От десетилетия средната възраст се свързва с една идея – кризата. Образът на 40- или 50-годишния човек, който внезапно преосмисля живота си, напуска работа, купува спортна кола или се впуска в импулсивни решения, е толкова дълбоко вкоренен в популярната култура, че мнозина го приемат за неизбежен етап от човешкото развитие.

Според американската психоложка Марги Лакман обаче тази представа е не просто преувеличена, а до голяма степен погрешна.

В продължение на повече от 30 години Лакман изследва периода между 40 и 60 години като част от мащабното проучване Midlife in the United States – едно от най-големите дългосрочни изследвания на средната възраст в света. Проектът проследява хиляди американци от 1994 г. насам, анализирайки как се променят здравето, житейските нагласи и благосъстоянието им.

Днес тя е професор по психология в университета „Брандейс“ и автор на книгата Primetime: A New Vision for Midlife, в която защитава тезата, че средната възраст е по-скоро период на възможности, отколкото на криза.

„Обичах този етап от живота си“, споделя тя пред The Guardian. „Когато погледна назад, това бяха много хубави години.“

Противно на това, което мнозина мислят, удоволствието не е противоположно на здравето. Положителните емоции, силните взаимоотношения и приятните преживявания могат да подпомогнат биологичните процеси за здравословното остаряване

Експерт по дълголетие споделя правилата на 85-годишната си италианска майка за щастлив живот

Поколението „сандвич“

Една от причините средната възраст да изглежда толкова натоварена е, че много хора се оказват едновременно отговорни както за по-младо, така и за по-възрастно поколение.

По данни около 45% от американците между 40 и 60 години принадлежат към т.нар. „поколение сандвич“ – хора, които едновременно се грижат за непълнолетни деца и за възрастни родители, нуждаещи се от помощ.

Според Лакман именно това усещане за отговорност е една от определящите характеристики на периода.

От една страна, то създава напрежение и стрес. От друга – носи усещане за значимост. Средната възраст често е моментът, в който хората имат натрупан опит, знания и ресурси, които могат да предадат на другите.

Митът за кризата на средната възраст 

Когато хората навлязат в своите 40 или 50 години, те започват да забелязват по-ясно признаците на остаряването – побелели коси, бръчки, нужда от очила за четене. Именно тези промени често провокират тревога и усещането, че най-добрите години са останали назад.

Изследванията на Лакман обаче показват различна картина.

Нивата на удовлетвореност от живота обикновено остават стабилни през този период и дори често се повишават. В много случаи хората в средна възраст са по-доволни от живота си, отколкото по-младите поколения, които днес се сблъскват с по-високи нива на тревожност и депресия.

Когато учените питат хората дали са преживели „криза на средната възраст“, част от тях отговарят положително. Но при по-задълбочен разговор се оказва, че под това определение разбират съвсем различни събития – развод, загуба на работа, здравословен проблем или друга житейска трудност.

Водещите компании променят стратегиите си, за да отговорят на актуалните онлайн тенденции, където „профилактична“ доза ботокс още на 20 години се е превърнала в норма

Не антиейдж, а дълголетие: Козметичните гиганти преформатират грижата за кожата и печелят милиони

„Всички описваха различни неща, които могат да се случат на всяка възраст“, отбелязва Лакман.

Според нея терминът „криза“ е започнал да се използва прекалено широко и днес често служи като етикет за всяко сериозно житейско сътресение.

Новите поколения променят самото понятие за средна възраст

Промените в начина на живот също пренареждат традиционните представи за този етап.

Милениалите и поколението Z достигат важни житейски етапи значително по-късно от своите родители. Покупката на жилище, създаването на семейство или изграждането на стабилна кариера често се случват години по-късно или изобщо не се случват.

Това според Лакман вероятно ще промени и самото разбиране за средна възраст.

При по-дълга продължителност на живота и по-добро здраве хората в своите 60 години все по-често ще правят неща, които преди са били характерни за 40-те – ще сменят професията си, ще учат, ще се грижат за деца или ще започват нови проекти.

Култът към младостта

Съвременното общество инвестира огромни усилия в забавянето на видимите признаци на стареене. От ботокс и лифтинг процедури до медикаменти като Ozempic, стремежът към млад външен вид се превръща в многомилиардна индустрия.

Лакман смята, че това е симптом на по-дълбок проблем – негативното отношение към остаряването. В същото време тя не вижда нищо лошо в желанието човек да се чувства млад.

Нова изложба изследва вековния стремеж на човечеството към вечна младост

Какво всъщност означава да „остареем красиво“?

Изследванията сочат, че т.нар. субективна възраст – колко млад или стар се чувства човек – може да бъде по-добър показател за здравето от реалната възраст по паспорт.

Хората, които възприемат себе си като по-млади, често са по-активни, по-ангажирани със здравето си и по-оптимистично настроени към бъдещето.

Не сме толкова завършени, колкото си мислим

Една от най-разпространените заблуди е, че след определена възраст личността ни вече е окончателно оформена. Данните показват обратното.

С напредването на възрастта хората стават по-отговорни, по-съвестни и по-малко тревожни. Нивата на депресивност също намаляват.

Личността не е нещо неподвижно, подчертава Лакман. Човек може съзнателно да променя поведението си дори след десетилетия изградени навици.

Някой, който се чувства социално изолиран, може постепенно да стане по-общителен чрез повече разговори и социални контакти. Друг може да развие по-голяма организираност чрез малки ежедневни промени.

LED маските изглеждат като реквизит от научнофантастичен филм, но вече са хит в козметиката. Обещават изглаждане на бръчки, борба с акне и подмладяване – с подкрепата на науката и щипка маркетинг

Просто червена светлина или тайната на вечната младост? Новата мания в козметиката

Здравето след 40

Средната възраст е и периодът, в който започват бавни биологични процеси като загуба на мускулна маса, намаляване на костната плътност и постепенно отслабване на белодробната функция.

Много хора не забелязват тези промени веднага, но именно тогава се полагат основите на здравето в по-късните години.

Генетиката обяснява между една четвърт и половината от различията в продължителността на живота и здравословното състояние, но останалото зависи от начина на живот. Контролът на кръвното налягане, нивата на кръвната захар, холестерола и телесното тегло остава сред най-важните фактори за дългосрочното здраве.

„Никога не е твърде късно“, подчертава Лакман. Дори отказването от цигарите в по-късна възраст носи измерими ползи.

Възрастта като възможност

Най-важният фактор според психоложката може би е нагласата.

Хората, които възприемат средната възраст като начало на упадък, по-често се отказват от нови цели и възможности. Тези, които я разглеждат като период за развитие, са по-склонни да се грижат за здравето си, да учат нови неща и да поддържат активен социален живот.

„Напълно възможно е на 40 или 50 години пред вас да има толкова време, колкото вече сте изживели“, коментира тя.

А усещането за смисъл, предаването на знания на по-младите поколения и поддържането на връзка с хора от различни възрасти са сред факторите, които помагат на хората да се чувстват жизнени по-дълго.

Вместо неизбежна криза, средната възраст може да се окаже моментът, в който човек разполага с най-много знания, най-голяма увереност и най-добра перспектива за това как иска да прекара следващите десетилетия от живота си.