„Одисея“ на Кристофър Нолан се превърна в най-оспорвания филм на годината
Дебатите за актьорския състав, историческата достоверност и творческата свобода започнаха месеци преди появата на лентата в кината
,fit(1001:538)&format=webp)
Последният филм на Кристофър Нолан, отличеният с „Оскар“ „Опенхаймер“, беше посветен на създаването на атомната бомба и моралните въпроси около убийството на десетки хиляди цивилни по време на световен конфликт. Като се има предвид всичко това, режисьорът вероятно е смятал, че следващият му филм ще бъде далеч по-малко противоречив.
Все пак „Одисея“ е екранизация по древната поема на Омир за воини и царе, богове и чудовища. Какво толкова би могло да предизвика недоволство? Ръстът на циклопа Полифем? Видът дърво, използвано за Троянския кон? Може би не, но се оказва, че хората са намерили повод да се възмутят от почти всичко останало, пише BBC.
Филмът, чиято премиера предстои на 17 юли, се превърна в най-оспорваната продукция на годината – своеобразен магнит за всякакви политически и културни спорове.
Какво всъщност предизвиква толкова силни реакции?
Споровете около актьорския състав
Голяма част от критиките идват от консервативните среди, които се опасяват, че филмът е прекалено либерален. Не всички одобриха решението на Нолан да избере транссексуалния актьор Елиът Пейдж и рапъра Травис Скот за ролите на все още неразкрит мъжки персонаж и поета Демодок.
Недоволство предизвика и изборът на чернокожата актриса Лупита Нионго за ролята на Елена от Троя, която Омир описва като „белоръка“. Допреди година адаптацията на Омир от Волфганг Петерсен – „Троя“ (2004 г.), бегло вдъхновена от „Илиада“, нямаше особено гласовита фен база. Напоследък обаче някои потребители в социалните мрежи я изтъкват като по-добра от тази на Нолан, поне що се отнася до избора на Брад Пит в ролята на Ахил и Даян Крюгер като Елена.
Десният блогър Мат Уолш заяви, че Нолан е избрал актриса с кенийски произход за ролята на Елена, защото се е страхувал да не бъде обвинен в расизъм. Той обаче не представи никакви доказателства за подобни опасения на режисьора. А и по-голямата част от актьорския състав всъщност е бяла. Това не попречи на Илон Мъск публично да изрази съгласие с позицията на блогъра.
В отговор някои потребители обвиниха Уолш и Мъск в предразсъдъци, а други предпочетоха по-академичен подход. Проф. Даниел Менделсон, чийто нов превод на „Одисея“ излезе миналата година, заяви по време на литературния фестивал Hay Festival през май, че се забавлява от факта, че „всички тези момчета изведнъж започнаха да се тревожат за гръцката литература“.
„Най-забавното е, че Елена има съвсем малка роля в „Одисея“ – затова този спор е особено нелеп“, посочва Менделсон, цитиран от The Telegraph. Той все пак смята, че изборът на Нионго е в унисон с една от основните теми в мита за Троя – как разбираме красотата.
„Според мен изборът на тази изключително красива актриса, която случайно е африканка, поставя филма точно в центъра на един много стар дебат.“
Проф. Сюзън Дийси, автор на книгата The Greek Gods and Their Worlds, се пита дали не сме започнали да възприемаме митологичните сюжети така, сякаш са исторически документи.
В интервю за списание Elle Нионго също отговаря кратко на нападките:
„Това е митологична история. Нашият актьорски състав представя света.“
Някои обаче възразяват, че това не е съвсем вярно, тъй като сред актьорите почти липсват гърци. Гръцко-британският журналист Крис Котону пише в The Guardian, че гърците отново са били „изключени от Холивуд без никакво обяснение именно от собствените си основополагащи митове и епоси“.
„Ако филмът наистина цели да представя света, не е ли очевидно на тази голяма и прекрасно мултикултурна маса да има място и за хората, които са най-тясно свързани с оригиналния източник?“, пита той.
Не всички критики към „Одисея“ обаче идват от консервативните среди. Когато през декември излезе първият трейлър, мнозина се подиграха, че тъмната броня на Агамемнон (Бени Сафди) прилича на костюма на Батман, а корабът на Одисей изглежда като „викингски кораб“. Изглежда изводът е, че дори филм с великани и вещици трябва да бъде максимално исторически достоверен.
