Суровите планини Седерберг в Южна Африка са известни най-вече с впечатляващите си скални образувания и дивата природа, включително павиани и леопарди. Но този сух район е дом и на едно непретенциозно растение, което през последните години придобива популярност по целия свят.

Ройбосът, чието име означава „червен храст“ на африкаанс, расте единствено на площ от около 60 000 хектара в района на Седерберг, на приблизително 250 километра северно от Кейптаун. Игловидните му листа от векове се използват от местните коренни общности за приготвяне на чай с характерен дървесен вкус.

Днес той печели все повече почитатели по света. Между 2022 и 2024 г. глобалното потребление на чай ройбос нараства с 12,5%, а през 2025 г. износът на растението за първи път надхвърля 10 000 тона – спрямо около 5900 тона през 2015 г.

„В началото ройбосът беше почти непознат. Растежът се дължеше основно на това, че все повече хора го откриваха и харесваха вкуса му“, казва пред CNN Мартин Берг, управляващ директор на южноафриканската компания Rooibos Limited – най-старият и най-голям преработвател на ройбос в света.

По думите му днес популярността на напитката се дължи най-вече на потребителите, които търсят по-здравословен начин на живот.

„Ройбосът естествено не съдържа кофеин. Затова може да замести черния чай или кафето“, обяснява той.

Макар учените да подчертават, че са необходими още изследвания, растението се свързва с редица потенциални ползи за здравето, включително по-нисък риск от сърдечносъдови заболявания и някои видове рак благодарение на високото съдържание на антиоксиданти и полифеноли.

Международен успех

Основана през 1954 г. като Съвет за контрол на чая ройбос, а впоследствие приватизирана, Rooibos Limited днес изнася ройбос на стойност около 400 милиона ранда (24,2 млн. долара) годишно в над 50 държави. Това представлява почти половината от целия южноафрикански износ на растението.

Компанията изкупува реколтата от фермерите, преработва я и я продава на едро на международни компании за пакетиране и брандиране, сред които Tick Tock, Tetley и Twinings, които впоследствие я предлагат в различни продукти.

„Чаят в пакетчета остава най-големият пазар“, посочва Берг.

По думите му различните пазари имат различни предпочитания. Натуралният ройбос без добавки е най-популярен в Южна Африка, Япония и Великобритания, докато в Европа и САЩ по-голям интерес предизвикват разновидностите с плодове и билки.

Макар първоначалният бум на ройбоса да започва в Германия, днес Япония е най-големият експортен пазар на Rooibos Limited. Това отразява тенденцията в целия сектор – през 2025 г. страната формира 33% от общия износ на ройбос от Южна Африка.

Според Берг търсенето в Япония се стимулира и от нови продукти, включително козметика за грижа за кожата, съдържаща екстракт от ройбос.

Приносът на местните общности

Дивият ройбос е събиран от народите сан и кой – най-древните известни общности в Южна Африка – много преди европейските заселници да започнат да го култивират през 30-те години на XX век. По време на апартейда компании, собственост на бели южноафриканци, се възползват от държавни субсидии и защита, докато местните производители остават извън индустрията.

През 2011 г. Южноафриканският съвет на народа сан сезира правителството за липсата на признание на традиционните знания на местните общности относно ройбоса. След проучване, възложено от държавата, и продължителни преговори през 2019 г. е подписано споразумение между индустрията и представители на народите сан и кой. То задължава компаниите да плащат ежегодна такса на притежателите на традиционните знания.

Някои обаче смятат, че споразумението не решава основния проблем – неравномерното разпределение на земята. Изследване от 2017 г. показва, че коренните общности контролират под 7% от площите, на които се отглежда ройбос, и произвеждат едва 2% от южноафриканския чай.

Rooibos Limited е сред компаниите, подписали споразумението.

По думите на Берг въпросът за земята е в правомощията на държавата, а не на компаниите.

„Ние купуваме ройбос от всеки производител. Малките фермери, които често са цветнокожи, дори имат известно предимство, защото съществуват нишови пазари, които търсят продукти с ясно проследим произход.“

Европейска защита

През 2021 г., след години на лобиране от страна на индустрията, Европейският съюз предоставя на ройбоса статут на защитено наименование за произход (PDO). Така той става първият африкански продукт, получил подобно признание.

Оттогава само ройбос, събран и преработен в определени райони на провинциите Западен и Северен Кейп, може да бъде продаван като „ройбос“ на пазара в ЕС.

Според Берг защитата е от ключово значение, тъй като през годините компании извън Южна Африка са правили опити да регистрират търговската марка „Rooibos“.

Мартан Сварт, секретар на Южноафриканския съвет за ройбос, смята, че признанието е помогнало за увеличаване на износа, тъй като е повишило разпознаваемостта на продукта.

В същото време тя предупреждава, че растящото търсене носи и нови предизвикателства.

„Можем да отглеждаме ройбос само в този ясно определен географски район. Затова, докато индустрията се стреми към растеж, трябва внимателно да пазим природната среда.“

Климатичните предизвикателства

Растението е изключително чувствително към валежите и почвените условия. През последните две десетилетия годишното производство варира между 13 000 и 25 000 тона.

Климатичните промени увеличават натиска върху производството. През 2023 г. слабите валежи водят до спад от 17% в реколтата, а през 2025 г. производството се очаква да бъде още по-ниско.

„Наблюдаваме много по-сухи лета и значително по-малко валежи през зимата“, отбелязва Сварт.

Според нея въпреки това индустрията не е толкова уязвима, тъй като ройбосът по природа е диво растение, адаптирано към сух климат.

Берг също смята, че секторът е сравнително устойчив на климатичните колебания, защото изсушеният ройбос може да се съхранява практически неограничено време.

„За разлика от черния чай и кафето, ройбосът не губи качествата си при съхранение. Една от ролите на Rooibos Limited е да служи като буфер за пазара – когато реколтата е голяма, складираме продукцията, за да осигурим постоянни доставки.“

Според него по-сериозно предизвикателство са геополитическата несигурност и рязкото поскъпване на морския транспорт от Кейптаун. Миналата година САЩ наложиха 30-процентно мито върху южноафрикански стоки, което впоследствие беше намалено до 12,5%.

В същото време обаче се откриват нови възможности. Берг определя Китай като „пазара с най-голям потенциал в момента“, след като страната премахна всички мита върху селскостопанския внос от повечето африкански държави, включително Южна Африка.

„Нищо не остава непроменено. Трябва постоянно да се адаптираме“, заключава той.