От „Хари Потър“ до „Бриджъртън“: Холивуд все повече залага на адаптации по литературни заглавия

В рамките на почти две десетилетия писателска кариера Руфи Торп е написала три книги. Третата и най-високо оценена от тях, „The Knockout Queen“, е била закупена за екранизация от една компания с намерението да я превърне във филм.

След време Торп започва работа по четвъртия си роман – „Margo’s Got Money Troubles“ – и този път всичко се променя. Обичайният процес е напълно преобърнат: книгата предизвиква истински фурор още преди премиерата си. След ожесточено наддаване между големите студиа, правата са придобити от A24 с участието на Ел Фанинг, а малко след излизането на романа, неговата екранизация вече е готова да дебютира по Apple TV през април.

Повечето автори все още рядко достигат до Холивуд, но това, което някога беше далечна мечта, днес става реалност за все повече писатели – независимо от мястото им в литературната йерархия. Поради постоянния глад на стрийминг индустрията за нови истории, вече не е необходимо авторът да е създал блокбъстър поредици от ранга на „Дневниците на вампира“, „Хари Потър“ или „Здрач“, за да бъде превърната творбата му в попкултурен феномен на екрана.

Достатъчно е наличието на нишов успех: „Ожесточено съперничество“ на Рейчъл Рийд не се радва на широка популярност, докато не бива препоръчана от друг автор на любовни романи и не става популярна в социалните мрежи, пише CNN. Поредицата „Бриджъртън“ на Джулия Куин е високо оценена в своя жанр, но остава сравнително непозната извън него. Криминалният роман „Куци коне“ на Мик Херън пък се представя толкова слабо при първото си издание, че издателят първоначално отказва следващата книга. Днес всички тези заглавия са се превърнали в мащабни хитове за съответните стрийминг платформи.

Тишината в английската литература като път към вътрешния свят

Екранизациите на литературни произведения са станали толкова ключови за Холивуд, че от Netflix отчитат присъствие на заглавия по книги в глобалния си „Топ 10“ всяка седмица през 2025 г. За много платформи тези продукции се превръщат в основен стълб на съдържанието, дотолкова че вече се обособяват като отделна категория за потребителите.

„Книгите винаги са били ценен ресурс за Холивуд“, споделя Рич Грийн, който ръководи развитието на проекти по литературни източници в продуцентската компания Gotham Group. Преди десетилетия именно неговият списък с автори е бил основната причина „телефонът му да не спира да звъни“.

По онова време основните купувачи са били филмовите студиа. Според Грийн обаче стрийминг индустрията е променила пазара на адаптации „драматично“. Докато традиционните студиа произвеждат ограничен брой филми годишно, стрийминг платформите разполагат с практически „безкраен капацитет“ да създават съдържание за зрители, които постоянно търсят нещо ново. С това нарастващо търсене както вече публикуваните, така и предстоящите книги се превръщат в неизчерпаем източник на идеи.

„Изведнъж стрийминг платформите започнаха да се обръщат към хора като мен и да купуват права доста агресивно“, казва Грийн. По думите му тази тенденция е увеличила бизнеса му четирикратно.

За авторите това често означава по-голямо участие в процеса на адаптация. Торп е изпълнителен продуцент на „Margo“ – роля, която става все по-разпространена сред писателите, чиито произведения се екранизират. Авторката на „Хамнет“ Маги О’Фарел работи с носителката на „Оскар“ Клоуи Жао по адаптацията на романа – процес, включващ дълги разговори по Zoom и обмен на гласови съобщения.

Много автори все още предпочитат да подпишат договор и да се дистанцират от последващия процес. Други обаче вече се стремят да запазят по-голям творчески контрол, вместо да го отстъпват изцяло на индустрията.

Облаците на Нина Александрова, които ни събират под едно небе

„Холивуд е на етап, в който подобно искане вече не се възприема като досадно, плашещо или – в краен случай – като причина сделката да пропадне“, отбелязва Грийн.

