

Заключенията са публикувани в списанието Proceedings of the Royal Society B, съобщава CNN.

Изследователите установява, че бобрите имат рейтинг на моногамия от 72%, докато хората са с 66%, което е малко по-високо от резултата на сурикатите от 60%. И трите вида са част от това, което учените наричат „висша лига“ на моногамията.

В другия край на скалата делфините и шимпанзетата имат рейтинг от едва 4%, а планинските горили – 6%.

Тя е пионер в своята област, както като жена учен през 60-те години, така и с работата си по изучаване на поведението на приматите

Уникален вид ли е човекът? Сбогом на Джейн Гудол, която промени представите на света за шимпанзетата

„Това не е първото проучване, което използва съотношението на братята и сестрите като мярка за моногамията, но е първото, което сравнява процентите при хората с тези при други видове бозайници“, обяснява Дайбъл пред CNN.

Според изследователите моногамията отдавна се счита за ключов фактор в социалното партньорство, което е улеснило способността на хората да доминират над всички биологични видове.

Процентът на моногамията при хората е изчислен с генетични данни от археологически обекти и етнографски данни от 94 различни общества, които показват, че практиките на сключване на бракове варират значително.

„Макар антрополозите да проявяват основателен интерес към разбирането на това разнообразие, понякога е полезно да разгледаме моделите, характерни за целия вид, и да се сравним с други бозайници“, отбелязва Дайбъл.

Не пестете извинения и комплименти. Не влизайте в играта „кой първи ще покаже нежност“. Ето защо

5 грешки, които щастливите двойки никога не правят (според двойка терапевти с 50-годишен брак)

Средната оценка за моногамията при хората е 66%, което означава, че заемаме седмо място от 11 вида, включени в проучването, за които се счита, че са социално моногамни или предпочитат дългосрочни двойни връзки.

Дайбъл „не е изненадан“ от факта, че средният процент на братя и сестри от едни и същи родители при хората е в същия диапазон като при другите моногамни бозайници.

„Но това, което ме изненада, беше пълната разлика между хората и немоногамните бозайници: човешките общества с най-нисък процент на пълни братя и сестри (26%) все пак бяха по-високо от най-високо класираните немоногамни бозайници (22%)“, обяснява ученият.

През 1993 г. Терънс Маккена, американски етноботаник, мистик и защитник на психотропните вещества, представя теорията за “stoned apes” в книгата си „Храната на боговете“.

Магически гъби и надрусани маймуни - поглед върху теорията на Терънс Маккена за човешката еволюция

Резултатите подкрепят научната теза, че моногамията е доминиращият модел на чифтосване при хората, подчертава той в изявление, публикувано от Университета в Кеймбридж.

„Хората са във „висшата лига“ с видове като бобри и сурикати, което показва, че стабилните двойки са по-чести при хората, отколкото при сродни бозайници като шимпанзета или горили, където нормата е да имаш много партньори.

Като цяло, това проучване ни напомня, че макар хората да са относително моногамни в сравнение с повечето бозайници, нашият социален успех вероятно произтича от комбинация от брачни връзки, родствени мрежи и културни институции, а не от една единствена стратегия за чифтосване“, допълва пред CNN Изабел Смейлънг, старши лектор по популационна биология в Университета в Нюкасъл, която не е участвала в проучването на учените от Кеймбридж.