Днес Украйна отбелязва четири години от началото на пълномащабната война на Русия. Конфликтът вече продължава по-дълго от цялата битка на Източния фронт през Втората световна война. Съветската армия достига от портите на Ленинград до Берлин за малко повече от 15 месеца през 1944–45 г.; днес темпът на руското настъпление при Покровск в Украйна е 70 метра на ден, а при Купянск – 23 метра, според Центъра за стратегически и международни изследвания.

Постигнатите териториални успехи са незначителни предвид мащаба на Украйна – през 2025 г. те възлизат на 1 865 кв. мили (около 0,8% от територията на страната). Затова тезата, лансирана от Русия и понякога приемана на доверие от Белия дом, че Украйна търпи бавна и неизбежна загуба, не е точна. В действителност, въпреки че стотици хиляди домове са без електричество, отопление и вода след руските бомбардировки, Киев изяснява стратегията си и успява да отговори с умерен успех, пише The Guardian.

Украинска контраатака северно от Гуляйполе – в открития терен на Запорожка област – е възвърнала приблизително 40 кв. мили този месец, възползвайки се от закъснялото решение на Starlink да попречи на руски войници да използват сателитната комуникационна система на украинска територия. Това следва и повторното овладяване на Купянск в Харковска област през декември. Украинският президент Володимир Зеленски посещава града три седмици след като Русия заявява, че го е превзела.

Будапеща предварително заяви, че ще блокира мерките, освен ако Киев не позволи доставките на руски петрол за Унгария и съседна Словакия да продължат

Унгария спира последния пакет санкции на ЕС срещу Русия преди четвъртата годишнина от войната в Украйна

„Кремъл се опитва да създаде наратив, че Украйна е на ръба на колапса“, казва Кристина Харвард от Института за изследване на войната. „Това е напълно невярно. В действителност виждаме малки успехи от страна на Украйна, които се възползват от зимните условия и блокирането на Starlink.“

На този фон не е изненадващо, че Русия продължава да настоява Киев да изтегли войските си от Краматорск, Славянск и останалата част от Донецка област. По-рано този месец представител на разузнаването на НАТО изчисли, че Русия едва ли ще успее да превземе региона „в близките 18 месеца“. Заради високата степен на урбанизация това може да отнеме още повече време, с цена от 600 000 руски жертви или повече.

Дипломатическите маневри показват колко слабо се представя руската армия. Миналата седмица Сергей Лавров отново спомена за предполагаеми уговорки от срещата в Анкъридж (Аляска) през август. Според Кремъл тогава Доналд Тръмп се е съгласил Украйна да предаде остатъка от Донецк без бой. И макар Тръмп понякога да е обмислял подобни идеи, САЩ никога не са се опитвали да ги наложат заради твърдата съпротива на Украйна и Европа.

Ситуацията днес е в рязък контраст със същия период миналата година. Тогава Тръмп и Зеленски спореха открито в Овалния кабинет и изглеждаше, че САЩ може напълно да спрат помощта си. „Най-лошият сценарий обаче не се случи“, посочва Орисия Луцевич, експерт по Украйна в Chatham House. „САЩ продават оръжия на Украйна, продължават да предоставят разузнавателна информация и натискът не е толкова силен, че Киев да бъде принуден на отстъпки.“ 

Украйна, разбира се, се сблъсква със сериозни затруднения в други сфери. След системните руски бомбардировки енергийната ситуация е катастрофална – повече от един милион украинци остават без ток, отопление и вода през изключително студена зима. В Киев 2 600 сгради са без електричество или отопление, като най-засегнат е източният ляв бряг на града. Температурите в апартаментите спадат до 5–6°C, разказват жители. Някои описват бомбардировъчната кампания като „холодомор“ – смърт от студ.

Въпреки че се очаква времето да се подобри, неспособността на западните съюзници да произведат достатъчно ракети за противовъздушна отбрана става все по-очевидна, отбелязва The Guardian. Надеждите днес са насочени към евтини системи за прехващане, като ракетите Sting на Wild Hornets, които се използват на фронта от есента. Данните обаче остават тревожни. Анализ на Института за наука и международна сигурност показва, че делът на дроновете „Шахед“, поразяващи целите си, е нараснал от едва 6% в началото на миналата година до близо 30% през декември.

Планът „Б“ на Киев е да бъде в състояние да се защити сам, в случай че съюзническите гаранции за сигурност се окажат безполезни

Стоманеният таралеж: Как Украйна планира да се защитава след войната?

Въпреки това непрекъснатите атаки срещу цивилното население досега носят минимална стратегическа полза за Русия – любопитна стратегия, като се има предвид, че Путин неведнъж е твърдял, че двата народа са „един народ“. Украинското общество може да е изтощено, но няма желание да се поддаде на руско господство, още по-малко да предаде останалата част от Донецка област. Няма и очевидна промяна в динамиката на бойното поле в полза на Москва.

Междувременно Украйна възприема по-настъпателен подход. Новият министър на отбраната Михайло Федоров иска да бъдат неутрализирани 50 000 руски войници месечно. Това е увеличение спрямо сегашните около 35 000 души на месец, от които НАТО оценява, че 20 000–25 000 са загинали. Целта е амбициозна и цели да надхвърли сегашния руски темп на набиране на войници от около 30 000–35 000 месечно. Това би принудило Москва към политически рискована мобилизация или към по-реалистична дипломатическа позиция.

Експертите смятат, че целта на Федоров е постижима, но само ако Русия продължи да атакува със сегашната интензивност. Основният инструмент за това са дроновете – те причиняват 80% от жертвите и контролират зона от 25 км навътре от фронта.

Заради постоянното наблюдение от въздуха, нито една от страните не може да концентрира групи от повече от няколко войници на едно място. Единственото изключение е при дъжд или мъгла, когато дроновете са „слепи“. Но докато руските загуби растат, Украйна също е изправена пред критичен проблем: огромното изтощение на най-опитните си бойни части.

Миналия месец Федоров призна, че 200 000 украинци са в отсъствие без разрешение, неспособни да издържат на напрежението на фронта. Армията може да не е в състояние да поддържа по-високо темпо на бойните действия.

Джейд Макглин, изследовател в King’s College, предупреждава, че съюзниците на Украйна нямат достоверен план как да принудят Русия към примирие във война, която на практика е в застой. „Не виждам стратегия в Европа, а САЩ залагат всичко на мирния процес, но няма процес, ако Русия не участва сериозно“, подчертава тя.