Зак Остин от Шотландия е един от основателите на Pacifico Biolabs.

Неговият международен екип работи за сериозна кауза - един свят без глад. Вярва в постигането й чрез нова техника за производство на заместители на месото от гъбични култури, разказва Euronews.

Развиват бизнеса си в т.нар. Биоград в Лайпциг, заедно с взаимосвързани регионални, национални и европейски инструменти за финансиране. Стотици млади компании полагат тук основите за лидерството на Европа на пазара на технологиите на бъдещето.

„Лайпциг е фантастично място, където са се установили голям брой стартъпи и биотехнологични компании.“, казва Остин.

Profit.bg

Сочно от лабораторията: В Сан Франциско вече предлагат култивирано пилешко

Не всичко в лабораторията му обаче може да бъде заснето, тъй като много от машините и производствените процеси са строго защитени търговски тайни – произведени в Европа, отбелязва Euronews.

Съоснователят Уошингтон Винтимила е гениалният биохимичен изобретател на Pacifico.

„С нашите учени постигнахме пробив в превръщането на мицелни влакна във веган пилешки гърди. Това беше феноменално. Тогава разбрахме, че сме на прав път.“, споделя той.

Екипът разработва нов метод за производство на вегански пържоли и колбаси от гъбени протеини.

Формулата е тайна.

Profit.bg

Според Бил Гейтс, бъдещето е на соевата пържола. Какво ще се промени за нас

„Трябва да се доближим колкото се може повече до истинското месо по отношение на текстурата, това е ключът към успеха.“, обясняват биолозите.

„С мицелни влакна можем да произвеждаме веган филе от риба, както и веган медальони от свинско, колбаси или пилешко.“, допълва инженерът по хранителни технологии Пау Олер Арменгол от Испания.

И докато на едно истинското пиле са необходими 60 дни, за да порасне и стане годно за консумация, Pacifico може да произведе същото количество протеини само за ден.

Лошата инфраструктура на страната е довела до почти 40% загуби след прибиране на реколтата при някои продукти

Индия - от водещ производител на храни до рекордьор по гладуващи хора

Междувременно, световното население нараства, а заедно с него и нуждата от протеини. Все повече хора в различни части на планетата страдат от глад.

„Науката е ясна. Ако погледнем ефектите от климатичните промени върху най-важните култури, ще видим спад от 30 до 40% в глобалния добив. Няма да можем да произведем достатъчно храна за човечеството.

Нуждаем се от методи, които не зависят от земята и позволяват произвеждането на протеини независимо от климата.“, допълват младите учени от Биологичния град.