„В момента се получава така, че производството на толкова много роботи всъщност изпревари създаването на инфраструктурата и софтуера за тяхното имплементиране и развитие“, посочва той.

Именно тук се открива възможност за българските специалисти, които работят по разработването на платформи за управление и адаптирането на машините към конкретни задачи.

Инвестиционният фонд на OpenAI и Founders Fund на милиардера Питър Тийл инвестират в Coherence Neuro – стартъп, който разработва мозъчен имплант за откриване и лечение на рак.

Финансирането е част от първоначален инвестиционен кръг на стойност 45 млн. долара и отразява нарастващия интерес на големите технологични компании към данните, генерирани от човешкия мозък, съобщава WIRED.

Според Бен Уудингтън, главен изпълнителен директор и съосновател на Coherence Neuro, се наблюдава все по-тясно сътрудничество между водещите AI компании и разработчиците на технологии, способни да разчитат мозъчната активност. Тези технологии са известни като интерфейси мозък–компютър.

„Възможността да събираме данни, с които да обучаваме по-добри модели и да оптимизираме лечението, ще бъде изключително важна“, казва Уудингтън пред WIRED.

По думите му компаниите за изкуствен интелект също разпознават потенциала на този подход и разглеждат мозъчните данни като ценен източник на информация.

Интерфейсите мозък–компютър генерират огромни обеми данни, които трудно могат да бъдат анализирани ръчно. AI моделите обаче позволяват обработването на необработени мозъчни сигнали и свързването им с конкретни действия, като движение на курсор върху компютърен екран или генериране на синтезирана реч.

От мозъчните сигнали до лечението на рак

За разлика от компании, които разработват мозъчни импланти с цел възстановяване на определени функции при хора с парализа, базираната в Сан Франциско Coherence Neuro се фокусира върху използването на изкуствен интелект за разчитане на слаби електрически сигнали, свързани с мозъчни тумори.

Компанията съобщава, че вече е разработила метод за разпознаване на тези сигнали при животни, който позволява да се установи дали туморът нараства, намалява или се появява отново. Следващата стъпка е резултатите да бъдат приложени в изследвания с хора, а впоследствие и в клинични изпитвания.

През лятото Coherence Neuro тества способността на своя имплант да записва мозъчна активност при трима пациенти, подложени на операция за отстраняване на мозъчен тумор в болницата Royal Melbourne Hospital в Австралия.

Устройството остава в мозъка за приблизително 30 минути, след което е отстранено. Процедурата представлява първоначална проверка на безопасността и способността му да записва сигнали, а не доказателство за ефективност при лечение на рак.

В момента компанията провежда допълнителни тестове при още седем пациенти, като изследва както способността на импланта да регистрира мозъчна активност, така и да подава електрически импулси.

Устройството е проектирано да разпознава сигнали, свързани с развитието на тумори, и да прилага слаба електрическа стимулация с цел ограничаване на растежа им. Идеята е с времето то да може самостоятелно да установява признаци на ракова активност и да реагира чрез лечение в реално време.

Coherence Neuro планира да използва новото финансиране за започване на клинично изпитване, при което имплантът ще бъде поставян дългосрочно на пациенти с глиобластом – агресивен вид мозъчен рак.

Компанията има амбицията да разработи подобни устройства и за лечение на онкологични заболявания в други части на тялото.

Засега технологията остава в експериментален етап и все още не е доказано, че може ефективно да спира растежа на тумори при хора.

Защо OpenAI инвестира в мозъчни технологии?

Coherence Neuro не е първата компания за мозъчни технологии, която привлича интереса на OpenAI.

През януари компанията обяви директна инвестиция в Merge Labs – стартъп, сред чиито съоснователи е главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман.

Merge Labs излезе от режим на конфиденциалност с първоначално финансиране от 252 млн. долара и разработва технология, която използва ултразвук за разчитане на информация от мозъка.

OpenAI обясни инвестицията си с убеждението, че интерфейсите мозък–компютър могат да осигурят по-естествен и ориентиран към човека начин за взаимодействие с изкуствения интелект.

Името Merge Labs отразява популярната в Силициевата долина идея, че в бъдеще човешкият и машинният интелект могат да се слеят.

Founders Fund на Питър Тийл също има опит с инвестиции в подобни технологии. Фондът е подкрепял Neuralink на Илон Мъск, както и CTRL-labs – компания, разработила гривна, която разчита нервни сигнали, свързани с движенията на ръцете. През 2019 г. CTRL-labs беше придобита от Facebook.

Според Иън Хатауей, партньор в OpenAI Startup Fund, подходът на Coherence Neuro към разработването на терапия срещу рак, която може да се усъвършенства чрез натрупване на данни, е изключително иновативен.

„Гордеем се, че подкрепяме компанията в тази вълнуваща мисия“, посочва той в изявление, цитирано от WIRED.

Ще има ли OpenAI достъп до мозъчните данни?

Нарастващият интерес към интерфейсите мозък–компютър повдига и въпроса кой ще има достъп до чувствителната информация, събирана от подобни устройства.

Уудингтън уверява, че OpenAI няма да получава данните, генерирани от технологията на Coherence Neuro.

„В договорите и споразуменията няма нищо, което да предполага, че ще споделяме или че OpenAI ще има достъп до каквито и да било мозъчни или други здравни данни, които събираме“, обяснява той.

Това изглежда е разлика спрямо отношенията между OpenAI и Merge Labs. При обявяването на инвестицията през януари OpenAI заяви, че ще си сътрудничи с Merge Labs по разработването на фундаментални научни AI модели и други авангардни инструменти, които да ускорят напредъка в тази област.