„Чудя се дали не сме започнали да третираме митологичните сюжети така, сякаш са исторически“, казва проф. Дийси пред BBC. „Но „Одисея“ непрекъснато се преосмисля. Почти всяка епоха създава своя собствен Омир.“
Акцентите
Друг повод за недоволство стана трейлърът, в който актьорите – включително британците – говорят с американски акцент и използват съвременни разговорни изрази. Най-често цитиран пример е репликата на Том Холанд: „Татко се прибира у дома“, произнесена с познатата му интонация от филмите за Спайдърмен, вместо с театралната дикция, която мнозина свързват с британските исторически продукции.
„Звучи, сякаш водят епичен разговор на тротоара пред Starbucks“, шегува се онлайн потребител. „Стоеше ужасно неуместно“, пише друг. „Надявам се диалогът да не е прекалено съвременен и да не разваля усещането за епохата.“
Подобна критика обаче не е съвсем логична. След като действието се развива в Древна Гърция преди няколко хиляди години, дори по-помпозен и архаичен английски пак не би звучал като езика на Омир. Истината е, че древните гърци – независимо дали реални или митологични – не са говорили нито като американски актьори от XXI век, нито като британски актьори от XX век.
Въпреки това Холивуд отдавна следва традицията героите с мечове – древни гърци, римляни, магьосници, скандинавски богове, а понякога дори и нацистки офицери – да говорят с величествен британски акцент.
„Британският акцент звучи подходящо в историческите епоси заради дългогодишната филмова традиция, а не защото е по-близък до древногръцката реч“, обяснява проф. Дийси.
Според нея разговорният език дори може да бъде по-близък до духа на Омировите разкази, отколкото изкуствено възвишеният стил. „Одисея“ първоначално е била устно изпълняван разказ и популярно забавление, а не само каноничен литературен текст.
Защо именно този филм се превърна в мишена?
Едно от обясненията е, че социалните мрежи насърчават хората да протестират срещу всеки филм, който не отговаря напълно на представите им, а „Одисея“ предлага идеалната възможност за това.
Филмите на Нолан неизменно се превръщат в големи културни събития – те са изключително скъпи, широко рекламирани и непрекъснато обсъждани. Всеки, който се оплаква от тях, знае, че ще бъде чут, отбелязва BBC.
Освен това филмът е адаптация на едно от най-влиятелните литературни произведения в историята. Затова дори хора с най-общи познания по гръцка митология смятат, че имат право на мнение.
Когато през 2017 г. британско-американската професорка по класически филологии Емили Уилсън публикува своя превод на „Одисея“, тя също става обект на злобни и женомразки коментари в интернет – включително заради използването на по-съвременен език.
„За мен това е напълно неразбираемо“, споделя тя пред Vulture наскоро.
„Това са хора, които всъщност не се интересуват от поемата. Но когато стане част от интернет войните на културна основа, те започват демонстративно да се възмущават и да я защитават. Това е свързано с представата за напълно неизменна идея за величие и мъжественост... Всичко, което поставя под съмнение тази интерпретация на античността, се възприема като заплаха за тяхната полова и расова идентичност.“
„Знаменателно е също, че Нолан е доста необичайна фигура в контекста на съвременните културни войни“, казва Том Шоун, автор на биографичната книга The Nolan Variations. Пред BBC той посочва, че това, което отличава Нолан от неговите колеги, е липсата на праволинейна идеология във филмите му. „Той е режисьор, чиито филми са като огледало. Създава произведения, в които както левите, така и десните могат еднакво лесно да открият потвърждение на собствените си възгледи.“
Символиката и посланията от трилогията му за Батман например отдавна са припознати от десния политически спектър. Ето защо хората с по-консервативни убеждения вероятно се чувстват предадени от факта, че неговата „Одисея“ изглежда по-либерална и прогресивна. „Ако погледнем всички блокбъстъри, които разпалват недоволство срещу т.нар. прогресивна култура – от „Междузвездни войни“ до „Малката русалка“ – „Одисея“ е най-болезненият удар за консерваторите. Причината е, че поне на повърхността филмите на Нолан винаги са изглеждали по-близки до десните идеи, отколкото до левите“, обяснява Шоун.
Освен това Нолан притежава свой собствен, силно отличителен почерк. Независимо дали режисира филм за Батман, за Първата световна война или за Космоса, той не се съобразява с традиционните жанрови правила. Този негов подчертано различен подход обаче може да се стори неприемлив за мнозина, когато се прилага към толкова авторитетно произведение като Омировата „Одисея“. И все пак, именно факторите, които предизвикаха критики срещу новата му лента, са същите, които ще ѝ гарантират голям успех. Новата адаптация на „Одисея“ вече е известна със своя грандиозен мащаб, сложност, литературна традиция и безкомпромисна индивидуалност.
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)