От изчисления към отопление: Как центровете за данни се превръщат в източник на топлина
Университетски кампус в Дъблин показва как отпадната топлина от AI инфраструктурата може да се превърне в устойчиво енергийно решение
,fit(1001:538)&format=webp)
Студентите в Технологичния университет на Дъблин получават неочакван бонус от бума на изкуствения интелект – кампусът им се отоплява благодарение на AI.
От 2023 г. кампусът Tallaght на Technological University of Dublin се нарежда сред все по-голям брой сгради в югозападната част на ирландската столица, които се отопляват с отпадна топлина от център за данни на Amazon Web Services (AWS), разположен в близост.
Центровете за данни по принцип генерират значителни количества излишна топлина, но интеграцията им с градски отоплителни мрежи дълго време остава ограничена, разказва CNBC. Причината е, че отделяната топлина обикновено е с прекалено ниска температура, за да може директно да отоплява сгради.
Това обаче започва да се променя. С ускоряването на AI бума центровете за данни все по-често се пълнят с високопроизводителни чипове, които изискват до три пъти повече изчислителен капацитет от предходните поколения. Това принуждава операторите да търсят нов баланс между ефективност и устойчиви подходи.
„AI е обратът, който прави модела по-привлекателен“, казва Адам Фабрициус, търговски мениджър в компанията за HVAC оборудване Sav Systems и изследовател на отоплителни мрежи към свързаната с нея EnergiRaven.
„Изкуственият интелект позволява достигане на по-високи температури, а водното охлаждане значително улеснява процеса. Необходим е много по-малко хардуер за свързване на системите“, обяснява той пред CNBC.
Според Брендън Райденбах от Международната агенция по енергетика (IEA) подаването на топлина към градски отоплителни мрежи дава на центровете за данни „допълнителен социален лиценз“.
„На хартия това може да не изглежда като най-рентабилното решение, но трансформира потенциално негативна история – за нарастващ брой центрове за данни – в позитивна, свързана с декарбонизирано отопление. Това е класическа печеливша ситуация“, коментира той.
Големите технологични компании вече активно експериментират с подобни модели.
Microsoft планира да захранва отоплителната мрежа в датския град Хьойе-Тоструп; център за данни на Equinix отоплява около 1000 домакинства в Париж; от своя страна Google стартира мащабен проект за оползотворяване на топлина във финландския град Хамина.
Ирландия дори стига дотам да въведе мораториум върху нови центрове за данни, след като те започват да натоварват електропреносната мрежа на Дъблин, консумирайки 22% от електроенергията на страната през 2024 г. Забраната е облекчена в края на миналата година, когато AI бумът променя обществените нагласи за икономическия потенциал на сектора.
„Ирландия на практика започва от нулата“, казва Райденбах, тъй като до момента страната не разполага с изградени отоплителни мрежи. Проектът в Tallaght е пример за интегрирано планиране, което обединява електроенергийния оператор и оператора на разпределителната мрежа.
През 2020 г. местната власт създава първата в страната нестопанска енергийна компания – Heat Works. Отпадната топлинна енергия от центъра за данни на AWS покрива 100% от нуждите на мрежата.
По данни на университета проектът е спестил 704 метрични тона CO₂ през 2024 г., въпреки разширяването на кампуса с две нови сгради.
Европа е значително по-напред от САЩ в развитието на отоплителни мрежи, казва Бен Херц-Шаргел от Wood Mackenzie пред CNBC. По думите му средно големите центрове за данни, разположени близо до градски зони, имат най-голям потенциал за повторна употреба на топлина.
Основните пречки остават бюрократичните забавяния и високите капиталови разходи, както и разминаването в жизнения цикъл: отоплителните мрежи се проектират за около 30 години, докато оборудването в центровете за данни се подменя на всеки 7–10 години – риск от т.нар. „заклещени активи“.
Ирландската компания Nexalus разработва технология за улавяне на топлина директно от GPU и CPU чиповете, използвайки течно охлаждане с насочени струи. По този начин, вместо „нискокачествена“ топлина от 30–35°C, системата достига 55–60°C – достатъчно за директно включване в отоплителна мрежа, без нужда от термопомпи.
„Ние не гледаме на центровете за данни като на енергийни консуматори, а като на генератори“, казва изпълнителният директор на Nexalus Кенет О’Махони.
Предизвикателствата все пак остават.
Великобритания, например, планира до 2050 г. отоплителните мрежи да покриват 20% от националното търсене на топлина, спрямо едва 3% днес.
Анализ на EnergiRaven и датската компания Viegand Maagøe показва, че отпадната топлина от центрове за данни би могла да отоплява поне 3,5 млн. домакинства до 2035 г., ако инфраструктурата се развива паралелно с AI сектора.
Днес около 10% от глобалното отопление на сгради идва от отоплителни мрежи – и 90% от него все още е базирано на изкопаеми горива. За да се използва пълният потенциал на отпадната топлина, страните ще трябва да ускорят отказа си от газ и да инвестират в инфраструктура.
„Ще бъде болезнено и трудно, но няма алтернатива“, обобщава Фабрициус. „Все повече държави осъзнават, че досегашният модел просто не работи.“
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)