Писателката Джени Хан е шоуранър на сериала на Amazon „Лятото, в което станах красива“, базиран на нейния роман от 2009 г. След като работи като изпълнителен продуцент на филмовата адаптация на Netflix по романа си „До всички момчета, които съм обичала“ и неговите продължения, Хан поема ролята на шоуранър на хитовия сериал. През същата година тя основава и собствена продуцентска компания.

Писателката Сара Десен, автор на множество романи за тийнейджъри, наблюдава тази промяна отблизо. През 2003 г. първите ѝ две книги – „Това лято“ и „Някой като теб“ – са обединени във филма „Как да се справиш“ с Манди Мур. По това време Десен нито веднъж не разговаря със сценариста, макар да получава текста и формално да е попитана за мнение. Тя не вярва, че би могла да повлияе на крайния резултат – в процеса вече участват твърде много хора, което е обичайна практика в Холивуд.

През 2019 г. Netflix купува правата за три нейни книги и продуцира филма „По пътя към теб“ (2022). Въпреки мащаба на продукцията, този път авторката е активно включена в работата. Десен изгражда лични отношения с изпълнителния продуцент, който е почитател на творчеството ѝ, а режисьорката и сценаристка София Алварес прекарва часове в разговори с нея за романа.

„Имах чувството, че са много по-заинтересовани от моята гледна точка и от това как виждам нещата“, споделя тя.

Въпреки тези положителни примери, много книги все още биват закупувани, без някога да достигнат до екран. Дори с нарастващия брой адаптации, Десен определя реализирането им като „щастлива случайност“, което показва колко труден остава процесът. В същото време засиленото търсене променя из основи Холивуд. Литературните скаути, някога лукс само за големите студиа, днес се наемат масово от продуценти, за да откриват следващите потенциални хитове – включително сред самопубликувани книги и в нетрадиционни платформи.

Книжните клубове на известни личности също насочват избраните заглавия към екрана. Най-яркият пример е Рийз Уидърспун с „Големите малки лъжи“ и „Малки пожари навсякъде“ – и двете поредици са превърнати в успешни сериали, в които тя участва и е продуцент.

В миналото студиата са приемали завършени ръкописи на хартия; днес те държат да ги видят възможно най-рано. Рич Грийн често представя даден текст в Холивуд по същото време, в което литературният агент го предлага на издателствата.

Преди десет години студиата са можели да платят значителна сума, за да придобият правата над ръкопис, преди някой друг да разбере за него. Днес интерес проявяват десетки потенциални купувачи, а авторите имат свободата да изберат най-подходящата оферта – като тя не винаги е най-високата. Понякога решаващи са актьорският състав или други творчески фактори.

Интелектът като новата тенденция в поп културата

„В процеса вече участват много повече страни“, посочва литературният скаут. Понякога ключова се оказва и личната химия между автора и продуцента. „Има ли доверие помежду ви? Разбирате ли се?“, обяснява продуцентката на „Хамнет“. „Това е от огромно значение.“

В определени случаи обаче отношенията се усложняват. След като платформата Hulu се отказва от адаптацията на „Двор от рози и бодли“, авторката Сара Дж. Маас заявява, че отново притежава правата и държи сама да контролира всяка бъдеща екранизация. Подобни спорове възникват и при други писатели. Мин Джин Лий се оттегля от екранизацията на „Пачинко“, а турският лауреат Орхан Памук води съдебна битка за телевизионната версия на „Музей на невинността“, която според него си позволява твърде големи отклонения от оригинала.

Не всички автори обаче държат на такъв контрол. Джулия Куин, създателката на „Бриджъртън“, изцяло отстъпва творческите решения на продуцентите. По-късно тя признава, че днес вероятно би постъпила различно, но тогава е възприела възможността като шанс, който се появява веднъж в живота. Успехът на сериала увеличава драстично продажбите на книгите ѝ, разширява международната ѝ популярност и ѝ позволява да забави темпото на писане, за да се занимава с нови проекти.

„Просто има много повече начини една история да бъде разказана“, коментира Десен. „Това е време на изобилие от възможности.“